Който смята, че африканските държави са неблагодарни, трябва да си спомни какво каза преди няколко дни президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд по адрес на Турция. "Отблъскването на ислямистките бойци от групировката "Ал Шабаб" дължим основно на помощта, която ни оказа Турция", се казва в комюнике по повод визитата на турския президент Ердоган в Могадишу. "Турция не чака страната ни да се стабилизира, а допринася за нейното стабилизиране. Турските експерти са единствените, които имат куража да работят в Сомалия. Помощта, която те оказват, е като мощна природна сила", се казва още в комюникето.
Какво прави Турция в Африка?
Турската подкрепа за Сомалия е към момента много по-видима от помощите на западните донори, които в повечето случаи се разпределят чрез множество различни организации. През последните няколко години Турция вложи над 400 милиона долара в Сомалия - 10 пъти повече отколкото една Швейцария, изчислява "Нойе Цюрхер Цайтунг". И докато Берн доставя предимно хуманитарни помощи, Анкара налива пари в реални инфраструктурни проекти, изгражда институции и обучава сомалийски полицейски и армейски части.
Сътрудничеството между Анкара и Могадишу прилича на европейската помощ за развитие от началото на 1970-те години, когато Швейцария, например, построи в Кения специализирано училище за обучение на хотелиери. По същия модел турската Агенция за международно сътрудничество построи в Сомалия болница с 200 легла за обучение на медицински персонал. Турски фирми изградиха новото летище на Могадишу, а Анкара отпуска всяка година стотици стипендии за следване в Турция.
При това Сомалия не е единичен случай. По данни на ОИСР, нито една друга страна не е увеличила толкова драстично отпусканите от нея помощи, колкото Турция - от 780 милиона долара през 2008 година на цели 3,3 милиарда долара през 2013. Една трета от тези средства отиват към Африка. През миналата година този дял леко е спаднал - заради помощите за сирийските бежанци.
Доктрината "Давутоглу"
Швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" цитира неназован турски дипломат, според когото главен архитект на турската политика за развитие е бившият външен министър и настоящ премиер на страната Ахмед Давутоглу. Неговата доктрина има за цел да позиционира Турция не само между Западния свят и Ориента, но и по оста Север-Юг.
На фона на зациклилите усилия за прием в ЕС, Анкара очевидно търси други възможности за развитие. Миналата седмица турският президент Ердоган за пореден път предупреди, че страната му няма да се моли пред портите на ЕС. "Ако Брюксел не ни иска, ще поемем по други пътища", заяви Ердоган преди няколко дни по време на обиколката си в Африка. Засилената турска активност на африканския континент подсказва накъде водят тези "други пътища". От 2008 година насам Анкара е открила свои посолства в 27 африкански държави. В момента страната има дипломатически представителства в цели 39 държави на африканския континент. "Търкиш Еърлайнс" пък поддържат 46 дестинации в Африка.
Турският ангажимент в Африка не е безкористен. След приватизацията и икономическия подем от 1990-те години турските компании са в търсене на нови пазари. През последното десетилетие търговският обмен между Турция и Африка е скочил десеторно на 23 милиарда долара, а до 2018 година трябва да достигне сумата от 50 милиарда долара. Такива са поне плановете на Анкара. И още нещо: турските строителни компании са междувременно вторият най-голям чужд изпълнител на поръчки - след Китай.
Африканските правителства ценят подкрепата на държави, които са минали по същия път - от развиващи се до бързоразвиващи се страни. Турция принадлежи към тази група държави - и вече се нареди сред победителите в съревнованието за африканските пазари.
DW
