Шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер е решен да измъкне Европа от "инвестиционната дупка". При това не с пари на данъкоплатците, а със средства от джобовете на частни инвеститори. Само че планът му крие някои рискове.
Прозвуча като самохвалство: "Само три седмици след като беше избрана, Европейската комисия представи мащабна инвестиционна програма", заяви шефът на Комисията Жан-Клод Юнкер на среща с финансови експерти в Берлин. Това станало възможно благодарение на подготвителната работа, която той свършил тайно, поясни бившият премиер на Люксембург.
"Планът Юнкер"
Въпросната инвестиционна програма, която трябва да даде тласък на европейските икономики, е основен приоритет в неговия мандат начело на ЕК. Дори неофициално я наричат "Планът Юнкер". От началото на кризата общият обем на инвестициите в ЕС е намалял с 470 милиарда евро, което представлява спад с 15 процента. "С общи усилия трябва да излезем от тази инвестиционна дупка", заяви Юнкер на форума в Берлин.
Еврокомисията е решена да налее в европейските икономики 315 милиарда евро до 2017 година. Това обаче не означава, че върху 28-те страни-членки на Общността ще се излее някакъв рог на изобилието. Само една малка част от общия обем на инвестициите - 21 милиарда евро, ще бъдат заделени от бюджета на ЕС и Европейската инвестиционна банка. Лъвският пай от сумата трябва да бъде осигурен от частни инвеститори.
Става дума за мобилизирането на наличния свободен частен капитал, обясни Юнкер. Към своите критици, например от Европейската левица, той се обърна с думите: "ЕК сама би желала да инвестира няколкостотин милиарда евро, но за съжаление не разполага с толкова много "свежи пари". А е погрешно да увеличаваме планината от дългове, за да правим нови инвестиции", увери шефът на Комисията.
Пожелай си нещо!
Нека си го представим така: парите от Брюксел ще бъдат използвани само за разпалването на огъня под скарата, а дървените въглища ще трябва да осигурят частните инвеститори. За пържолата, която ще се пече отгоре, ще отговарят отделните държави: дотук страните-членки са представили над 2 хиляди предложения за начина, по който смятат да използват осигурените средства. Германия, например, иска да ги вложи в строителството на автомагистрали, изграждането на вятърни паркове и разширяването на широколентовия интернет.
Но веднага след като страните-членки обявиха идеите си, критиците надигнаха вой: разширяването на пътната инфраструктура не било достатъчно атрактивно за частните инвеститори, а голяма част от постъпилите проекти не представлявали траен импулс за постигане на икономически ръст в Европа.
Налице са също така опасения по отношение на рамковите условия: многото бюрокрация и малкото прозрачност биха могли да отблъснат частните инвеститори. В отговор Юнкер обяви готовност да прочисти ЕК от прекомерната бюрокрация, а германската канцлерка Меркел дори загатна, че при необходимост могат да бъдат променени някои национални закони. Германия подкрепя изцяло плана на Юнкер, обяви Ангела Меркел, включително със сумата от 8 милиарда евро от банката KfW и допълнителни средства от държавния бюджет. Само с инвестиции Европа може да възстанови своята конкурентоспособност, увери Юнкер и добави, че ако всичко върви по план, неговата програма ще създаде 1,3 млн. нови работни места.
DW
