Голямата цел на политическото ръководство в Пекин е до 2045 година да превърне Китай в глобална икономическа сила. Ако съдим обаче по резултатите от едно актуално изследване, тази цел е всичко друго, но не и реалистична.
Китайската икономика се нуждае от преструктуриране. С това са наясно както политиците, така и икономистите в страната. Казано по друг начин: Китай трябва да престане да бъде производствената база на света и да започне да произвежда маркови продукти, които са търсени на световните пазари. Но как да бъде осъществена голямата цел на китайското политическо ръководство, което си е поставило амбициозната задача до 2045 година Китай да се нареди сред водещите индустриални държави в света? Ако съдим по резултатите от едно актуално изследване, тази цел е всичко друго, но не и реалистична.
Доклад на китайския Център за модернизация и изследвания констатира отрезвяващо, че по отношение на икономическото си развитие Китай върви със 100 години след Германия, Холандия, Великобритания и Франция. От САЩ, Дания и Италия го делят 80 години, а от страни като Швеция, Норвегия, Австрия, Испания и Япония изостава с около 60 години.
Каква глупост! Или все пак истина?
Тази оценка за развитието на китайската икономика разбуни духовете в страната. Още повече, че изследването, което съдържа тези данни, не е на някаква случайна организация, а на изследователски институт към Китайската академия на науките. В интернет-форумите най-обсъжданият извод е този за изоставането на Китай от Германия с цели 100 години. В китайския еквивалент на Туитър - Weibo, това заключение породи множество иронични и самокритични коментари. Така например потребител с псевдонима Education написа, че Китайската академия на науките най-после е извадила на показ "новите дрехи на царя", а в друг коментар четем следното: "Ние, китайците, си стоим очевидно все още във времето, когато Карл Бенц е започнал да прави първите си автомобили".
Не липсват обаче и възмутени потребители. Един от тях пише: "Каква глупост! Самите германци купуват нашите високоскоростни влакове, пък ние сме били изоставащите?!". Точно в това обаче се състои проблемът на китайската икономика, твърдят авторите на изследването. Китай успява да мери ръст с водещите световни производители само в отделни области - например при високоскоростните влакове. Ако обаче вземем предвид такива показатели като производителността и броя на работните места в индустрията на глава от населението, ще излезе, че през 2010 година Китай се е намирал там, където Германия е била в навечерието на Първата световна война.
Хе Чуанки, ръководител на екипа, изготвил цитираното изследване, беше принуден да отбива критиките от високите етажи на партийното и държавното ръководство. На сайта people.com.cn той се опита да посмекчи извода за 100-годишното изоставане от Германия, но подчерта, че "само бързи влакове не са достатъчни, необходими са успехи и в други области". Изследователят обясни също така, че основният замисъл на това проучване е да помогне на китайските ръководители да установят истинското състояние на китайската икономика и да разработят съответните решения.
На същото мнение е и Йорг Вутке, шеф на Търговската камара на ЕС в Пекин . Експертът винаги е настоявал, че Китай се нуждае от ефективни реформи, а не само от "пропаганда и празнодумие". Ново проучване сред европейски компании с дейност в Китай показва, че все повече чужди фирми се оплакват от бюрократични спънки. Ако през 2011 година 80 на сто от чуждите компании са гледали с оптимизъм на бизнеса си в Китай, през миналата година делът им е спаднал на 70 процента, а в момента е дори под 60 на сто.
"Преди 1000 години целият свят беше по-назад от нас!"
Но както знаем, в Китай не са свикнали да слушат критика и затова мнозина реагират твърде чувствително. Един от потребителите във Weibo пише например следното: "Това изследване показва докъде ще я докараме, ако гарантираме пълна свобода на мненията". А един друг потребител отбелязва многозначително: "Преди 1000 години целият свят беше по-назад от нас!".
Не са малко обаче и коментарите, в които се казва, че за да върви напред, Китай трябва най-сетне да назове нещата с истинските им имена. "Нека да разгледаме фактите, да ги осъзнаем и въоръжени с това ново знание да тръгнем напред", пише един от коментаторите във Weibo, но предупреждава: "Само че нека този път да е без големи скокове". Тъй нареченият "Голям скок напред", с който Мао искаше да превърне Китай от аграрна в развита индустриална държава, отне живота на повече от 40 милиона души и върна страната десетилетия назад - нищо общо с обещанията на Мао, който през есента на 1957 година беше прокламирал гордо, че до 15 години Китай ще изпревари Великобритания.
ДВ
