Аралско море в Централна Азия е главният герой на една невероятна история: в продължение на хиляди години, то е едно от основните и най-важни езера на планетата, а само за 50 години стана пустиня благодарение на безотговорните решения на властите.
Аралско море, което всъщност е езеро, се намира на територията на две държави, Казахстан и Узбекистан и в продължение на хиляди години е имало за притоци две големи реки, Амударя и Сърдаря, които поддържали водния му баланс. Значителните промени настъпили през 20-те години на миналия век, когато съветското правителство решило да разработи памучни плантации в републиките от Централна Азия.

Сухият климат не благоприятства отглеждането на памука и затова решили да изградят един от най-амбициозните инженерни проекти в историята: изкопаване на хиляди километри напоителни канали, чрез които водите на Амударя и Сърдаря да се насочат към пустинята. През 60-те години, инженерите решили да построят още повече канали, които окончателно предопредели пресушаването на Аралско море.

През 1987 г. нивото на водата в морето спаднало толкова, че езерото се разделя на две: едното на север, на територията на Казахстан и по-голямото на юг, в Узбекистан. През юли миналата година повечето от южната част бе напълно суха и в момента е като пустиня. На свой ред, Казахстан, с помощта на Световната банка се опитва да спаси своята част от Аралско море, построявайки язовир през 2005 г..
Хората от узбекския района са загубили основния си източник на доходи - риболова и сега това е един от най-бедните райони на страната. Повечето експерти изразяват мнение, че езерото е почти невъзможно да се възстанови, предвид споровете между страните от Централна Азия.

След разпадането на Съветския съюз, използването на водите на Амударя и Сърдаря, които минават през териториите на няколко държави, все още не е регулирано. Държавите дори създадоха Междудържавна комисия за разрешаване на двата въпроса: кой е собственик на езерото и какви отговорност имат страните по използването на водите му.