Продължение – виж „Той е на 3-ия етаж, втората врата вдясно - 2.“
Разследването на известния журналист Сиймур Хърш (тук за него). Смъртта на терорист номер 1 беше посрещната с облекчение по цял свят, САЩ имат широка подкрепа в борбата им с тероризма. Но версията на Хърш се разминава с официалната на Вашингтон, който според него не казва цялата истина. Разследването показва, че убийството е извършено в сътрудничество с пакистанските военни и разузнаване, които пазят Осама в курорта Аботабад като пленник в затвор.
*
Тайните спорове в Белия дом започнали веднага щом станало ясно, че мисията е изпълнена успешно. Предполагало се, че трупът на Бин Ладен бил на път към Афганистан. Трябвало ли Обама да спази договорката с Каяни и Паша (бел. ред. - генерали от пакистанската армия и разузнаване) и да се преструва седмица или повече, че Бин Ладен е бил убит при атака с дронове в планините, или трябвало да оповести незабавно?
Сваленият хеликоптер улеснил политическите съветници на Обама да прокарат втория план. Експлозията и огненият облак било невъзможно да се скрият и информация за случилото обезателно щяла да изтече. Обама трябвало да избърза с версията си, преди някой от Пентагона да го е изпреварил: изчакването щяло да намали политическия ефект. Не всички били съгласни. Министърът на отбраната Робърт Гейтс бил най-прям от всички, които настоявали, че договорката с Пакистан трябвало да бъде спазена. В мемоарите си „Дълг” Гейтс не прикрива гнева си.
„Преди да се разотидем и президентът да се качи горе, за да съобщи на американския народ какво се беше случило, напомних на всичко, че техниките, тактиката и процедурите, използвани от тюлените при операцията с Бин Ладен се прилагат всяка нощ в Афганистан… затова беше важно да се споразумеем да не разкриваме никакви операционни подробности от нападението. Убили сме го, казах аз, това е всичко, което трябва да съобщим. Всички в залата се съгласиха да премълчат подробностите. Обещанието изтрая около пет часа. Първото изтичане на информация беше от Белия дом и ЦРУ. Не можеха да чакат да се похвалят и да си припишат заслугите. Фактите често бяха изопачени… Въпреки това информацията не спираше да се излива. Побеснях и в един момент казах (на съветника по национална сигурност Том) Донилън: „Защо всички не вземат да млъкнат?”. Уви, нямаше никаква полза.”
Речта на Обама била написана набързо, каза пенсионираният служител, и според съветниците му била политически документ, а не съобщение, което трябвало да бъде направено за по-голяма яснота пред бюрокрацията, отговаряща за националната сигурност.
Поредицата от неверни твърдения, обслужващи лично президента, ще създаде същински хаос в следващите седмици. Обама каза, че правителството му е открило, че Бин Ладен се е намирал в Пакистан чрез „вероятно изтичане на информация” миналия август; за мнозина в ЦРУ твърдението означавало конкретно събитие, като случаен информатор. Забележката довела до нова „легенда”, в която се твърдяло, че гениалните аналитици на ЦРУ са разкрили куриерска мрежа, която разпределяла постоянния поток от операционни заповеди на Бин Ладен към Ал Кайда. Обама също така похвали малък отряд от американци за това, че са се погрижили да избегнат цивилни жертви и каза: „След престрелка, те убили Осама Бин Ладен и прибрали трупа му.”
Още две подробности трябвало да бъдат осигурени за „легендата”: описание на престрелката, която изобщо не се била случила и история за това какво се е случило с трупа. Обама продължи да хвали пакистанците: „Важно е да се отбележи, че нашето сътрудничество с Пакистан в борбата с тероризма ни отведе до Бин Ладен и скривалището му.” С това изявление рискувал да изложи на риск Каяни и Паша. Решението на Белия дом било да пренебрегне казаното от Обама и да нареди на всички, които говорят с пресата да настояват, че пакистанците не са изиграли никаква роля при убийството на Бин Ладен. Обама оставил ясното впечатление, че той и съветниците му не знаели със сигурност, че Бин Ладен се е намирал в Аботабад, а само имали сведения „за вероятността да е така”. Това довело до първата история, че тюлените решили, че са убили когото трябва, като накарали тюлен висок 1,80 м да легне до трупа за сравнение (знаело се, че Бин Ладен бил висок 1,90 м); и после до твърдението, че от трупа е взета ДНК-проба и тя показала категорично, че тюлените били убили Бин Ладен. Но според пенсионирания служител не ставало ясно от ранните доклади на тюлените дали целият труп на Бин Ладен или някаква част от него е успяла да стигне обратно до Афганистан.
Гейтс не бил единственият правителствен служител, разгневен от решението на Обама да говори, без да е изчистил предварително коментарите си, каза пенсионираният служител, „но само той се възпротивил. Обама измами не само Гейтс, той измами всички. Това не беше просто димна завеса. Фактът, че имаше договорка с пакистанците и липсваше анализ какво да се разкрие, ако нещо се обърка – за това изобщо не стана дума. А когато нещата се объркаха, трябваше да съчиняват нова „легенда” в движение.” Имало основателна причина за известна заблуда: ролята на пакистанския случаен информатор трябвало да се запази в тайна.
На пресата в Белия дом е казано на брифинг малко след изявлението на Обама, че смъртта на Бин Ладен била „кулминацията на години предпазлива и много високотехнологична разузнавателна дейност”, която била съсредоточена върху проследяването на група куриери, включително и такъв, за когото се знаело, че е приближен на Бин Ладен. На репортерите било казано, че отряд от специално подбрани аналитици от ЦРУ и Агенцията по национална сигурност били проследили куриера до сграда с модерна охранителна система за милиони долари в Аботабад. След месеци на наблюдения американското разузнаване се „уверило достатъчно”, че ценна мишена живее в сградата и било „преценено, че съществува голяма вероятност това да е Осама Бин Ладен”. Американски боен отряд влязъл, водил престрелка при влизането в сградата и трима мъже – смятало се, че двама от тях били куриери – били убити заедно с Бин Ладен. На въпроса дали Бил Ладен се е защитавал, един от говорителите отвърнал с „да”: „Съпротивлявал се е на бойния отряд. И бил убит по време на престрелка”.
На следващия ден Джон Бренан, по това време главен съветник на Обама по въпросите на войната срещу тероризма, имал за задача да изтъкне смелостта на Обама, докато се опитвал да заглади неверните твърдения в речта му. Той дал по-подробен, но също толкова неверен разказ на нападението и планирането му. Говорейки официално, което той рядко прави, Бренан казал, че мисията била проведена от отряд морски тюлени, които били инструктирани да заловят Бин Ладен жив, ако е възможно. Казал, че Съединените щати нямали сведения в подкрепа на факта, че някой от пакистанското правителство или армията е знаел за местонахождението на Бин Ладен: „Свързахме се с пакистанците чак когато всичките ни хора и всичката ни летателна техника беше извън въздушното пространство на Пакистан.”
Той изтъкнал смелото решение на Обама да нареди удара и казал, че Белият дом нямала сведения „в подкрепа на това, че Бин Ладен се намира в сградата” преди началото на нападението. Обама, продължил той, „според мен взе едно от най-смелите решения, взимани от президент в съвременната ни история”. Бренан увеличил брой на убитите от тюлените вътре в сградата до петима: Бин Ладен, куриер, брат му, сина на Бин Ладен и една от жените, която уж се опитала да защити с тялото си Бин Ладен.
Попитан дали Бин Ладен е стрелял по тюлените, както било казано на част от репортерите, Бренан повторил това, което вече се било превърнало в мантра за Белия дом: „Водил престрелка с тези, които влезли в сградата, в която се намирал и той. Дали е бил ранен, честно казано не знам… И оказва се, че Бин Ладен, който е отговорен за нападенията… живее на място, далече от фронта и се крие зад жени, които са слагани пред него като щит… Това говори какъв човек е бил.”
Гейтс също така се противопоставя на идеята, прокарвана от Бренан и Лион Панета, че американското разузнаване е научило за местонахождението на Бин Ладен от сведения, изтръгнати чрез изтезания. „Всичко това се случва, докато тюлените летят обратно към дома след мисията. Хората от ЦРУ знаят цялата история”, каза пенсиониранията служител. „Написана е от група анюитанти.” (Анюитантите са пенсионирани агенти от ЦРУ, които биват наемани на договор.) „Извикали ги някакви плановици в ЦРУ, за да помогнат с легендата. Така че пенсионерите дошли и казали защо да не признаем, че сме получили част от сведенията за Бин Ладен чрез прилагането на разширени техники за разпит?” По това време във Вашингтон още се говорело, че агенти на ЦРУ, които били извършвали изтезания, можели да бъдат изправени на съд.
„Гейтс им каза, че това няма да свърши работа”, каза пенсионираният служител. „Той не беше част от екипа. В последните часове на кариерата си разбра, че не бива да участва в тези глупости. Но правителството, ЦРУ и Пентагона се вързаха на легендата. Никой от тюлените не мислеше, че Обама ще съобщи по националната телевизия за нападението. Командването на специалните сили щеше да получи удар. Те се гордееха, че бяха запазили операционните действия в тайна.” В Специални операции имало страх, каза пенсионираният служител, че „ако истината за мисиите изтече, бюрократите в Белия дом ще обвинят тюлените”.
Белият дом решил да запуши устата на тюлените. На 5 май на всички членове на ударния отряд на тюлените - те се били завърнали в базата си в южна Вирджиния, - и на някои членове от Обединеното командване на специалните операции били връчени договори за конфиденциалност, написани от правния офис на Белия дом; обещавали гражданско-правни санкции и съд за всеки, който обсъждал мисията публично или насаме. „Тюлените не останаха доволни - каза пенсионираният служител - Но повечето си замълчаха, както и адмирал Уилям Макрейвън, който тогава беше начело на Обединеното командване на специални операции. „Макрейвън беше бесен. Знаеше, че Белият дом го е прецакал, но той беше тюлен до мозъка на костите си, а не политически интригант и знаеше, че няма да се прослави, ако разобличи президента. Когато Обама оповести смъртта на Бин Ладен, всички трябваше да забъркат нова история, която да се върже и плановиците трябваше да операт пешкира”.
*
Само за дни някои от първите преувеличения и несъответствия стават явни и Пентагона прави серия от пояснителни изявления. Не, Бин Ладен не бил въоръжен, когато го застреляли и убили. И не, Бин Ладен не бил използвал една от жените си като щит. Пресата като цяло приела обяснението, че грешките били неизбежен страничен продукт от желанието на Белия дом да задоволи неистовия глад на репортерите за подробности от мисията.
Една от лъжите, която останала, е, че тюлените трябвало да си пробиват път с бой до мишената си. Само двама от тях правят публично изявление: „Труден ден”, написан от първо лице разказ за нападението от Мат Бисонет, беше публикуван през септември 2012 г.; и две години по-късно Роб О’Нийл беше интервюиран от “Фокс Нюз”. И двамата са напуснали флота; и двамата са стреляли по Бин Ладен. Разказите им си противоречат за много подробности, но историите им в общо линии подкрепят версията на Белия дом, особено що се отнася до нуждата да убиеш или да бъдеш убит, докато тюлените се проправяли път с оръжие към Бин Ладен. О’Нийл дори казал на “Фокс Нюз”, че той и другарите ми си мислели, че ще умрат. „Колкото повече тренирахме, толкова повече се убеждавахме, че няма да се върнем обратно от мисията.”
Но пенсионираният служител ми каза, че в първоначалните си отчети тюлените изобщо не споменали за престрелка или за каквато и да е съпротива. Драмата и опасността, описана от Би сонет и О’Нийл задоволяват дълбоко спотаена нужда, каза пенсионираният служител. „Тюлените на могат да живеят с факта, че са убили Бин Ладен, без всякаква съпротива и затова трябва да разказват за куража си пред лицето на опасността. Момчетата ще седят в бара и ще казват, че денят не е бил лесен? Това няма да го бъде.”
Имало още една причина да се твърди, че е имало престрелка в сградата, каза пенсионираният служител: за да се изчезнат неизбежните въпроси, които би породило непредизвикалото никаква съпротива нападение. Къде е била охрана на Бин Ладен? Най-издирваният терорист в света би трябвало да има непрекъснато охрана. „И един от убитите трябвало да бъде куриера, защото той не съществувал и няма как да го създадем. Пакистанците нямаха друг избор, освен да играят по свирката ни.”
(Два дни след нападението „Ройтерс” публикува снимка на трима убити мъже, които била закупила от служители на пакистанското разузнаване ISI. Двама от мъжете били разпознати от говорителя на разузнаването като въпросния куриер и неговия брат.)
*
Пет дни след нападението, на журналистическия корпус в Пентагона се предоставени серия видеозаписи. Според американски официални лица те били част от голямата колекция, която тюлените прибрали от затвора заедно с поне 15 компютъра. Откъси от един от записите показват самотния Бин Ладен с изпито лице, увит в одеяло, да гледа свой видеозапис по телевизията. Неназован служител казал на репортерите, че в резултат на нападението са се сдобили със „съкровище… най-голямата колекция от терористични материали на висш командир”, които щели да осигурят визуална представа за плановете на Ал Кайда. Служителят казал, че според материалите Бин Ладен „е останал активен водач в Ал Кайда и е давал стратегически, операционни и тактически указания на организацията…
Той изобщо не бил фигурант (и) е продължил да ръководи дори тактическите подробности в управлението на организацията и да подкрепя конспиративната дейност” от това, което се описва като команден и контролен център в Аботабад. „Той е бил активен играч, което прави наскорошната операция още по-важна от гледна точка на националната ни сигурност”, каза служителят. Информацията била толкова важна, добави той, че администрацията организирала междуведомствена комисия, която да се занимае с нея. „Той не просто е предначертавал стратегията на Ал Кайда, а е нахвърлял оперативни идеи и е давал конкретни заповеди на други членове на Ал Кайда.”
Твърденията били изфабрикувани: нямало дейност, която Бин Ладен да командва и контролира. Пенсионираният служител каза, че според вътрешните доклади на ЦРУ откакто Бин Ладен се преместил в Аботабад през 2006 г. само шепа терористични атаки можели да бъдат свързани с останките от Ал Кайда на Бин Ладен.
„Първоначално ни беше съобщено - разказа пенсионираният служител - че тюлените са донесли в чували за боклук разни неща и разузнаването издава всекидневно доклади със сведения от тях. После ни беше съобщено, че разузнаването събира всичко заедно и то трябва да бъде преведено. Но от това нищо не излезе. Всичко, създадено от тях, се оказваше неистина. Беше една голяма измама – като праисторическия човек от Пилтдаун.”
Пенсионираният служител каза, че повечето материали от Аботабад били върнати от САЩ на пакистанците, които по-късно сринали сградата с високите заграждения. Пакистанското разузнаване ISI поело отговорност за съпругите и децата на Бин Ладен, като Съединените щати не получили достъп до тях, за да ги разпитат.
„Защо се измисля легендата за съкровището?”, каза пенсионираният служител. „Белият дом трябваше да създаде впечатление, че Бин Ладен още е бил от оперативна важност. Иначе защо да го убиват? Била създадена история за прикриване на истинските факти – съществувала куриерска мрежа, която влизала и излизала с флашки и указания. Всичко това имало за цел да покаже, че Бин Ладен още е важен.”
През юли 2011 г. „Вашингтон Поуст” публикувал, както се твърдяло, резюме на част от материалите. Противоречията се набивали на очи. Твърдяло се, че въз основа на документите били написани повече от четиристотин разузнавателни доклада в рамките на шест седмици; предупреждавало се за неуточнени кроежи на Ал Кайда; и се споменавало за арести на заподозрени „които били назовани и описани в имейли, получени от Бин Раден”. „Вашингтон Поуст” нe разкрил заподозрените, нито уточнил една подробност от предишните твърдения, че в сградата в Аботабад нямало интернет. Заедно с твърденията, че въз основа на документите били написани стотици доклади, „Вашингтон Поуст” цитирал и служители според които докладите били важни не заради сведенията, по които можело да се действа, а защото позволявали на „аналитиците да изградят по-ясен портрет на Ал Кайда”.
През май 2012 г. Центърът за борба с тероризма в Уест Пойнт, частна изследователска организация, оповестява преводите, които е направил по поръчка на федералното правителство на 175 страници от документи на Бин Ладен. Репортерите не открили нищо от така шумно натрапваната в първите дни след нападението драма. Патрик Кокбърн написал за разминаването между първоначалните твърдения на правителството, че Бин Ладен бил „центърът на конспиративната мрежа” и това което действително показвали преводите: че Бин Ладен „не бил на себе си” и имал „ограничени контакти с външния свят извън стените на затвора си”.
Пенсионираният служител оспори автентичността на материалите от Уест Пойнт. „Няма връзка между документите и Центъра за борба с тероризма вътре в ЦРУ. Няма анализи от разузнаването. Кога за последен път ЦРУ: 1) е обявило, че е направило значително разузнавателно разкритие; 2) разкрило източника; 3) описало по какъв метод се обработват материалите; 4) разкрило хронологията на представените документи; 5) описало от кого и къде е бил направен анализа и 6) публикувало секретни резултати, преди да е предприело действия по сведенията? Нито един професионалист от ЦРУ не би подкрепил тази вълшебна приказка.”
(следва)
От “Лондон ривю ъф букс“. Превод Анна Христова.
