Барак Обама се кандидатира за президент отчасти с идеята, че е време да се сложи край на войните на Съединените щати в чужбина и да се намерят начини за уреждане на конфликтите без сила. Вчерашното временно ядрено споразумение с Иран беше най-голямото постижение досега на тази дипломация на “протегнатата ръка” и може да помогне за осигуряване на външнополитическо наследство, което до момента е в най-добрия случай смесено.
Освен Афганистан няма друг външнополитически въпрос, на който той да е посветил през шестте си години като президент повече време, отколкото на Иран, каза висш правителствен служител. Ако бъде постигнато, евентуално всеобхватно споразумение с Иран може да укрепи позициите на Обама, въпреки че в последните две години от управлението му неговите възможности да определя вътрешната политика на САЩ намаляват, като се има предвид мнозинството на републиканците в двете камари на Конгреса и наближаващите избори през 2016 г.
Макар консерваторите в САЩ да го приковават на позорния стълб за това, че е изтеглил войските от Ирак през 2011 г. и не е изпълнил заплахата да бомбардира Сирия през 2013 г., Обама се придържа към своето убеждение, че дипломацията е най-добрият начин за действие по въпроса с ядрената програма на Иран.
“Ако Конгресът убие тази сделка, тогава именно Съединените щати ще бъдат обвинявани за провала на дипломацията. Международното единство ще се разпадне, а пътят към конфликт ще се разшири”, каза той пред репортери вчера.
“Американският народ разбира това, ето защо стабилни мнозинства подкрепят дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос”, добави той, имайки предвид множеството социологически проучвания, отразяващи умората в САЩ от войната, която помогна за избирането му през 2008 г.
За да защити позицията си за Иран, Обама се загърна в наметалото на републиканските президент Ричард Никсън и Роналд Рейгън, които сключиха договори за контрол на ядрените въоръжения със Съветския съюз. Той също така цитира президента Джон Кенеди, който според него е отблъснал заплахата от комунизма с думите: “Нека никога да не преговаряме от страх, но нека никога да не се страхуваме да преговаряме.”
Обама е доста навътре в преговорите
Приближени служители казаха, че Обама е доста навътре в подробностите на преговорите - той редовно разговаряше с висши сътрудници, включително през нощта, преди да бъде обявено споразумението в Лозана. Те казаха по-конкретно, че той е съсредоточен върху осигуряването на достатъчно строги проверки и наблюдение, за да се гарантира, че Иран няма да извършва тайна дейност за сдобиване с ядрено оръжие.
Северна Корея направи това, като спря своята програма за плутоний съгласно споразумение с Вашингтон през 1994 г., но тайно разработи капацитет за обогатяване на уран, което й даде друг начин да се сдобие с бомба.
“Той внимателно проучва до най-малката подробност какво представляват тези проверки”, каза пожелал анонимност висш служител на САЩ.
Дипломатът Джеймс Добинс, който е служил при демократически и републикански президенти, а сега работи в изследователската корпорация “Ранд”, заяви, че вчерашното споразумение оправдава предпочитанието на Обама към дипломация с противниците.
“Колко споразумения постигнахме през годините със Съветския съюз, които спряха увеличаването на ядрените въоръжения?”, заяви Добинс. “Всички мислят, че подхода на Никсън към Китай е бил добра идея”, каза той.
“Ако имате нужда от допълнително потвърждение на принципа, че е още по-важно да разговаряш с враговете си, отколкото с приятелите си, това би било добър пример”, добави той по повод сделката с Иран.
По главните дипломатически въпроси успехите на Обама са ограничени. Двата му продължителни опита за постигане на мир между израелците и палестинците завършиха с неуспех.
Той е изправен пред все по-голям хаос в Близкия изток, където Техеран е в центъра на различни междуобщностни конфликти - от Сирия през Ирак до Йемен. Отношенията с Русия са на крайно ниско ниво, след като Москва анексира Крим от Украйна. Първоначалната готовност на Обама за преговори със Северна Корея за ядрената й програма не доведе до никъде.
Въпреки че решението на САЩ да протегнат ръка към Куба след половинвековна вражда доведе до планове за нормализиране на дипломатическите отношения, то още не се е материализирало в отваряне отново на посолства.
Преговорите с Иран също са дейност в процес на развитие. Постигнатото разбирателство между Техеран и шестте световни сили след осем дни преговори в Швейцария може да ограничи ядрената програма на Иран за поне десет години.
То очертава насоките за бъдеща всеобхватна сделка, която да бъде постигната до 30 юни, за да се успокоят страховете на Запада, че Иран се стреми да създаде атомна бомба, а в замяна да бъдат премахнати икономическите санкции, които парализират икономиката на Ислямската република.
Бившият член на екипа на САЩ в преговорите с Иран Робърт Айнхорн, който сега работи в изследователския институт “Брукингс”, каза, че е прекалено рано да се обявява победа за дипломацията на Обама. “Това потвърждение ли е? Още не”, каза той. “Ще има още няколко месеца на много трудни и изтощителни преговори”, заяви той.
Още по темата: Ядреното споразумение с Иран е аргумент против усилията за изолация на Техеран
Иранската криза приключи в Лозана. Преговарящите успяха да постигнат съгласие по ключовите параметри на иранската ядрена програма. Изпълнението на дългоочакваното споразумение ще донесе на Техеран вдигане на международните санкции, пише “Комерсант” за преговорите между шестте световни сили и Ислямската република в Швейцария.
Позитивният резултат дава силен аргумент на обявилите се против усилията за изолация на Техеран и за неговото връщане в лоното на световната политика. Преждевременно е обаче да се говори за хепиенд в решаването на кризата. Всеобхватно споразумение трябва да се постигне до края на юни, тъй че дипломатите и експертите тепърва предстои да извършат обемна предварителна работа. Която да гарантира, че постигнатите договорености ще се изпълняват - само това е начинът окончателно да се сложи точка в иранската ядрена криза, изтъква вестникът.
“От началото на 2014 г. Иран изпълняваше всички изисквания на Женевското споразумение (от 2013 г.) Постиженията бяха големи. Тази година бе извършено повече, отколкото за предходните десет”, констатира руският иранист Владимир Сажин пред “Взгляд”. Всички участници в преговорите са крайно заинтересовани проблемът да бъде решен окончателно, посочва той. Иран се стреми към вдигане на санкциите. От друга страна президентът на САЩ Барак Обама заложи на подобряването на отношенията с Иран своя авторитет и този на своята партия.
Западна Европа също е крайно заинтересована, тъй като санкциите срещу Иран се отразяват много силно на икономиката на ЕС. Европа иска да използва Иран, за да отслаби газовата си зависимост от Русия. Русия също има интерес проблемът да бъде решен - това ще отвори за нея нови перспективи в Иран, включително да поднови военнотехническите връзки с тази страна, посочва експертът. Иран празнува ядрената сделка и отменянето на санкциите на САЩ и на ЕС, пише “Московский комсомолец”.
Руската телевизия Ар Ти информира, че стотици иранци са излезли на улицата тази нощ, за да отпразнуват пробива на преговорите за ядрената програма. Най-дългата улица в иранската столица - Вали Аср, е пълна с коли, шофьорите натискат клаксони, приветствайки рамковото споразумение.
Местни жители публикуват в социалните мрежи снимки и видеозаписи от техеранските улици, показващи хора с портрети на президента Хасан Рохани. В социалните мрежи виждаме и множество снимки на доволни иранци на фона на излъченото от телевизиите изявление на Барак Обама след края на преговорите, посочва “Московский комсомолец”.
“Иран склони да ограничи ядрената си програма”, пише в заглавие електронният в. “Слон”. “По-голямата част от урана ще бъде изнесена от Иран”, уверява “Независимая газета”. “Иран обеща да не създава в близките 15 години нови реактори с тежка вода”, акцентира “Аргументи и факти”. Да се гарантира спазване на поетите ангажименти от Иран е “жизненоважно за международната сигурност”, цитира “Газета” предупреждение на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който приветства в Туитър споразумението с Техеран.
“Суровинните пазари тутакси реагираха, като лакмусова хартия, на изявленията” на редица политици във връзка с договореностите от Лозана, посочва мрежовото издание “Вести”.
Очакванията да нарасне износът на ирански петрол след вдигане на санкциите свалиха котировките. Споразумението може да увеличи излишъка от петрол на световния пазар, пише “Ведомости”.
Мнозина играчи на петролния пазар смятат, че при отслабване на санкциите Иран, притежаващ близо 10 на сто от световните петролни запаси, бързо ще вдигне и своя добив, и износа, добавя бизнесизданието.
По данни на Международната енергийна агенция, в момента Иран изнася 1,1 милиона барела дневно, а в средата на 2012 г., преди затягането на санкциите, е изнасял 2,5 милиона барела. През март иранският министър на петрола заяви, че ако санкциите бъдат вдигнати, Техеран може да увеличи износа с 1 милион барела дневно.
Освен това, според някои оценки Иран съхранява в танкери 35 милиона барела петрол, който може бързо да предложи на пазара при частично вдигане на санкциите. Но с изключение на тези обеми “изгледите са много малки Иран да успее да вдигне добивите” в скоро време и това ще стане по-вероятно “някъде през 2016 г.”, прогнозира Ед Морс, аналитик от “Ситигруп”.
Според експерта първо трябва да се осъществи договореното с цел ограничаване на иранската ядрена програма, да се организира съответният контрол и да се изпълнят редица технически условия. Освен това негови колеги посочват, че споразумението е само рамково засега и може в момента да не се отрази съществено на пазара. За пазара ще са по-важни подробностите от окончателния документ, очакван до 30 юни, допълва “Ведомости”.
БТА
