Все повече медии публикуват информацията, че САЩ подготвят разполагането на тежки оръжия в Източна Европа - като мярка срещу възможна руска агресия. България също присъства в плановете на Вашингтон, твърдят запознати.
Кризата в Украйна породи нова надпревара във въоръжаването в Източна Европа. За пръв път след края на Студената война Пентагонът обмисля разполагането на тежки оръжия и бронирана техника в страни-членки на НАТО, които някога са били част от Варшавския договор. С това Вашингтон иска да изпрати ясен сигнал към Москва - и по този начин да я накара да се откаже от агресивната си политика.
В публикация на "Ню Йорк таймс" се твърди, че се обмисля разполагането на бойна техника за общо 5 хиляди американски войници в балтийските държави и няколко страни от Източна Европа - Полша, Румъния, България, по всяка вероятност и Унгария. Целта е във всяка от тези държави да се поддържа боеспособен контингент между 150 и 750 души, със съответната бойна техника. Първоначално военната техника ще бъде складирана в американски военни бази в Южна Германия, откъдето ще бъде прехвърлена във въпросните страни. Като се позовава на официални американски източници, агенция Ройтерс разкрива, че мярката цели да бъде съкратено времето за реагиране в кризисна ситуация.
Съюзници потвърждават информациите за американския план
В края на миналата седмица полският военен министър Томаш Семоняк потвърди пред агенция ПАП, че страната му преговаря със САЩ за разполагането на тежки оръжия. Днес швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" цитира министъра на отбраната на Литва Юозас Олекас, който твърди същото за своята страна, а литовската телевизия LRT съобщи, че премиерът на Литва Алгирдас Буткевичус приветства плановете на Пентагона. Изказване по темата се чу и от София - "Нойе Цюрхер Цайтунг" цитира изявление на българския президент Росен Плевнелиев, в което той казва, че с България подобни преговори не се водят.
Представител на военното министерство в Москва междувременно предупреди, че Русия си запазва правото на ответни мерки, ако американците прехвърлят оръжие в Източна Европа. Така например може да се предприеме разполагането на руски ракети "Искандер" в Калининградска област. Освен това Москва може да подсили военните си бази в Беларус.
А договореностите между НАТО и Русия?
Цялата информация за намеренията на Пентагона се базира само на публикации в медиите. Няма нито едно официално потвърждение от американска страна - нито от американския военен министър, нито от президента Барак Обама. Това казва за Дойче Веле германският депутат от управляващия Християндемократически съюз Родерих Кизеветер, който е о.з. полковник от Бундесвера и е работил в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел. "Не мога да си представя, че САЩ ще нарушат съществуващите договорености между НАТО и Русия", казва той. Според депутата, в случая става въпрос по-скоро за символичен акт, отколкото за разполагането на постоянни американски гарнизони в Източна Европа.
"Нашата стратегия трябва да включва военна подкрепа за съюзниците ни в НАТО при едновременно изпълнение на една от основните договорености между НАТО и Русия, а именно - да се въздържаме от прехвърляне на военни части в страните от бившия Варшавски договор", казва германският депутат. Освен това по никой начин не бива да се допуска нова ескалация на напрежението - както по времето на Джордж Буш младши, когато не бяха отчетени интересите на Западна Европа и Германия, отбелязва депутатът. "Не твърдя, че такава опасност съществува днес, но разколът в НАТО е недопустим", посочва Кизеветер. И още една грешка не бива да се допуска - да бъде подкопавана европейската политика. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд се ангажираха лично с мирните договорености от Минск, а и до този момент руската страна не се е оттеглила от тях, припомня депутатът. По думите му, сега всички усилия трябва да бъдат насочени към мирното уреждане на конфликта в Украйна. А не към нова надпревара във въоръжаването.
DW
