Третият спасителен пакет за Гърция ще дойде. Но кой ще осъществи реформите и икономиите? Старите партии или "Сириза"?
Гръцкият премиер Алексис Ципрас окончателно се размагьоса като политик с мисия. В продължение на пет месеца той се кълнеше в демокрацията и достойнството на гръцкия народ, вместо да разработи сериозна концепция, с която да убеди еврозоната. Клетвите му се оказаха провал. В края на миналата седмица Ципрас се видя принуден да приеме цяла серия условия на кредиторите, само и само за да опази Гъриця от сриване в пропастта. А снощи в гръцкия парламент стана свидетел на едно гласуване, в което голяма част от собствената му партия – цели 39 депутати и министри – отказа да го последва по пътя на прагматизма. С поглед назад към миналото едно доста силно крило от управляващата партия „Сириза" продължава упорито да прокарва своя краен популизъм. Гръцката левица имаше своя Икар, но той вчера падна.
Първите планове на международните институции за икономии и реформи в Гърция бяха приети в атинския парламент с гласовете на проевропейската опозиция. Тоест, на консерваторите от „Нова демокрация", на социалдемократите от ПАСОК и на ляво-либералната партия „Потами" – три партии, които най-непримирите левичари от „Сириза" наричат подигравателно „вътрешната Тройка". Ето че сега Ципрас изпада в зависимост от тези тъй наречени „вътрешни врагове", ако иска окончателно да сключи все още неокончателното споразумение с институциите. Защото в парламента няма да са му достатъчни гласовете на онези депутати от „Сириза", които все още го подкрепят, и на коалиционния партньор „Анел".
Истинско минно поле
На пръв поглед можем да говорим за широк обществен консенсус в полза на оставането на Гърция в еврозоната и на по-нататъшните реформи. Но този консенсус всъщност си е истинско минно поле. В момента опозиционните партии дават своята лепта за спасяването на страната, но в същото време със злорадството наблюдават как едно ляво правителство се нуждае от тях, за да прокара решението си. Тези опозиционни партии обаче за нищо на света не искат да влизат в каквато и да било коалиция със „Сириза". Докато след вчерашното земетръсно гласуване в парламента самата „Сириза" сякаш окончателно се разцепи на идеолози и реалисти.
На първо време бурята навярно ще постихне, след като Ципрас прокара очакваните промени в правителството и изхвърли привържениците на връщането към драхмата. Почти сигурно е, че третият спасителен пакет за Гърция ще бъде приет и страната временно ще се спаси от тоталния колапс. Големият въпрос обаче гласи: кой ще осъществява мерките за икономии и реформи? Дали онази половина от „Сириза", която в момента рони сълзи заради принудата да се откаже от левичарските си фантазии? Или пък старите партии, които също не блеснаха особено при осъществяването на първите два спасителни пакета? Защото за да заработи третият пакет днес е нужно съгласие, че трябва да се действа решително и с въображение. А такова съгласие няма. Вече от пет години виждаме, че гръцката политическа система е негодна да се справи с националната криза. Досега концепцията гласеше: изчакваме, а ако трябва претопляме стари обещания. На първо време Ципрас сигурно ще изчаква, преди да насрочи нови избори. Дано само това не стане още наесен.
DW
