В средата на септември Техеран ще бъде домакин на първия иранско-украински бизнес форум. Същевременно двете правителства организират заседание на смесената комисия за икономическо и търговско сътрудничество. До месец и половина се очаква да бъдат одобрени проекти, обсъдени вече тази седмица. Делегация от украински предприемачи посети Иран, а ирански бизнесмени пътуваха до Украйна.
Двете страни поддържаха търговски отношения и преди да бъдат вдигнати санкциите. По данни на украинското министерство на аграрната политика и прехраната, през първото полугодие на 2015 г. доставките на стоки в Иран са стигнали 350 милиона долара.
Това са най-вече зърнени храни, слънчогледово семе и слънчогледово олио. "Отмяната на международните икономически и финансови санкции ще осигури възможност за активизиране на сътрудничеството", убеден е Генадий Чижиков, президент на Търговско-промишлената палата (ТПП) на Украйна. По думите му, палатата е водила редица преговори, насочени към създаване на съвместни предприятия и привличане на ирански инвестиции в украинската икономика.
Вицепрезидентът на украинската ТПП уточни за "Независимая газета": "Иран има голям потенциал да изнася в Украйна нанотехнологии, енергийни източници, автомобили и части, сушени плодове и медицински препарати. От друга страна, Иран би желал да вземе под аренда земи в Украйна, където да отглежда селскостопанска продукция. Отношенията на двустранна основа между предприемачите се структурират от Украинско-иранския бизнес съвет, работещ вече към ТПП на Украйна.
Основната му задача е да подпомага бизнесмени от двете страни, търсещи контакти помежду си. Украинската част от съвета включва засега представители на петролно-газовия бизнес, търговските организации, селското стопанство и машиностроенето. Тези насоки вероятно ще станат и база за по-нататъшната ни съвместна дейност с Иран".
ТПП на Украйна бе и организатор на опознавателното пътуване на местни бизнесмени до Техеран. Делегацията се връща днес в Киев; в нея бяха представени най-големите селскостопански компании, също и производители на оборудване за селското стопанство и свързаните с него отрасли. Включително фирми, ориентирани преди към руския пазар. Например "Мироновски хлебопродукт" - един от най-големите аграрнопромишлени комплекси в Украйна, обединил двайсетина предприятия за производство на пилешко и говеждо месо, хранителни смески, зърнени храни и друга продукция.
През последните години редовно бе спиран достъпът на тази продукция до руския пазар, при все че агрохолдингът имаше производствени мощности и в Русия. През юни обаче агенция Интерфакс-Украйна информира, че "Мироновски хлебопродукт" е разменил чрез сделка свои активи от дружеството "Воронеж АгроХолдинг" в руската Воронежка област за активи на дружеството "Агрокултура" в Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска област на Украйна.
Проблемите, заради които украински доставчици напускат традиционния си основен пазар, ги карат да търсят нови партньори. Европейското направление, вдъхвало огромни надежди преди, не даде на Украйна шанс да компенсира скъсването на търговските връзки с Русия. По официални данни, само през първите пет месеца на т. г. износът на украинска продукция за Русия е намалял с 60 на сто, вносът от федерацията - с 66 процента. По-лошо спрямо миналата година е и положението в търговията с ЕС. През периода януари-май украинският износ за Евросъюза се сви с една трета, вносът - с една четвърт.
Икономистът Олександър Жолуд от Международния център за перспективни изследвания заяви пред "Независимая газета", че сам по себе си иранският пазар не може да замести всички останали за украинския производител: "Европа - това са 300 милиона високо платежоспособни потребители, Русия - 130 милиона с доходи над тези в Украйна.
Иран има 80 милиона население, към 40 на сто впрочем са млади хора, което също има значение от гледна точка на търговията. И друга подробност: Иран доста време бе подложен на санкции, затова пазарът там доби специфичен вид. Санкциите в момента се вдигат и се появяват нови ниши, незаети от никого. Защото освен капацитета на пазара важен фактор е и нивото на конкуренцията. Украинските производители се усетиха навреме".
Перспективни пазари за стоки от Украйна са тези в Азия, Северна Африка и Близкия изток, посочи експертът. "На първо място предлагаме селскостопанска продукция. Зърнените храни, слънчогледовото олио и слънчогледовото семе стигаха и по-рано до една четвърт от целия украински износ. Още една четвърт бяха черните метали. Другата половина обхващаше всичко останало - и готовите промишлени изделия, и продукцията на машиностроенето, и химията, и леката промишленост", разказа Жолуд.
Според него, тази структура на износа прави Украйна уязвима на световните пазари: "Виждаме спад в Китай, забавяне на икономическия растеж в света - значи цените на стоките, традиционно изнасяни от Украйна, едва ли ще се повишат в най-близка перспектива". Смяна на структурата обаче ще означава и преустройство на цялата икономика, което изисква време и установяване на мир в цялата страна.
Без да изчакат благоприятни промени, редица украински бизнесмени правят опити да излязат на пазари, които им предлагат шанс за оцеляване. В състава на делегацията за Техеран заминаха и представители на фирмата "Злато Таврии", отглеждаща зърнени култури в Херсонска област, на Краматорския завод за тежко машиностроене и на един киевски производител на оборудване, завод "Болшевик".
"Разглеждаме възможността да разширим сътрудничеството с Ислямската република Иран, по-специално да увеличим износа на зърнени храни и животновъдна продукция, както и да осъществим съвместни програми в селскостопанското машиностроене", заяви шефът на отрасловото украинско министерство Олексий Павленко, който посрещна в Киев иранската делегация.
В украинската столица бе обсъден въпросът за инвестиции: иранците са готови да влагат средства в изграждането на модерни елеваторни и товаро-разтоварни комплекси в Южна Украйна. Друга тема от интерес за иранския бизнес е възможността за дългосрочна аренда на селскостопански земи. Украинското законодателство ограничава този вид сделки, тъй че може страните да се насочат към създаване на съвместни предприятия. Всички проекти ще се обсъждат подробно от 12 до 16 септември в Техеран.
Източник: БТА. http://e-vestnik.bg/
