На всички ни е известно, че неравенството в Америка през последните няколко години е нараснало. Общоприетата теза сред консерваторите и дори сред мнозина либерали гласи, че неравенството е цената, която плащаме за развитието.
Ако искаме повече развитие, трябва да се примирим с увеличаването на разликата в доходите. Носителят на Нобелова награда за икономика, професор от Колумбийския университет и бивш съветник на Бил Клинтън по икономическите въпроси Джоузеф Стиглиц пропука тази наложила се като азбучна истина с доклада, който написа за Института "Рузвелт", озаглавен "Пренапийсвайки правилата". По същество това е пътна карта, показваща тенденциите и промените в политиката през идните четири години, които много хора с напредничаво мислене биха искали да видят.
В този труд има не малко провокационни откровения, но главният извод е следният: неравенство не е неизбежно и това не е социален, а икономически проблем, защото именно заради него всеки икономически възход от 90-те години е ставал все по-бавно и по-дълго в сравнение с предходния. Неравенството не е цената на икономическия растеж, а по-скоро причината и симптомът за забавянето на растежа.
Това е смайващ документ, особено ако се сравнява с по-малко радикалния труд на Центъра за американски прогрес (Center for American Progress) за това как да бъдат подсилени позициите на средната класа. Негов автор е друг бивш съветник на Клинтън - Лари Съмърс. Мнозина очакваха, че в работата на Съмърс ще бъдат изложени основните линии на икономическата политика на Хилари Клинтън.
В известна степен в тези трудове има неща, които се припокриват, но докладът на Стиглиц е по-смел и по-дълбок. Той прави много по-съкрушителна оценка на политическите промени, станали не само през годините на управлението на Джордж Буш, но и на президентството на Бил Клинтън, особено на продължителното дерегулиране на финансовите пазари, на промените в корпоративната система на заплащане, а също на данъчните изменения в началото на 90-те. При представянето и експертните обсъждания на темата за неравенството и за това как то въздейства на растежа (аз ръководех експертната група, а в обсъжданията участваха такива експерти като лауреатът на Нобелова награда Боб Солоу, профсъюзният икономист Хедър Баучли, професорът от Масачузетския технологичен институт Саймън Джонсън, професорът от университета "Корнел" Лин Стаут и социологът Стен Гринбърг.
Стиглиц дебело подчерта, че и републиканската администрация, и демократическата администрация са виновни за това, че са водили политика, съдействаща за нарастване на неравенството. Освен това те са създали, според него, концепция, утвърждаваща, че нищо не може да се направи с това неравенство. "Неравенството не е неизбежно", заяви Стиглиц. "Става дума за решения, които вземаме, и за правила, които създаваме, за да определим структурата на нашата икономика".
Един от най-важните икономически въпроси по време на президентската кампания в САЩ през 2016 година ще бъде "Защо неравенството наистина е важно?". Отговорът е: "Защото то спира растежа и следователно се отразява отрицателно на благосъстоянието на всеки". Причините за неравенството обаче са доста по-сложни и те имат системен характер. Сенатор Елизабет Уорън и кметът на Ню Йорк Бил де Блазио също присъстваха на форума и помогнаха да се изяснят всички нещата по въпроса. Де Блазио призова за повече социална активност, "така че да се насочваме към общество, което възнаграждава повече труда, а не толкова богатството", а Уорън отново повтори извода си от миналата седмица, когато тя говори за неравенството и търговията.
Според нея, ако президентът (Барак) Обама получи правомощия да ускори трансатлантическия търговски процес, големите банкови лобита и от двете страни на Атлантика ще могат да разводнят още повече финансовите реформи, чиято цел е да се справят с неравенството. Заради това изявление президентът Обама нарече Уорън зле информирана (тя не пожела да навлезе в подробности за причините за тази оценка). Уорън отбеляза, че това търговско споразумение се прави във взаимодействие с 500 неправителствени организации, от които 85% са или отраслеви лобисти, или представители на едрия бизнес.
Твърденията на Уорън за "изопачаване на икономическата игра" на Америка имат непосредствена връзка с два ключови извода от доклада на Стиглиц. Първият е, че неравенството изцяло е свързано с политическите решения на Вашингтон, които облагодетелстват богатия. Вторият е, че в основата на проблема не е някои отделно решение - налогът върху приходите от увеличението на капитала на Дод-Франк ("законът Дод-Франк", наречен на двамата му основни автори, сенаторите Крис Дод и Барни Франк - бел. ред.) , здравната реформа или трудовите стандарти, а всички те, взети заедно.
"Наша икономика е система", казва Стиглиц, и борбата с неравенството ще изисква системен подход в редица области - при финансовата реформа, корпоративното управление, данъчната политика, антимонополната политика, паричната политика, образованието, здравеопазването и трудовото законодателство. Тя може да направи наложително преустройството на такава институция като Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР). Стиглиц и Солоу са съгласни, че УФР трябва да отчита безработицата по нов начин, вероятно като се съсредоточи не върху отделен целеви показател, а върху това кога реално започват да се увеличават заплатите. Според Стиглиц това е най-добрият признак, че безработицата в страната действително се променя за добро.
Мисленето с такива по-цялостни категории би станало важна промяна за законодателите, свикнали да се справят с тези проблеми поотделно и то гледайки всеки един от собствената си камбанария. И Стиглиц, и други икономисти обаче отбелязаха при експертните дискусии, те често са взаимосвързани, имайки предвид, например, как пенсионните фондове работят с "активните" акционери, за да подтикнат корпорациите да вземат прекомерно големи заеми, за да дадат големи пари на инвеститорите, докато в същото време занижените плащания и намалените печалби, които са държат по офшорни сметки в данъчни убежища, сочат, че дългосрочните инвестиции не се правят в реалната икономика, а това забавя растежа. Или пък как като се продължава практиката привилегиите в здравеопазването на работещия да се обвързват с компаниите. Така той се превръща по същество в техен роб, защото не може да иска повишение на заплата, а да не говорим пък, че не му е по силите в тези условия да започне самостоятелен бизнес.
Това е много важен въпрос и дискусията в Института "Рузвелт" бе част от продължаващата кампания на крайната левица, която се опитва да направи така, че вероятният кандидат за президентския пост Хилари Клинтън да не може да действа със старите методи, ако влезе в Белия дом. Прогресивно мислещите не искат тя да се ограничи с разговори за размера на минималната заплата и за преразпределението на доходите. Те искат Клинтън да направи радикални промени в паричната култура и политическата икономика на страната ни. Това означава да се скъса напълно с предишната политика, включително и отказ от решенията, разработени от съветниците на съпруга й, с чиито призраци тя трябва все още публично да се пребори.
БТА
