Президентът на САЩ Барак Обама удължи с една година антируските санкции, въведени през март 2014 г., докато течеше процедурата по присъединяване на Крим към Русия. Удължаването бе мотивирано с неизчезналата "извънредна заплаха за сигурността и външната политика на САЩ". Заплаха, идваща от "политиката и хората, които подронват демократичните процеси и институции в Украйна, застрашават мира, сигурността, стабилността, суверенитета и териториалната цялост" на Украйна.
В реакцията на Русия след това решение на Белия дом прозира зле прикрита обида. Та нали точно сега в Донбас за пръв път от доста време почти не се стреля, има реално примирие, дори се изтеглят тежките оръжия от линията, разделяща опълченците на самопровъзгласилите се републики от украинските сили.
Безсмислено и несправедливо е да се отрича приносът на Москва за този процес. Колкото до клането в Дебалцево, Владимир Путин бе предупредил в Минск, че има опасност от подобно развитие, ако обкръжените украински войски не напуснат "котела". И ето че вместо да признае миротворческите усилия на Русия, вместо позитивни стъпки към смекчаване на дискриминационните действия, Белият дом подновява санкциите.
Москва естествено подчерта (чрез президентския прессекретар Дмитрий Песков), че, първо, "никакви санкции никога не ще накарат Русия да променя както и да било своя последователен курс в международните работи". И второ, че "санкциите са оръжие с две остриета; безспорно то носи дискомфорт за Руската федерация, но ощетява освен това и предприемачите, и икономиката на страните, играещи тези санкционни игри".
Шефът на външнополитическата комисия в Държавната дума Алексей Пушков на свой ред изтъкна, че както личи от подновените санкции, за Вашингтон основна задача не е да бъде решен украинският проблем, а да пострада руската икономика. "САЩ искат санкциите да засегнат трайно икономиката на Русия, съответно разчитат по-нататъшно влошаване на състоянието й да подрони авторитета на руското държавно ръководство", добави той. И повтори христоматийната вече теза, че действията на САЩ спрямо Русия на практика нямат нищо общо с Украйна: "Потвърждават се предположенията на онези, според които, ако не бе Украйна, щеше да бъде подбран друг повод за студена война".
Остава обаче в сянка фактът, че не бе удължен за година целият пакет от американски санкции, а само приетите на няколко етапа през март в отговор на включването на Крим в състава на Русия. Ще припомним, че това бяха лични санкции срещу мнозина руски граждани, включително високопоставени политици, служители и бизнесмени. Освен това, мерките засегнаха конкретни руски фирми и банки - собственост на предприемачи от "черния списък".
Тази първа вълна от санкции, повторена на практика изцяло от ЕС, естествено бе неприятна за Русия, но не повлия силно на нейната икономика, нито бе възприета като реална заплаха от широките слоеве в руското общество. И след година президентът на САЩ - според щатския закон, бе длъжен или да удължи тези санкции, или да ги отмени. Би било наивно да очакваме, че Обама ще предпочете да ги анулира. Не само защото политиката му в украинската криза е твърде мека в очите на мнозина сенатори и конгресмени, и то не само републиканци, но дори демократи. Без съмнение Евросъюзът също ще удължи с година "кримската" санкционна вълна.
Много признаци сочат, че и САЩ, и Европа де факто са се примирили с прехвърлянето на Крим в състава на Русия пряко волята на Украйна. За тях обаче е неприемливо да го признаят официално, легитимирайки по този начин действията на Русия, подкопали от гледна точка на Запада общия ред, утвърден в Европа след краха на комунизма и края на студената война. А югославският прецедент за насилствено прекрояване на границите и външна военна намеса (от страна на НАТО), на който често се позовават у нас, на Запад не се разглежда като прецедент, а като изключителен случай, породен от мащаба на кръвопролитията на етническо-религиозна почва.
Друг въпрос са обаче секторните икономически санкции срещу Русия, въвеждани от Вашингтон и от ЕС през лятото и есента според ескалацията на въоръжения конфликт в Донбас. Тези санкции, от една страна, се отразиха далеч по-зле върху икономиката на Русия (впрочем и върху икономиката на Европа, включително чрез руските антисанкции). От друга страна, те не са от принципен, а един вид от прагматичен характер - целят да подтикнат Русия към определен начин на действия във връзка със събитията в Източна Украйна. Доколко тези санкции са повлияли реалната политика на Москва в украинската криза? Спорен въпрос.
Но е ясно, че властовите среди в Русия отдавна са осъзнали вредоносната мощ, с която секторните санкции на Запада удрят нашата икономика, още повече с оглед евтиния петрол, а и Европа също трупа умора от скъсването на множество верижни връзки в икономическото сътрудничество с източната й съседка.
Ходът на мирния процес в Донбас занапред явно ще се отразява на секторните санкции по най-директен начин. Ако този процес не бъде провален до края на лятото, ако се появят признаци, че страните в противоборството наистина са готови да търсят политически компромис, може да очакваме и Западът да вдигне икономическите санкции поне отчасти. И докато в налагането им даваха тон САЩ, в смекчаването на санкционния режим тази роля ще поеме Европа, а Вашингтон ще трябва волю-неволю да се присъедини. Което няма да сложи край на започналата преди година нова фаза в конфронтацията между Русия и Запада, но ако си послужим с термин от първата студена война, може да съживи разведряването, известно като dеtente.
БТА
