Главният прокурор на Германия беше пенсиониран преждевременно. Скандалът събира на фокус няколко проблема, в т.ч. границите на свободата на словото, правомощията на тайните служби и ролята на държавата като арбитър.

Какво точно се случи?

В края на февруари сайтът Netzpolitik.org цитира поверителни документи на Федералната служба за защита на конституцията (това е германското контраразузнаване), в които става дума за плановете на службата масово да следи трафика в интернет и да анализира контактите и комуникацията във Фейсбук. За проекта са предвидени близо 3 милиона евро, като на прицел очевидно са потенциални терористи. След публикацията шефът на контраразузнаването Ханс-Георг Маасен сезира прокуратурата, че с тази публикация е извършена „държавна измяна". Месеци по-късно прокуратурата предприе следствени действия.

Заподозрените журналисти от сайта Netzpolitik.org, които са били уведомени за тези действия, веднага публикуваха и писмото от прокуратурата. След което в тяхна защита се надигнаха много журналисти, а част от обществеността в Германия беше скандализирана от предполагаемото покушение върху свободата на словото.
Министърът на правосъдието Хайко Маас, който също е на мнение, че прокуратурата е действала прибързано, сега изпраща главния прокурор Харалд Ранге в пенсия. Ранге пък, който в хода на разследването изрично подчерта колко важна е свободата на словото и печата и не допусна обиски и други остри мерки, обвинява министъра в недопустима намеса в независимостта на правосъдието. В момента редица публикации твърдят, че пенсионирането на Ранге е обикновена жертва на пешка, че отговорност трябва да се търси още от министъра на правосъдието и от неговия колега и министър на вътрешните работи Де Мезиер.

Изводите

Първо и очевидно: германското общество гледа много сериозно на въпроса за свободата на словото и печата, готово е да реагира остро винаги, когато тази свобода е под заплаха.

Второ: в подобни деликатни ситуации винаги трябва да се търси баланс между ценностите, които държавата е длъжна да защитава. В случая тя трябва по някакъв начин да реши конфликта между медийната свобода (и особено свободата в мрежата) и своето легитимно задължение да се грижи за сигурността на гражданите. Както журналистите, така и новото дигитално поколение са особено чувствителни, когато държавата се опитва да им наложи ограничения. Факт е обаче, че медийната свобода и свободата на словото в интернет имат и свои предели. Границата минава там, където се посяга на човешкото достойнство, където се издигат призиви за насилие, където се планират терористични действия. Работата обаче е в това, че тази граница невинаги е ясно очертана.
Трето: Скандал с подобна гръмотевичност в Германия винаги предизвиква незабавни политически последствия. През последните години различни политически скандали отнесоха един министър на отбраната и дори един германски президент. Сега – поне на първо време – си отиде главният прокурор. Но нещата едва ли ще приключат с това. Просто обществото винаги упражнява огромен натиск, не позволява да му хвърлят прах в очите или да го приспиват и се грижи такива афери да бъдат разплетени докрай. Със съответните политически последствия.

От друга епоха

Четвърто: Навярно законодателят трябва да преразгледа демодираните представи за „държавна измяна", „държавна тайна", „шпионаж" и пр. В епохата на интернет, на глобализация и на постепенно размиване на границите, тези темели на държавността от 20-ти век вече не отразяват достатъчно точно духа на времето.

Скандалът около Netzpolitik.org не е приключил. Но изброените четири извода от случилото се дотук около него си струва да се запомнят.
DW