Стане ли напечено, очаквайте от нас само морална подкрепа. Така звучи посланието на германците към съюзниците им от НАТО. Това е повече от срамно, пише в коментара си нашият наблюдател Михаел Книге.
Всичко в този сюжет е автентично и отразява реално настроенията. И в същото време говори за сериозен проблем в отношенията между трансатлантическите партньори. Актуално проучване на базирания във Вашингтон изследователски институт Pew Research Center сочи, че мнозинството германски граждани не желаят да бъдат въвличани във военен конфликт с Русия, ако друга страна-членка на НАТО трябва да бъде защитавана според натовския принцип за колективна отбрана.
Резултатът от това проучване не е особено изненадващ, като имаме предвид настъпилото след падането на Берлинската стена охлаждане на отношенията между партньорите от НАТО. Миналата година друго изследване показа, че германците желаят страната им да стане по-независима от САЩ в областта на външната политика и политиката за сигурност.
Послание, което едва ли ще остане без последствия
Въпреки всички приказки за ново начало в отношенията между трансатлантическите партньори и въпреки редица нови инициативи в тази насока, някакви по-дълбоки промени така и не се забелязват. Да не говорим за ангажимента, който масово не се изпълнява - за минимум 2 процента от БВП, които всяка натовска държава трябва да заделя за отбрана. Казано другояче: трансатлантическият съюз е сериозно разклатен.
И точно в този смисъл изследването на Pew Research Center е много важно, защото показва отношението на партньорите към централната тема от Северноатлантическия договор - въпроса за колективната отбрана. В основополагащия член 5-и е записано: "Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях ще се разглежда като нападение срещу всички".
Днес, 66 години след подписването на този договор, и на фона на нарастващата загриженост заради агресивното поведение на Русия в Украйна, мнозинството германци отхвърлят принципа за колективната отбрана, като така на практика обявяват за невалидна същината на Северноатлантическия договор. Трябва ли да бъдат защитени балтийските държави в случай на руска агресия срещу тях? Не, благодаря - казват 58 процента от германците.
От гледна точка на германската история това е повече от срамно и представлява звучен шамар за източноевропейците, а също и за американците. Посланието на германците към тях звучи така: стане ли напечено, от нас очаквайте само морална, но не и военна подкрепа. Символиката на това послание е толкова силна, че то едва ли ще остане без последствия.
Началото на края?
При това никой не е казал, че Договорът за НАТО не може да бъде променен. Напротив - може. Например с аргумента, че трансатлантическият военен съюз се е превърнал в анахронизъм и трябва да бъде пригоден към сегашната обстановка - или пък направо да бъде отменен. Но в такъв случай това трябва да бъде казано ясно и на висок глас, след което да се премине към реформирането на пакта. При положение, че Германия и още две от големите страни-членки на НАТО отказват при нужда да защитават с военни средства свои съюзници, Алиансът може би вече се намира в началото на края си. Затова е крайно време или да се предприеме нещо за спасяването му, или да се предложи някакво реалистично алтернативно решение. За съжаление историческият опит сочи, че германците и европейците като цяло няма да сторят нито едното, нито другото.
