Ангела Меркел говори за Обединена Европа така, както навремето Хелмут Кол - като за нещо изключително ценно, което на всяка цена трябва да бъде опазено. Затова и в подхода си към Гърция тя всъщност няма избор.

Преди четири години Ангела Меркел формулира две изречения, които днес в никакъв случай не би казала по същия начин. През май 2011 година тя заяви следното: "Става дума за това, че в страни като Гърция, Испания и Португалия пенсионната възраст не може да остане по-ниска, отколкото е в Германия. Все пак всички трябва да положим известни усилия, това е много важно". Второто изречение гласеше: "Как може да имаме обща валута и същевременно едни да имат много по-дълга отпуска от другите". Вярно, че тогава канцлерката добави към тези драстични примери и формулата, която използва и днес, а именно: "Германия помага, но помага само когато и другите се напрягат".
"Провали ли се еврото, проваля се и Европа"
Не е ли това популизъм, покрай който във вътрешнополитическия дебат се настани предубеждението за "мързеливите гърци"? Във всеки случай Меркел сега косвено се извини на гръцкия премиер Алексис Ципрас, който в понеделник беше на гости в германското канцлерство. "Стереотипите, заяви тя на пресконференцията си с него, засядат в съзнанието ни и процесът на отхвърлянето им е много труден". Така тя неприкрито намекна до какво могат да доведат предразсъдъците. "Този Европейски съюз е едно тъй ценно образувание, че трябва да положим всички усилия да продължим да го развиваме добре", заяви канцлерката.
В Бундестага Меркел говори за Европа така, както навремето Хелмут Кол. Може и да не е също тъй силно запалена по европейската идея, както Кол, който обича да казва, че заради въвеждането на еврото останал на канцлерския пост по-дълго, отколкото възнамерявал. В трезвия си анализ обаче Меркел стига до същите изводи: "Еврото е много повече от една валута. Наред с европейските институции, които създадохме, то е най-силният израз на волята ни действително да обединим народите на Европа в името на доброто и мира". Това убеждение я кара да смята, че "провали ли се еврото, проваля се и Европа". Меркел има предвид не само Европа на общата валута. Тя има предвид една Европа, в която държавите решават конфликтите си по мирен начин.
А че конфликти има, това Меркел го знае най-добре. И че не ѝ е никак лесно-това пролича и на пресконференцията с Ципрас в понеделник в германското канцлерство. Лицето на Меркел не беше ведро - в него се четеше по-скоро усилие да изглежда ведра. А и по време на цялата пресконференция канцлерката не успя да внуши с изражението си, че се радва на предстоящата вечеря с 20-години по-младия от нея премиер на Гърция. Погледът ѝ остана сериозен дори когато Ципрас ѝ отправи комплимента, че "умее да изслушва и конструктивно да работи за постигането на напредък". Тази похвала не изтръгна от Меркел дори бегла усмивка.
Пределно хладно беше и комюникето на нейния говорител, публикувано след продължилата пет часа вечеря с Ципрас: "В добра и конструктивна атмосфера германската канцлерка и гръцкият министър-председател подробно обсъдиха ситуацията в Гърция, подхода на Европейския съюз и бъдещето на германско-гръцкото сътрудничество". В прав текст това означава: съгласие не беше постигнато, решения не бяха намерени, сближаването не се получи.
Гърция ТРЯБВА да бъде спасена?

Меркел едва ли е била изненадана от този развой. Недвусмислен сигнал беше фактът, че преди да подаде ръка на Меркел, Ципрас поздрави първо насъбралите се пред канцлерството леви демонстранти. Това помете всички последвали жестове на любезност от страна на гръцкия премиер. "Светът гледа как ние в еврозоната подхождаме към проблемите и кризите в отделните страни-членки", беше заявила Меркел в Бундестага. Ще се възползва ли Ципрас от тази готовност за помощ и компромиси? Вероятно да. В същото време е сигурно, че в Берлин той не си спечели нови приятели.
И накрая още нещо важно: Меркел няма избор не само поради външнополитически причини (Путин, анексията на Крим, сплотеността на ЕС в рамките на този и други конфликти). Във вътрешнополитически и партийнополитически план тя се стреми да съхрани своя Християндемократически съюз (ХДС) като най-европейската партия на Германия, както повелява наследството на Конрад Аденауер. По въпросите на европейската политика Меркел може да разчита на подкрепата на големите фракции в германския Бундестаг. Наличието на разбирателство по въпросите на външната политика е все пак фундаментът на всяка управляваща коалиция - особено във времена като днешните. В същото време Меркел знае много добре, че ако все пак се стигне до излизането на Гърция от еврозоната, това ще е равносилно на провал на европейската идея. А вината за това ще бъде приписана на нея.
Гюнтер Банас, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
www.faz.net
Всички права запазени. Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
DW