Има ли победител след една година война в източна Украйна? Това не е Киев, нито пък проруските сепаратисти, а положително Владимир Путин, който спечели повече, отколкото загуби в конфронтацията със Запада, смятат анализаторите.
Давайки подкрепата си на украинските бунтовници, силният човек в Кремъл пое голям риск, който коства на Русия поредица от европейски и американски санкции, но фактически успя да отдалечи перспективите Киев да се интегрира в НАТО, като по този начин наказа прозападните украински власти, че обърнаха гръб на Москва.
Онова, което искаше Путин, бе ясно още преди година: "блокиращо малцинство" в Украйна или поне контролиран конфликт, за да може да спира решенията на Киев, които Москва не желае като присъединяване към НАТО, обобщава професорът от Висшата школа по икономика в Москва Николай Петров. Като цяло Кремъл постигна целите си, подчертава той.
В момента, когато сепаратистите празнуват първата годишнина от излизането си на авансцената, украинските власти са на дъното, изправени пред неработеща икономика и без илюзии за присъединяване към НАТО, преди всичко заради сепаратистките територии, които не успяват да си върнат.
От другата страна на границата Владимир Путин пък се радва на рекордна популярност, главно заради анексирането от Русия през март 2014 на Крим – украински полуостров, където се говори предимно руски, смятан от мнозинството руснаци за тяхна територия още от съветската епоха.
Крим бе присъединен към Русия без пушка да пукне и популярността на Путин стигна висините, констатира в своя доклад директорът на центъра Карнеги в Москва Дмитрий Тренин.
Според неотдавнашна анкета на независимия центъра Левада 72% от руснаците одобряват действията на Владимир Путин като президент и 57% - двойно повече отколкото през декември 2013 – биха искали той да се кандидатира за четвърти президентски мандат през 2018 г.
Руският президент винаги е смятал, че западните страни няма да отидат по-далеч от санкциите, които наложиха. Фактите показаха, че той има право. Разбира се, с пяна на устата Вашингтон неуморно обвинява Русия, че изпраща войници в помощ на бунтовниците, което Москва отрича, но САЩ все пак решиха да не изпращат смъртоносни оръжия на Киев, опасявайки се от ескалация на конфликта.
Също така ЕС и Вашингтон, които наложиха поредица санкции, насочени срещу руската икономика, допринесли за срива на рублата, се отказаха от радикалните мерки като изключване на Русия от банковата система SWIFT.
Западните санкции дори в голяма степен помогнаха на Путин да обедини руския народ в съпротивата срещу външния натиск, припомня Тренин.
Руската икономика, която преживя черна година, като че ли поема дъх, а рублата, която загуби половината от стойността си спрямо долара през 2014, започва да се възстановява.
Руският министър на финансите Антон Силуанов смята, че "отрицателният пик" е преминал, а министърът на икономиката Алексей Улюкаев сочи "показателни признаци на стабилизиране".
Като знак за възможно успокояване на напрежението със Запада Владимир Путин би могъл да отиде във Вашингтон и да произнесе реч на 70-а сесия на Общото събрание на ООН през есента, което според Кремъл ще е първото му посещение в ООН за последните десет години.
Руският президент се впусна в конфронтацията със Запада около украинската криза, без да има конкретен план за действие, уверяват някои анализатори.
Той имаше няколко цели и прословутата максима на Наполеон "Впускаме се и после ще видим" - твърди Константин Карачов, директор на Групата политически експерти.
Ала едно нещо е сигурно: Путин няма да се предаде и няма да отстъпи - смята Тренин.
Москва ще продължи да отправя предизвикателства към световната хегемония на САЩ и да действа в собствен интерес, водена от собствените си ценности и без да се стреми към одобрението на САЩ или на ЕС, подчертава той. /АФП
