Година след "революцията на достойнството" Украйна е изправена пред икономически колапс. Хората са подложени на все по-силен натиск, а експерти от Киев вече предупреждават за нови протести.

Драматичен спад на курса на националната валута, повсеместна корупция и опасност от държавен фалит - година след идването на власт в Киев на прозападни сили Украйна е на ръба на пропастта.

След свалянето на непопулярния президент Виктор Янукович надеждите бяха огромни, а снимки от кървавите масови протести на Майдана (площада на независимостта) обиколиха света. Оттогава обаче страната бе опустошена от войната срещу проруските сепаратисти в източните региони и от боксуващите реформи на новото правителство, посочват експерти.

Те се опасяват, че положението няма да се подобри бързо дори от 40-те милиарда долара, които кредитори като Международния валутен фонд (МВФ) предоставят на страната. Тази сума се оценява като капка вода върху нагорещен камък - толкова огромни са проблемите във втората по големина страна в Европа (по площ - бел. прев.).

Американският инвеститор Джордж Сорос отбеляза пред германското списание "Шпигел", че Украйна има нужда от още 50 милиарда долара. "Положението е изключително неприятно и всеки ден става все по-лошо", посочва Сорос.

На Майдана през последните дни трескова се почистват фасадите. Уличната настилка, разрушена при протести, спешно бива поправяна. Година след "революцията на достойнството" на множество витрини са поставени табели "дава се под наем", тъй като много магазини са били закрити заради кризата.

Стотици хиляди души демонстрираха на това място с искания за по-добър живот и сближаване с Европейския съюз. Днес то навява безнадеждност, според журналиста Глеб Протяков. "Тук никога не е имало толкова много просяци, колкото сега", посочва той.

Няколко улици по-нататък продавачката Лариса се оплаква, че в магазина й няма клиенти. "Вярно, че искахме в ЕС, сега обаче на европейско ниво са само цените в магазините", казва тя с въздишка. Инфлацията в страната е 28,5 % и продължава да следва възходяща тенденция.

Хората особено недоволстват срещу ценовите повишения, които МВФ постави като условие за отпускане на нови кредити на прозападното правителство в Киев. Цените за градския транспорт в столицата бяха удвоени. Хлябът значително поскъпна, силно се повишиха и цените на енергията.

Решаващо значение за кредитите от МВФ имат промените в държавния бюджет, които трябва да бъдат приети през първата половина на март. Ориентировъчните данни обаче отдавна са надскочени. В проектобюджета от декември правителството на Арсений Яценюк заложи валутен курс от 17 гривни за долар. От началото на февруари обаче националната валута е в режим на "свободно падане" и официалният курс се повиши до над 30 гривни за долара.

След като за една година валутните резерви се стопиха от 17 до 6 милиарда долара, Националната банка на Украйна (НБУ) спря валутните покупки. Ръководителката на централната банка Валерия Гонтарева въпреки това проявява демонстративен оптимизъм. "Ако пренебрегнем фактора "паника", то цифрите ще се върнат на нивото, на което им е мястото", казва тя. Гонтарева прогнозира, че гривнята отново ще се засили, веднага щом утихне "смъртоносната хватка на войната" в Източна Украйна.

Малцина в Киев обаче мислят, че дотогава шефката на НБУ все още ще бъде на поста си. Гонтарева е особено силно упреквана най-вече заради повишаването на водещата лихва от 14 % до 19,5 % (междувременно водещата лихва бе повишена до 30 % - бел. прев.). Кредити се получават при лихва от над 20 %, понякога 30 %. Експерти се опасяват, че това застрашава напълно да парализира изпадналата в криза икономика.

През последното тримесечие на 2014 година икономиката се сви с 15,2 % на годишна основа. Украйна освен това плаща газовите си сметки към Русия в последния възможен момент. Москва непрекъснато заплашва важната за транзита страна със спиране на доставките, което би засегнало и ЕС.

Заради силното обезценяване на гривнята средните доходи в Украйна се сринаха до еквивалента на 130 евро, а пенсионерите се питат как могат да свържат двата края с 50 евро месечно.

Яценюк обаче излъчва оптимизъм. "През 2016 година украинската икономика ще започне да нараства", обещава той. Яценюк вече дванайсет месеца е на власт. Това трябваше да бъде година на реформи и ново начало в икономиката, тъй като точно при управлението на сваления президент Янукович бившата съветска република изпадна в тежка икономическа криза и той често успяваше да финансира всекидневните разходи единствено благодарение на милиардите от Москва.

Според икономисти обаче новото правителство не е постигнало голям напредък. Дори точно обратното. В много предприятия се правят масови съкращения - министърът на енергетиката Володимир Демчишин, например, иска да затвори 12 от 35 държавни въгледобивни мини.

Засега населението е търпеливо, въпреки че медиите все по-често съобщават за случаи на пазаруване в големи количества с цел презапасяване или спекула. Едва ли ситуацията ще остане толкова спокойна, убеден е политологът Андрей Солотарьов. "Ако хората видят, че правителството им предлага затягане на коланите, докато самото то харчи нашироко, те отново ще излязат на улицата", посочва той.

Още по темата: Украинската икономика започва да се разпада, според полски вицепремиер

Марчин Гьотиг
Павел Собчак
Ройтерс
Икономиката на Украйна започва да се разпада, излагайки на опасност стотици хиляди имигранти, прииждащи в Полша, предупреждава полският вицепремиер Януш Пехочински.

Пехочински, лидер на десноцентристкия по-малък коалиционен партньор Полска селска партия (ПСП), е на мнение, че украинският елит е постигнал разочароващ напредък в изграждането на демокрация по западен образец.

Той защити изказване на кандидата за президент на ПСП Адам Ярубас, който призова за по-мека позиция спрямо Русия във връзка с Украйна, сигнализирайки за търкания в управляващата коалиция, нареждаща се сред най-отявлените поддръжници на Киев в битката с проруските бунтовници.

"Сигналите, които идват от Украйна, са много обезпокоителни, тъй като икономиката там започва да се разпада, икономическите връзки започват да се рушат", отбелязва Пехочински в интервю за Ройтерс.

"При черен сценарий на събитията в Украйна не може да бъде изключен приток на няколко стотици хиляди емигранти към Полша. Като се погледне случилото се миналата година, трябва да се вземат предвид всички сценарии и да бъдем готови", казва полският вицепремиер.

Силната прокиевска линия се подкрепя твърдо от управляващата партия Гражданска платформа и най-голямата опозиционна партия и изглежда малко вероятно да се промени. Коментарите на ПСП обаче биха могли да спечелят подкрепа сред гласоподавателите, опасяващи се от евентуалните последици от украинската криза за сигурността на Полша.

СРИВАЩА СЕ ВАЛУТА

ПСП е третата по големина партия в парламента (на Полша - бел. прев.), с 39 депутати в 460-местната долна камара. Само че допитванията сочат под 5 % подкрепа на избирателите за кандидата на партията Ярубас на президентския вот през май.

Ярубас твърди, че Полша не е спечелила политическо влияние от позицията си за Украйна, а даже е понесла огромни икономически загуби заради санкциите.

Министърът на националната отбрана Томаш Шемоняк определи това изказване като "излишна невъздържаност".

Киев и Западът обвиняват Москва, че подкрепя проруското въстание в Източна Украйна и Европейският съюз наложи санкции на Русия. Русия, която отрича да е замесена, отвърна с контрамерки, включващи ембарго върху вноса на храни, което засегна особено Полша.

"За съжаление елитът (ни - бел. ред.) разочарова. Преди една година изглеждаше, че Украйна е на път да стане стабилна, предсказуема демокрация в нашата сфера на ценности", коментира Пехочински.

Украйна е подложена на засилващ се икономически натиск от срива на националната валута (гривнята - бел. прев.) и заплаха за газовите й доставки от Кремъл, точно когато дългоочакваното спиране на огъня на изток започна да се спазва в края на февруари.
Освен това страната се мъчи да се справи със сериозните корупционни проблеми.

БТА