Жан-Клод Юнкер се стреми към политическо ръководство на ЕС. На мнозина това не им харесва. Но да се ограничават правомощията му едва ли е най-верният път, коментира Вернер Муслер във „Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Досега желанията на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер да бъде „политически" президент звучаха някак неопределено, макар че тази претенция в същината си е напълно основателна: Юнкер спечели европейските избори през 2014 година, при които в определянето на ключовите постове в ЕС и по-специално този на новия председател на ЕК за пръв път реално беше зачетена волята на избирателите. Тези избори дадоха на Юнкер не само нова демократична легитимация, но и поръчението все повече да действа като европейски правителствен ръководител. Добре известно е, че специално германската канцлерка не гледа на това с добро око. Известно е още, че Юнкер напоследък влезе в конфликт с финансовите министри от еврозоната, защото непрекъснато водеше паралелни преговори с гръцкото правителство. Министрите няколкократно му напомняха, че помощните кредити за Атина идват не от европейските институции, а от държавите в еврозоната.

Вярна диагноза, опасна терапия

Като имаме предвид всичко това, вече можем да отдадем известно право на германския финансов министър Волфганг Шойбле, който пита: как точно все по-нарастващите политически претенции на Еврокомисията се съчетават с изконната ѝ мисия като „пазителка на европейските договори"? В тази своя функция Комисията следи дали страните-членки спазват европейските си задължения (например – правилата на обединения пазар) и освен това играе ролята на служба за защита на конкуренцията.
Така че никак не е тривиален въпросът дали една Европейска комисия, която възприема сериозно функцията си да налага европейското право, може същевременно да бъде и европейско правителство? Този въпрос става още по-основателен, като имаме предвид, че Юнкер не държи особено европейската политика или политиката на държавите-членки винаги да се придържа към абстрактни юридически правила.

Дори диагнозата на Шойбле да е правилна, предлаганата от него терапия обаче е изключително опасна. Министърът смята, че надзорът над вътрешния пазар и конкуренцията трябва да се прехвърли в една нова, независима служба – нещо като европейска картелна администрация. Но ако това стане, вътрешните правила в ЕС ще бъдат отслабени. А каквото и да си говорим, правилата все още са самата сърцевина на Евросъюза. Ако грижата за тях бъде поверена на нова служба, която още няма никакъв авторитет, вътрешният пазар и конкуренцията само ще пострадат, вместо да бъдат подсилени. И ако продължи да залага на идеята си, Шойбле ще трябва достатъчно убедително да обори съмнението, че всъщност няма нищо против едно такова отслабване.

Вернер Муслер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main