Рано сутринта в понеделник миналата седмица ме събуди телефонно обаждане. Беше приятел от Вашингтон, политически консултант, който следи отблизо положението в Русия: "Срещу Кремъл има билборд с твоя снимка. Огромен е. Пращам ти снимка, ако още не си го видял".
След малко получих снимката на смартфона си: на фасадата на 10-етажна сграда от сталинистката епоха на московската улица "Тверская" върху моя снимка, на която се усмихвам, бяха изписани думите "Национален предател". "Снимката май ми харесва, но не съм сигурен, че и посланието", казах на приятеля си в опит да омаловажа случилото се.
На следващия ден Държавната дума (долната камара на руския парламент) гласува сваляне на депутатския ми имунитет, за да може да бъде съден по обвинения в злоупотреба с държавни средства и да бъде отнет депутатския ми мандат. Обвиненията бяха изфабрикувани, в типичния стил на съвременна Русия.
Истинското ми престъпление е, че бях единственият, гласувал "против", когато през март 2014 г. Думата одобри с 445 на един гласа анексирането на Крим. За моя вот писаха на първа страница вестниците къде ли не на Запад, където антипатията ми към президента Владимир Путин е добре известна. Аз съм бизнесмен и убеден радетел на каузата технологиите да се използват за по-голяма прозрачност на управлението. Бях демократично избран да представлявам третия по големина град в Русия - Новосибирск.
Някога работех за един от главните противници на г-н Путин, Михаил Ходорковски, който прекара времето от 2003 до 2013 г. в затвора. Участвах в масовите протести през 2005 и 2012 г. срещу управлението на Путин. През годините съм получавал толкова заплахи, че престанах да ги броя.
Никога няма да забравя мрачния следобед на 18 март 2014 г., когато в Кремъл аз седях спокойно, докато членовете на Думата станаха на крака, за да приветстват, който защитаваше завземането на Крим. Той нарече мен и други негови критици "национални предатели" - израз, използван някога от Хитлер.
Знаех, че нахлуването в Украйна означава война, икономически крах за Русия и отстъпление от всичко, на което бях станал свидетел, включително на опита на правителството на Обама да "рестартира" американско-руските отношения, за което лично съм се застъпвал.
През следващите два-три месеца, след като правителството на Путин засили репресиите срещу всяка проява на несъгласие, настъпи още по-значително "изтичане на мозъци" от Русия. В средата на август, докато пътувах като бизнесмен извън Русия, установих, че не мога да използвам кредитните си карти. Скоро след това водещ руски вестник съобщи, че властите са ми наложили забрана да пътувам зад граница и са конфискували авоарите ми. У себе си имах равностойността на 21 долара. Оттогава не съм се връщал в Русия.
Аз съм един от приблизително единия милион руснаци - мислители, реформатори, бизнес лидери, учени и редови хора със свободолюбив дух, напуснали Русия в последните години. Ние вече не живеем в отечеството си, не защото не го обичаме, а защото ценностите и културата в родината ни се промениха така драстично, че се наложи да потърсим убежище в по-свободни държави на Запад. Домът и близките ни липсват, а най-много ни липсват сънародниците ни, които са любознателни и грижовни, които са сред най-интелигентните хора в света. За съжаление, тези техни качества бяха впрегнати за обвиняване на хора като мен и други представители на политическите промени, че са виновни за икономическите и културните проблеми на моята страна.
Русия от 2015 г. харесва Германия от 1933 г. Не правя това сравнение с лека ръка. Обещанията на Путин за съживяване на руската икономика (въпреки смазващите западни санкции) и за "възраждане" на националното ни достойнство може да бъдат изпълнени само чрез завладяване на нови територии и кръвопролития. Западът също има вина: в края на Студената война той повтори грешките от Версай 1919 г., като наложи шоков капитализъм, вместо да приобщи Русия към един устойчив световен ред. Безполезно е обаче да обсъждаме миналото, въпросът е какво трябва да се направи оттук нататък.
Политическата опозиция в Русия беше така старателно смазана, че единствената надежда според мен са изгнаниците. След разпадането на Съветския блок, прогресивните източноевропейски върхушки преориентираха страните си към национално обновление. В Русия и Украйна, за сметка на това, старата бюрокрация от съветско време се запази. Върхушките не могат да бъдат променяни постепенно, тъй като новодошлите се покваряват от лошите практики и подходи от миналото. Бъдещето трябва да се гради от нулата.
Онези от нас, които напуснаха страната, трябва да поведат новосъздадена класа в нова Русия. Разполагаме с огромно съкровище: хора, които ни четат и слушат (въпреки цензурата върху интернет), общуват с нас и ни вярват въпреки разстоянията и различията в статута. Бизнесмени, журналисти, артисти, академични представители и учени - ние имаме нематериална, но реална власт. Ето затова сме заплаха за г-н Путин.
Виждането ни за бъдещето на Русия е просто, но то надхвърля благородната (но обречена) мантра на опозицията за свикване на честни избори. Ние искаме по-малобройно, по-отговорно централно правителство. Искаме независима и съвременна съдебна система, с ясно разграничаване на правомощията. Искаме основната част от данъците да отива при самоуправляващи се регионални и местни общности, с което да се сложи край на вековния централизиран контрол, упражняван от Кремъл. Искаме да се даде свобода на предприемачеството и конкуренцията, така че Русия, благословена с изобилие от петрол и газ, да не зависи единствено от тях за икономическото си оцеляване.
Някои скептици, включително руснаците, които са фаталисти, твърдят, че страната ни разбира само от авторитарното управление. Те обаче грешат. Десетилетията съветски тоталитаризъм, последвани от клептокрация, научиха руснаците да разчитат на себе си и да оцеляват благодарение на личната си предприемчивост. Нашата съзидателна и предприемаческа енергия може да бъде освободена, ако има равенство пред закона и политическа воля за спазването му.
От Лондон, през Силициевата долина и до затворите на Путин народът на Русия е в очакване. Това са хора като Павел Дуров, основател на водещата руска социална мрежа "Вконтакте", когото приятелчетата на Путин арестуваха, и който сега е изгнание на Запад; като Леонард Блаватник - заможен бизнесмен и филантроп, живеещ в Ню Йорк; Алексей Навални - политическият активист, преследван заради борбата си срещу корупцията, който остава в Русия, рискувайки, или Ходорковски, който живее в изгнание в Швейцария.
Кое е общото между тях? Всички те милеят за Русия и всички имат глобално виждане, готови да вземат най-доброто от Запада, за да го използват за благото на родината си. Дали е по-добре да останеш и да се бориш от затворническата килия, или да промениш нещата, оказвайки натиск от чужбина? Този въпрос ме измъчва всеки ден. Знам обаче, че бъдещето на Русия изисква едно ново предприемчиво поколение, което ще ни върне страната.
БТА
* Иля Пономарьов развива бизнес в областта на високите технологии, член е на руската Държавна дума и понастоящем живее в изгнание.
