Отдавна исках да взема интервю от Пол Робъртс*. Дълги години следях материалите и интервютата му и всеки път, щом четях нещо от него, се надявах, че един ден ще имам привилегията да го интервюирам относно държавата в сянка в САЩ и Империята. Наскоро му изпратих имейл, в който предложих да направим интервю, и той се съгласи. Много съм му благодарен, че ми предостави подобна възможност. The Saker**
The Saker: Вече на мнозина, ако не на всички, е ясно, че САЩ нямат демократично управление, нито пък са република, а по-скоро плутокрация, управлявана от малоброен елит, който някои наричат „единия процент". Така че първият ми въпрос е следният. Ще степенувате ли по важност на ролята в управлението на САЩ изброените по-долу от мен субекти? С две думи, можете ли да определите кой от тях взима най-важните решения и кой ги изпълнява в реалната система на властта? Не съм съставил следния списък по някакъв определен ред:

• Федералният резерв

• Голямата четворка***

• Билдербергската група

• Съветът по външните отношения

• „Череп и кости"

• ЦРУ

• „Голдман Сакс" и другите топ банки

• „100-те топ семейства" (Ротшилд, Рокфелер, холандската и британската кралска фамилия и т.н.)

• израелското лоби

• масоните и техните ложи

• големият бизнес – петролна, военна индустрия и т.н.

• други хора и организации, които не присъстват в списъка.

Кой, коя група според вас е на върха в политиката на САЩ?

Пол Робъртс: Страната се управлява от групировки, движени от частните си интереси, и от неоконсервативната идеология, според която Историята е избрала Съединените американски щати за „изключителна и незаменима" държава и им е дала правото, а и отговорността да налагат волята си над целия свят.

Според мен най-силните групировки с изявени частни интереси са:

• военният сектор/сектор за сигурност

• четири или пет от най-големите банки – „тези, които са твърде огромни, за да фалират" и Уолстрийт

• израелското лоби

• агробизнесът

• добивните индустрии – нефт, руди, дървен материал.

Интересът на тези елементи съвпада с този на неоконсерваторите. Неоконсерватизмът защитава американския финансов, военнополитически империализъм или хегемония.

Няма нито един независим вестник или телевизионна медия в Щатите. През последните години от управлението на Клинтън 90 процента от печатните и телевизионните медии бяха концентрирани в ръцете на шест огромни компании. По времето на мандата на Буш Националното обществено радио загуби своята независимост. Така че медиите играят ролята на министерство на пропагандата.

И двете политически партии – Републиканската и Демократическата, са зависими от частните интереси на едни и същи групи, които финансират техните кампании, така че и двете партии отговарят пред един и същи господар. Офшорките унищожиха производствените и индустриалните съюзи и лишиха демократите от политическата подкрепа на синдикатите. Някога демократите представляваха хората на труда, а републиканците – бизнеса.

Федералният резерв подкрепя банките – особено големите. Той е създаден като кредитор от последна инстанция, за да предотвратява фалита на банките вследствие изтегляне на депозити или лошо управление. Федералният резерв в Ню Йорк провежда финансовите интервенции, а бордът му се състои от ръководителите на големите банки. Последните трима председатели на Федералния резерв бяха евреи, а сегашният заместник-председател е бившият директор на Централната банка в Израел. Евреите се открояват във финансовия сектор, „Голдман Сакс" например. През последните години финансови министри и ръководители на финансовите регулаторни агенции в САЩ са преимуществено бивши изпълнителни директори на банките, отговорни за измамите и натрупването на прекомерния дълг, който предизвика последната финансова криза.

През ХХI век Федералният резерв и финансовото министерство обслужват единствено интересите на големите банки. Всичко това е за сметка на икономиката и населението. Пенсионерите например не са получавали доходи от лихви в продължение на осем години, за да могат финансовите институции да взимат заеми на безценица и да печелят пари.

Без значение колко богати са някои семейства, те не могат да се съревновават с мощни групировки с частни интереси като сектора за сигурност, Уолстрийт или банките. Богатите могат да се грижат сами за себе си, както правят Рокфелер. Те притежават активистки фондации, които най-вероятно работят ръка за ръка с Националния фонд за демокрация, за да финансират и насърчават различни проамерикански неправителствени организации (НПО) в държавите, в които САЩ желаят да се намесят или да свалят режим, същото, което се случва и в Украйна. НПО са петата колона на Америка и носят в имената си думи като „човешки права", „демокрация" и т.н. Китайски професор ми разказа, че фондацията „Рокфелер" е основала американски университет в Китай, който се използва за организиране на различни действия против режима в държавата. По едно време, а може би и все още, в Русия имаше стотици неправителствени организации, може би към хиляда, които получаваха финансиране от САЩ и Германия.

Не знам дали Билдербергите правят същото. Най-вероятно те са просто много богати хора със свои протежета в съответните правителства, които се опитват да защитават интересите им. Никога не съм виждал някакъв знак, че Билдербергската група, семейство Ротшилд или пък масоните влияят върху решенията на Конгреса или пък на изпълнителната власт.

От друга страна, Съветът по външните отношения е доста влиятелен. Той се състои от бивши правителствени лица, преподаватели, участващи във външната политика и международните отношения на държавата. Изданието на Съвета – „Външни работи", е водещият и най-добрият форум за външна политика. Някои журналисти също членуват в него. Когато бях предложен за член на Съвета през осемдесетте години на ХХ век, бях отхвърлен.

„Череп и кости" е тайно братство в университета „Йейл". Редица университети имат подобни тайни братства. Например университетът във Вирджиния, университетът в Джорджия. Тези братства не плетат тайни правителствени интриги, нито пък притежават някакви властови лостове. Тяхното влияние се ограничава до собствените им членове, които обикновено са синове на богати семейства. Според мен тези братства съществуват, за да придадат допълнителен блясък на своите членове. Те нямат управленски функции.

The Saker: А какво ще кажете за отделни лица? Кои са според вас най-влиятелните личности в САЩ днес? Кой взема окончателните, най-високите на стратегическо ниво решения?

Пол Робъртс: Няма личности, които са влиятелни сами по себе си. Хората с власт са тези, зад които стоят силните групировки с частни интереси. Откакто министърът на отбраната Уилям Пери приватизира толкова много военни активи и техника през 1991 година, секторът за сигурност стана изключително силен, а мощта му нарасна и допълнително заради възможността му да финансира политически кампании, както и от факта, че е източник на заетост в много щати. С две думи, разходите на Пентагона се контролират от военни предприемачи.

The Saker: Винаги съм вярвал, че в международен план организации като НАТО, ЕС и останалите подобни са само фасада и че истинският съюз, който контролира планетата, е създаден от един ешелон държави, а именно САЩ, Англия, Канада, Австралия и Нова Зеландия, известни още като „Англосферата" или „Петте очи", като Щатите и Великобритания са старши партньорите, докато останалите три са младшите. Дали този мой модел е достоверен?

Пол Робъртс: НАТО бе създадена от САЩ, за да предпазва Европа от съветска инвазия. Тази функция на организацията изчезна през 1991 година. Днес НАТО осигурява прикритие за американската агресия и предоставя наемни сили за американската империя. Англия, Канада, Австралия са просто васални държави на Щатите, каквито са и Германия, Франция, Италия и Япония. Те не са партньори, а само васали. Това е империята на Вашингтон, не на някой друг.

САЩ фаворизира ЕС, защото го контролира по-лесно от една самостоятелна държава.

The Saker: Често се говори, че Израел контролира САЩ. Според Чомски и други Щатите контролират Израел. Как бихте описали отношенията между Америка и Израел – кучето ли гони опашката, или опашката гони кучето? Бихте ли казали, че израелското лоби изцяло контролира САЩ, или все още има други сили, способни да му кажат „не" и да наложат собствените си интереси?

Пол Робъртс: Никога не съм виждал доказателства, че САЩ контролират Израел. Всички доказателства сочат, че Израел контролира САЩ, но само относно политиката им в Близкия изток. В последните години Израел или израелското лоби са успявали да предотвратяват или контролират академични назначения на критично настроени към тях професори. Израелското лоби успешно е проникнало в католически и държавни университети, за да възпрепятства определени хора да заемат дадено преподавателско място или да четат лекции. Може да осуетява някои президентски назначения и има широко влияние върху пресата и телевизията. Също така разполага с много пари, с които да финансира политически кампании, и никога не се проваля, когато трябва да свали американски политически представители или сенатори, критикуващи Израел. Освен това успя да се добере до „черния" избирателен регион на кандидатката за Конгреса, афроамериканката Синтия Маккини и да осуети нейното преизбиране. Както каза адмирал Том Мурър, главнокомандващ на военноморските операции и председател на Съвета на началник-щабовете – „Нито един американски президент не може да се противопостави на Израел". Адмиралът дори не успя да издейства официално разследване на смъртоносната атака на Израел срещу американския военен кораб „Либърти" през 1967 година.

Всеки, който дори добронамерено критикува политиката на Израел, веднага бива заклеймен като „антисемит".

А за политическия живот, медиите и университетите в САЩ това е фатален удар. Все едно те удря ракета „Хелфайър".

The Saker: Кой от тези дванадесет субекта на властта, които съм изброил, според вас е виновен за планирането и изпълнението на операцията под „фалшив флаг"**** Единайсети септември? В края на краищата, трудно е да си представим, че тя е планирана и подготвена между встъпването в длъжност на Джордж Буш и 11 септември 2001 година. Най-вероятно е замислена още в годините на управлението на Бил Клинтън. Вярно ли е, че взривовете в Оклахома Сити бяха репетиция за 9/11?

Пол Робъртс: Според мен 9/11 е продукт на неоконсерваторите, много от които са евреи и израелски съюзници, Дик Чейни и Израел. Целта беше да се създаде „нов Пърл Харбър", нужен на неоконсерваторите, за да започнат своя кръстоносен поход срещу Изтока. Не знам колко дълго са го планирали, но Силвърщайн***** очевидно е част от заговора и не е придобил Световния търговски център много преди 9/11.

А по въпроса за атентата срещу федералната сграда в Оклахома Сити генерал Партин, специалистът по боеприпаси от Американските военновъздушни сили, направи експертен доклад, в който доказва без капчица съмнение, че сградата е взривена отвътре и че камионът бомба е само постановка. Конгресът и медиите изобщо не отразиха неговите проучвания. Измамата вече беше в ход и имаше само една позволена история.

The Saker: Смятате ли, че хората, които управляват САЩ днес, осъзнават, че техният конфликт с Русия може да доведе до термоядрена война? И ако да, защо поемат такъв ужасен риск? Наистина ли си мислят, че в последния момент Русия ще клекне, или пък вярват, че ще успеят да спечелят такава война? Не ги ли е страх, че един ядрен конфликт с Русия ще унищожи мощта им, а може да отнеме дори живота им?

Пол Робъртс: Аз съм също толкова озадачен колкото вас. Мисля, че Вашингтон е потънал в надменност и арогантност и малко или повече е загубил разсъдъка си. Освен това много хора вярват, че Щатите могат да спечелят ядрения сблъсък с Русия. Имаше статия във „Външни работи", публикувана през 2005 или 2006 година, която твърдеше точно това. Увереността в победата в случай на ядрена война беше допълнително подсилена от вярата в противоатомната защита на САЩ. Аргументът е, че Америка може да нанесе такъв първи съкрушителен удар срещу Русия, че тя да не посмее да удари, тъй като ще се страхува от нова атака.

The Saker: Как оценявате сегашното състояние на американската империя? От много години са налице ясни белези на упадък, но все още не се виждат признаци на тотален срив. Вярвате ли, че един такъв колапс е неизбежен и ако не, как това може да бъде предотвратено? Ще дочакаме ли деня, когато щатският долар изведнъж ще загуби своята стойност, или пък някакъв друг механизъм би предизвикал разпадането на тази империя?

Пол Робъртс: Американската икономика е в рецесия. Не е имало реален растеж в доходите на семействата от години. Докато беше председател на Федералния резерв, Алън Грийнспан използваше експанзията на потребителския кредит, за да попълни липсата на ръст в доходите на потребителите, но народът е твърде задлъжнял, за да може това да продължава. Така че вече няма какво да движи икономиката. Толкова много високоплатени професионалисти като софтуерните инженери вече са избягали отвъд океана, че средната класа се е свила до краен предел. Висшистите не могат да си намерят работа, която да им осигури независим и нормален живот. Така че те не могат да създават домакинства, да купуват къщи, уреди и мебели. Правителството отчита ниски нива на инфлация, защото не я измерва, и ниски проценти на безработицата, защото не я изчислява. Финансовите пазари са измама, а цената на златото се задвижва въпреки нарастващата нужда чрез непокрити къси продажби на фючърсните пазари. Това е една къщичка от карти, която издържа, без да се срути, по-дълго, отколкото предполагах. Очевидно е, че тя ще стои здраво на земята, докато останалата част от света не спре да държи щатски долари в своите държавни резерви.

Вероятно империята прекалено много стресира Европа, като я въвлече в конфликта с Русия. Ако Германия например реши да напусне НАТО, империята ще се срути. Друг съкрушителен удар ще понесе, ако Русия се изхитри да финансира Гърция, Италия и Испания в замяна на това да напуснат ЕС и НАТО.

Друга възможност е руснаците просто да кажат на Европа, че нямат друга алтернатива, освен да поразят с ядрено оръжие европейските столици заради подкрепата на Стария континент за САЩ във войната им с Русия.

The Saker: Русия и Китай направиха нещо нечувано досега в световната история – те надскочиха познатите граници във формирането на един междудържавен съюз. Споразумяха се да станат взаимозависими – може да се каже, че се решиха на симбиоза. Вярвате ли, че тези, които стоят начело на империята, осъзнават подобни тектонични промени, или просто отказват да приемат реалността, защото тя ги плаши твърде много?

Пол Робъртс: Стивън Коен казва, че във външната политика вече не съществуват дискусии. Няма дебати. Мисля, че империята вярва, че може да дестабилизира Русия и Китай, и това е причината Вашингтон да организира цветни революции* в Армения, Киргизстан и Узбекистан. Решен е да осуети въздигането на други сили и е потънал в надменност и арогантност. САЩ най-вероятно вярват в своя успех. В края на краищата, Историята избра Вашингтон.

The Saker: Смятате ли, че президентските избори имат някакво значение и ако да, коя е вашата надежда за 2016 година? Аз лично много се страхувам от Хилари Клинтън, която виждам като изключително опасен човек, истинско бедствие, но при настоящото неоконсервативно влияние върху републиканците може ли наистина да се надяваме някой кандидат, който не е неоконсерватор, да спечели изборите?

Пол Робъртс: Единственият начин президентските избори да имат значение е, ако зад гърба на избрания президент стои силно обществено движение. В противен случай той не би имал независима власт, няма да има и кой да изпълнява програмата му. Президентите са пленници. Рейгън имаше силно движение зад гърба си и това му помогна да пребори стагфлацията въпреки съпротивата на Уолстрийт. Успя да прекрати Студената война въпреки опитите на ЦРУ и на сектора по сигурността да предотвратят това. Освен това Рейгън беше много стар и идваше от други времена. Той вярваше, че президентският пост му дава сила и власт, и действаше съобразно тази вяра.

The Saker: А какво ще кажете за въоръжените сили? Можете ли да си представите председателят на Съвета на началник-щабовете да каже: „Не, господин президент, това е лудост, няма да го направим", или очаквате генералите да се подчинят на всяка заповед – включително за започването на ядрена война с Русия? Имате ли надежда, че военните биха се намесили и биха спрели „лудите", които в момента властват в Белия дом и Конгреса?

Пол Робъртс: Американската армия е креатура на военната индустрия. Генерал може да стане само някой квалифициран консултант по „отбранителна индустрия" или президент или член на борда на голяма компания, която оперира в сектора за сигурност. Армията е място, където да изкарат до пенсия, след като вече са направили големите пари. Американската военна система е напълно покварена. Прочетете книгата на Андрю Кокбърн Kill Chain.

The Saker: Ако САЩ наистина търси война с Русия, как трябва да реагира тя? Да клекне пред заплахата от термоядрена война и да предпочете да бъде покорена, или да се опълчи и да приеме евентуалните последствия от действията си? Вярвате ли, че една съзнателна и мощна демонстрация на сила от страна на Русия може да възпре американската атака?

Пол Робъртс: Често съм си задавал тези въпроси. Не мога да кажа, че знам отговорите. Мисля, че Путин е достатъчно хуманен, за да се предаде, вместо да участва в унищожението на света, но той трябва да отговаря и пред други хора в Русия, а аз се съмнявам, че националистите ще се предадат толкова лесно.

По мое мнение Путин трябва да концентрира погледа си върху Европа и да накара европейците да осъзнаят, че заради очакваната американска атака Русия няма да има друг избор, освен да ги унищожи в отговор на нападението. Путин трябва да накара Европа да напусне НАТО, ако иска да предотврати трета световна война.

Путин също така трябва да накара Китай да осъзнае, че представлява същата заплаха за САЩ, както Русия, и че двете държави трябва да застанат една до друга. Може би, ако Русия и Китай обединят сили и бият тревога срещу ядрената заплаха от САЩ – не от последна степен, но повишена тревога – и успеят да убедят света в тази опасност, Щатите ще могат да бъдат изолирани.

Може би, ако индийската, японската, френската, немската, английската, китайската и руската преса започнат да пишат, че Путин и Китай очакват ядрена атака от страна на САЩ, резултатът би бил нейното предотвратяване.

Доколкото мога да кажа от многобройните ми интервюта с руски медии, там нямат представа за доктрината „Улфовиц"******. Руснаците смятат, че съществува някакво недоразумение относно техните намерения. Медиите им не осъзнават, че Русия е неудобна, тъй като не е американски васал. Руснаците вярват в глупостите на Запада за „свобода и демокрация" и си мислят, че са изостанали по тези параметри, но се движат в правилната посока. С две думи, те изобщо нямат представа, че са набелязани за унищожение.

The Saker: Защо според вас толкова много представители на американския елит мразят Русия? Дали това е просто сянка от Студената война, или съществува друга причина за почти поголовната русофобия във висшите кръгове в САЩ? Дори по време на Студената война не беше съвсем ясно дали Щатите са настроени антикомунистически или антируски. Има ли нещо в руската култура, нация или цивилизация, което да предизвиква тази враждебност, и ако да, какво е то?

Пол Робъртс: Враждебността към Русия е обяснена в доктрината „Улфовиц":

Нашата главна цел е да предотвратим повторната поява на нов противник, било то на територията на бившия Съветски съюз или където и да е другаде, представляващ заплаха за световния ред, който установихме след края на Студената война. Това лежи в основата на нашата нова регионална защитна стратегия и изисква от нас да положим усилия да предотвратим враждебна власт да доминира над регион, чиито ресурси биха позволили да бъде създадена една нова суперсила.

Докато САЩ бяха насочили поглед към войните в Близкия изток, Путин възстанови Русия и осуети планираната от Вашингтон инвазия над Сирия и бомбардирането над Иран. Първата цел на неоконсерваторската доктрина не бе постигната. Русия трябваше да бъде подчинена. Оттам произлизат корените на омразата на Вашингтон към Руската федерация. Васалните на Щатите европейски медии само повтарят фразата „руска заплаха" на обществеността, като по този начин я оставят да тъне в неведение.

Руското културно наследство също е своеобразна обида – християнският морал, зачитането на правото и хуманизма, дипломация вместо принуда, традиционните обществени нрави – всичко това обаче остава на заден план. Русия е мразена, защото тя и Китай са пречката за абсолютната световна доминация на Вашингтон. Тази пречка може да ни доведе до война.

Ако руснаците и китайците не повярват в превантивната ядрена атака от страна на Щатите, те ще бъдат унищожени.
---

*Пол Робъртс – икономист, бивш зам.-финансов министър на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън, един от вдъхновителите на рейгъномиката, журналист, автор на документални книги.

**The Saker е псевдоним на бивш военен анализатор, по всяка вероятност работил за американското правителство, който предпочита да остане анонимен, но твърди, че е роден в Европа в семейство на руски емигранти. Живее във Флорида. Създател на блога Vineyard of The Saker. Международното общество от Saker блогове освен оригиналния включва още блогове от Франция, Германия, Русия, Океания, Сърбия и Латинска Америка. Saker (англ.) означава ловен сокол.

***Голямата четворка – неофициално наименование за Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка, Банката на Япония и Банката на Англия.

**** Операция под прикритие, провеждана от правителство, корпорация или други организации така, че да изглежда като дело на друга държава, организация и т.н.

***** Наемателят на Световния търговски център в Ню Йорк.

****** Неофициалното име на стратегия на Пентагона за 1994–99 г, предвиждаща превантивни удари срещу потенциална външна заплаха или за да се попречи на друга нация да израсне като суперсила, чийто автор е тогавашният заместник-министър на отбраната на САЩ Пол Улфовиц.