Саудитците може да поискат от пакистанците да изпратят част от огромната си армия във врящия котел - но това няма да е наливане на масло в огъня. Това ще е наливане на огън в маслото.* * *

Дълбочината на религиозната война, която бе отприщена в Йемен, проличава във всяко официално изявление на арабските страни от Залива, както и в официалния печат.

Саудитците приемат за даденост, че в действителност в Йемен има ирански сили, чиято цел е да подкрепят шиитите хуси. При хусите има бойци на Хизбула от Ливан. Самият Иран стои зад бунта на хусите. Кувейтски журналист нарича бунтовниците хуси "плъхове". Както обикновено се случва в арабските войни, няма и помен от реални доказателства.

Друг журналист - главният редактор на вестник "Кувейти араб таймс", Ахмед ал Джарабала, отдаде политическа почит на крал Салман от Саудитска Арабия с наблюдението, че "лидерите на коалицията /на Саудитска Арабия/ в името на добродетелите и стабилността в Йемен и региона изложиха аргументите си чрез офанзивата им срещу тунела и покварата на конспирацията, където е инкубаторът на плъховете на екстремизма, противоборството и разделението".

"Плъхове" и "инкубатор" - това е езикът, който религиозните войни произвеждат. Никой в богатите държави от Залива не попита дали Саудитска Арабия влиза във войната в Йемен просто защото не иска още една шиитска държава на границите си - след като американците "освободиха" Ирак и поставиха шиитско правителство в Багдад. Саудитските генерали говорят, че хусите са дали много жертви - все още казват, че не са убивали цивилни, макар да използват изтърканата фраза "косвени жертви" в своите опровержения. Никой не възразява срещу самохвалството за победа - нито дръзва да спомене, че тази необичайна коалиция е сунитска сила, биеща се срещу шиити.

По-рано през седмицата, на конференция в Кувейт за сирийските бежанци, саудитците бяха похвалени за тяхното великодушие с обещанието им да предоставят 60 милиона долара за останалите без дом и бедстващи сирийци от общо обещана помощ в световен мащаб в размер на 3,8 милиарда долара. Никой не се оказа недотам великодушен да спомене, че саудитците са купили въоръжение за 65 милиарда долара от САЩ в периода 2011-12 г.

С тези пари не е изключено да можеш да купиш по-голямата част от главните действащи лица във войната в Сирия и да ги накараш да се споразумеят за спиране на огъня. Но това е числото, с което може да се осмисли войната в Йемен.

Наред с това и фактът, че Пакистан е част от тази необичайна коалиция. Пакистан е ядрена сила - "атомната бомба на Саудитска Арабия извън пределите на Саудитска Арабия", както се изрази един от делегатите на конференцията в Кувейт.

В саудитското кралство има 8000 пакистански военни. А Пакистан е една от най-корумпираните и нестабилни страни в Югозападна Азия. Въвличането в конфликта в Йемен на Пакистан - който според мнозина е доставил оръжия втора ръка на антиправителствените бунтовници в Сирия през Саудитска Арабия, не е наливане на масло в огъня. Това е наливане на огън в маслото.

Иран запази мълчание на дипломатическото поле. Когато саудитският министър на външните работи принц Сауд Ал Фейсал обвини Иран, че подкрепя дестабилизирането на Йемен, иранският заместник-министър на външните работи Хосейн Амир Абдолахиан предупреди, че саудитската атака е "стратегическа грешка" - сравнително мека реакция.

Може би човек именно това и очаква да чуе в момент, когато страната на иранския заместник-министър все още се опитваше да убеди американците да вдигнат санкциите срещу Техеран. Или може би наистина е мислел казаното от него, което на свой ред означава, че за саудитците може да се наложи да констатират, че е било по-лесно да започнат война в Йемен, отколкото да я завършат.

Но извън Залива има сунитско-шиитски конфликти в Ирак, Сирия и в по-малка степен в Ливан.

Лидерът на ливанското шиитско движение Хизбула, Хасан Насралла, натрупа точки в страната си, когато попита защо саудитците са готови да се бият срещу хусите със своите огромни сили, но нито веднъж не са вдигали меча, за да се бият за палестинците.

На саудитците бе казано да гледат на борбата на страната им като на решение, дори по-важно от призива на Саудитска Арабия към САЩ да изпратят сили в "Земята на двете свещени джамии" през 1990 г. - възглед, с който Осама бин Ладен можеше и да не се съгласи.

Не е особено ясно обаче къде е Вашингтон на фона на цялото това реторично празнословие в Залива, както и на реалните тела на убити в Йемен.

Имаше съобщения в арабските държави, че американските нападения с безпилотни самолети са станали част от битката на коалицията в Йемен, че американското разузнаване идентифицира мишени за саудитците /с обичайните цивилни жертви/. Имаше време, когато войната на Америка в Йемен изглеждаше просто част от всичките небивалици за Война срещу терора из целия Близък изток.

Но вече не.

Ами Израел? В Кувейт в частен разговор араби се съгласяваха, че саудитските опасения за ядрения потенциал на Иран обслужват много добре Израел - макар в Залива да няма доказателства, че Израел е подкрепил саудитците толкова искрено, че е изпратил одобрително послание по повод офанзивата в Йемен.

Но при положение че САЩ са съюзник и на двете страни, това не би било необходимо. Онова, което сега трябва да узнаем, е какво ще направят саудитците, когато - а не ако - нещата се объркат.

Ще поискат от пакистанците да пратят част от огромната си армия във врящия котел? Или ще поискат от египетските си съюзници да си заработят джобните пари от Рияд, като пратят войниците си в земята, от която най-големият от всички египетски президенти някога се изтегли с дълбоко съжаление - един мъж на име Гамал Абдел Насър.

БТА