ЕЦБ няма да спира парите за Гърция. Банката реши да продължи спешните помощи за ликвидност на гръцките банки. Това обаче е само капка в морето от финансови проблеми за Атина.

Ако Европейската Централна банка (ЕЦБ) беше решила друго, това щеше да е краят. Без тъй наречените ELA-кредити (спешна помощ за ликвидност) гръцките банки щяха до станат без пари. Ситуацията в Гърция се изостри, след като обезверени вложители и фирми масово започнаха да теглят парите си от гръцките банки и да изнасят капиталите си в чужбина. BBC информира, че гръцкият финансов министър Янис Варуфакис обмисля затварянето на банките в понеделник, за да не се допусне щурмуване на банките и масово теглене на пари в брой от тях.
Критики към политиката ЕЦБ
Гръцките банки са изцяло зависими от спешната помощ за ликвидност на ЕЦБ, която в момента възлиза на 90 милиарда евро. Фактически тези спешни заеми са единственият източник на средства за гърците финансови институции, тъй като гръцките банки не могат да ползват традиционните начини, за да си осигурят капитал. Строго погледнато, кредитите по спешната програма за ликвидност могат да бъдат отпускани на банки, които само временно имат проблем с ликвидността. Принципно обаче банките, които получават спешни кредити ELA, трябва да са ликвидни. Съмненията, че не е такъв случаят с гръцките банки, напоследък се засилват. Затова и отпускането на помощи за ликвидност на гръцките банки е доста оспорвано начинание.
Спешните кредити се отпускат от гръцката Централна банка, но се одобряват от ръководството на ЕЦБ и могат да бъдат прекратени с мнозинство от две трети от гласовете на нейните членове. Напоследък в Управителния съвет на банката във Франкфурт расте съпротивата срещу спешните помощи за Гърция. Преди два дни шефът на Дойче Бундесбанк Йенс Вайдман изрази недоволството си със следните думи: "Помощите ELA са замислени като инструмент за временна подкрепа на здрави банки, но в случая с Гърция те се превърнаха в единствен източник за финансиране на гръцките банкови институти", заяви той.