Гръцката финансова драма доминира в заглавията на медиите през последните пет години поради една-единствена причина - упорития отказ на нашите кредитори да предложат сериозно облекчаване на дълга. Защо в противоречие на здравия разум, на решението на МВР и в противоречие на ежедневните банкови практики касаещи притеснени длъжници, те продължават да отказват преструктуриране на дълга? Отговорът не може да бъде открит в дебрите на икономиката, защото той се намира дълбоко в недрата на европейския политически лабиринт.
През 2010 г. гръцката държава изпада в несъстоятелност. Появиха се две опции, които са в унисон с продължаването на гръцкото членство в еврозоната - разумната, която всеки почтен банкер би препоръчал - преструктуриране на дълга и реформиране на икономиката; и токсичната опция - отпускане на нови заеми към банкрутирал длъжник, докато се правим, че той остава платежоспособен.
Официална Европа предпочете втората опция, като предпочете да спаси изложените на опасност от гръцкия публичен дълг немски и френски банки, пред това да запази гръцката социоикономическа жизнеспособност. Реструктурирането на дълга щеше да доведе до загуби за частните банкери заради гръцките им дългови притежания. Водени от желанието да избегнат признание пред парламентите си, че данъкоплатците им ще трябва да платят отново чрез непокрити нови заеми, ръководителите на ЕС представиха гръцката финансова несъстоятелност като проблем свързан с липса на ликвидност и оправдава "спасяването" обяснявайки го като "солидарност" с гърците.
За да обяснят циничното трансфериране на невъзвръщаеми частни загуби към гърбовете на данъкоплатците като "груба любов", бяха наложени рекордни мерки на остеритет срещу Гърция. Мерки, чрез които трябваше да се връщат и нови, и стари дългове, които всъщност доведоха до изчезване на повече от 1/4 от гръцката икономика. Необходима е математическата експертиза на умно осем годишно дете, за да се разбере, че този процес нямаше как да завърши добре.
Веднъж завършена мръсната операция, Европа автоматично се сдоби с нова причина да откаже да дискутира реструктуриране на дълга - сега вече щяло да удари джобовете на европейските граждани! И така бяха приложени увеличаващи се дози остеритет докато дълга растеше все повече принуждавайки кредиторите да отпускат нови заеми в замяна на дори още повече остеритет.
Нашето правителство беше избрано с мандат да прекрати този омагьосан кръг, да изиска преструктуриране на дълга и да прекрати осакатяващия остеритет. Преговорите достигнаха широко обсъжданото безизходно положение поради една проста причина - нашите кредитори продължаваха да отхвърлят всяко осезаемо преструктуриране на дълга, докато настояваха нашия неподлежащ на плащане дълг да се изплати "параметрично" от най-бедните гърци, техните деца и внуци.
В първата ми седмица като финансов министър бях посетен от Йерун Дейселблум, президентът на Еврогрупата (групата на финансовите министри в еврозоната), който ми предостави доста рязко следния избор - или се съгласяваме със спасителната "логика" и се отказваме от всякакви искания за преструктуриране на дълга, или нашето споразумение за финансиране се "сгромолясва" - чийто неизказан отзвук е залостване на вратите на гръцките банки.
Последваха пет месеца на преговори проведени под условията на монетарно задушаване и предизвикана банкова паника под супервизията на Европейската централна банка. Посланието беше ясно - освен, ако не капитулираме, ние ще бъде изправени пред капиталов контрол, квази-функциониращи банкомати, увеличена банкова ваканция и в крайна сметка - Грекзит.
Опасността от Грекзит имаше доста шеметна история. През 2010 г. този страх настани Бог в умовете и сърцата на финансьорите, чийто банки бяха претъпкани с гръцки дълг. Дори през 2012 г., когато немският финансов министър Волфганг Шойбле реши, че цената на Грекзит е добра "инвестиция" като начин да се дисциплинира Франция и др., перспективата продължава да изкарва ангелите на почти всички останали.
По времето, когато СИРИЗА дойде на власт през януари и ако се наложеше да потвърдят нашето твърдение, че "спасителните заеми" нямаха нищо общо с реално спасяване на Гърция (и всичко общо с финансовото обезопасяване на Северна Европа) голямо мнозинство в еврогрупата - под ръководството на Шойбле - прие Грекзит или като техен предпочитан изход, или като подбрано оръжие срещу нашето правителство.
Гърците с право се разтресоха от мисълта да излезем от монетарния съюз. Излизането от общата валута няма нищо общо с разиграването на игра, каквато реализира Великобритания през 1992 г., когато Норман Ламонт си пееше под сутрешния душ, че стерлингът ще напусне Валутно-курсовия обеменен механизъм (ERM). Уви, Гърция не разполага с валута, която може да размаха заплашително към еврото. Гърция има евро - чужда валута, която напълно се администрира от кредитор, който е напълно незаинтересован да преструктурира неизплатимия дълг на нашата нация.
За да излезем от еврозоната, ние трябваше да създадем своя нова валута от нулата. В окупиран Ирак въвеждането на новата книжна валута отне почти година, 20 или повече Боинг 747, пълна мобилизация на американската военна мощ, три огромни печатници и стотици камиони. В отсъствието на такава подкрепа, Грекзит би бил равнозначен на обявяване на голяма девалвация 18 месеца предварително: рецепта за ликвидиране на целия натрупан гръцки капитал и прехвърлянето му в чужбина с всички възможни средства.
С Грекзит в подкрепа на създадената от ЕЦБ банкова паника, нашите опити да сложим реструктурирането на дълга си отново на масата за преговори, останаха без отговор. Отново и отново ни се казваше, че този въпрос ще остане за едно бъдещо неопределено време, което ще последва след "успешното реализиране на програмата" - изумителен Параграф 22, тъй като "програмата" никога не би успяла без преструктуриране на дълга.
През този уикенд е кулминацията на преговорите, в които моя наследник Евклидис Цакалотос ще опита отново да сложи коня преди каруцата - да убеди враждебната Еврогрупа, че преструктурирането на дълга е предпоставка за успешно реформиране на Гърция, а не последваща награда за това. Защо това е толкова трудно да се възприеме? Виждам три причини.
Една от тях е, че институционалната инерция е трудно да бъде победена. Второ, неконтролируемия дълг дава огромна власт на кредиторите над длъжниците - власт, която както знаем, покварява дори най-добрите. Но третата причина е онази, която ми се струва най-важна и всъщност най-интересна.
Еврото е хибрид между фиксиран валутно-обменен режим, както ERM през 80-те години или златния стандарт през 30-те, и държавна валута. Първият режим разчита на страха от изключване, който да държи страните заедно, докато вторият включва механизми за рециклиране на излишъците между страните-членки (например - федерален бюджет или общи облигации). Еврозоната пада между тези два стола - тя е повече от валутно-обменен режим и по-малко от държавна валута.
И ето го и триенето. След кризата от 2008/9 Европа не знаеше какво да прави. Трябваше ли да подготви почвата за поне едно изключване (Грекзит), за да стегне дисциплината? Или трябваше да се приближи към федерализиране? До сега не е направила нито едно от двете докато тревогата за оцеляването й ще расте завинаги. Шойбле е убеден, че както стоят нещата, той има нужда от Грекзит, за да прочисти въздуха по един или друг начин. Изведнъж, постоянно неустойчивият гръцки държавен дълг, без които рискът от Грекзит ще изчезне, придобива нова полезност за Шойбле.
Какво имам предвид казвайки това? Базирайки се на месеците преговори, моето убеждение е, че немският финансов министър иска Гърция да бъде изгонена от единната валута, за да насади страха от Господ във французите и да ги накара да приемат неговия модел на дисциплинирана еврозона.
Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция
The Guardian