Винаги, когато намери време, Айтън чете на децата си кратки религиозни притчи или глави от Корана. 35-годишната мюсюлманка отдава голямо значение на религиозното възпитание на децата си, но времето на достига. "Трудно съчетавам работата и възпитанието на децата", казва Айтън в разговор с Дойче веле.
Тя се радва на новите реформаторски планове на Съвета по образование, които предвиждат изучаването на сунитски ислям още от първи клас, вместо както досега от четвърти. Освен това часовете по ислям ще бъдат увеличени двойно. Към оспорваните препоръки на Съвета по образование спада и т.нар. "възпитание в ценностите" още от детската градина. Намеренията са децата между три и шест години да получат общи познания за Корана и да започват деня с арабската дума "Bismillach", или "В името на Бога". Плановете включват и въвеждането на османския език като задължителен предмет в религиозните училища за имами. В другите училища османският, който е предшественик на съвременния турски език, ще бъде въведен факултативно.
Противоречиви реакции
"При сегашните обстоятелства е много добре, че децата отрано ще се запознават със сунитския ислям. Така те ще бъдат предпазени от фанатичните и вредни ислямистки течения. Турция граничи с мюсюлмански кризисни държави и границите ѝ са отворени. Държавните религиозни власти трябва да контролират обучението", казва Айтън, която е майка на четири деца. Тя намира за правилно и "възпитанието в ценностите" още в детската градина. "Ежедневнието ни е толкова напрегнато, че много семейства изобщо нямат време да запознаят децата си с нашите ценности", посочва тя. Айтън поддържа и факултативното въвеждане на османския език в училищата. "В общообразователните училища османският няма да бъде задължителен предмет. Но този, който се интересува от османската история, поне ще има тази опция."
Йозлем Йозден, майка на третокласник, гледа на нещата другояче: "Държавата и религията трябва да бъдат разделени. И държавата не бива да се меси толкова силно в религиозното възпитание на децата". Йозден не възнамерява да започва отрано с религиозното възпитание на детето си. "Синът ми знае няколко глави от Корана наизуст, но за истинско религиозно възпитание все още е твърде рано. С него може да се започне, когато децата са на 15 или 16 години. Тогава те сами могат да решат дали искат да имат задълбочен поглед върху религията или не", казва тя. Йозлем Йозден смята, че е по-добре в обучението на децата да бъде включен втори чужд език, вместо да се интензифицира изучаването на ислям и османски.
Кой ще прави коктейлите?
Към планираната образователна реформа спада и отмяната на обучението по приготвяне на алкохолни напитки в професионалните училища по туризъм и хотелиерство. "Ако училищата не предлагат квалификация за сервитьори и бармани, ще трябва ние да ги обучаваме", казва мениджърката на луксозния истанбулски ресторант "Лука" Пелин Чакар. Тя все пак смята, че ресторантьорството в Турция няма да пострада силно от отмяната на този вид обучение.
Дилистан Шипман от университета Билги в Истанбул също не вижда проблем в решението на Съвета по образование. "Учениците в професионалните училища по туризъм и хотелиерство са на възраст между 16 и 18 години, т.е. са непълнолетни. Одобрявам това, че те вече няма да имат дегустаторски проби по време на обучението. По време на следването обаче могат да правят и дегустации. В нашия университет също не се пие алкохол - ние винаги водим студентите за дегустация при винопроизводителите и производителите на бира", казва тя.
Социално ремоделиране на турската младеж
Всъщност става дума за нещо друго. "Правителството се стреми към социална трансформация на турската младеж", казва политологът Ченгиз Актар. Той критикува остро планираното интензифициране на религиознито обучение. "Това няма да бъде изучаване на теология, а целеносочено обучение в сунитски ислям - един вид индоктринация", казва той пред Дойче веле. "Правителството иска да имплантира в главите на младежите своята религиозна доктрина и нейните догми", посочва Актар.
Турската опозиция също критикува плановете на Съвета по образование. Лидерът на най-голямата опозиционна партия - Народнорепубликанската - Кемал Киличдароглу смята, че турското общество ще се върне назад. Вестник "Хюриет" цитира Киличдароглу с думите, че "целта на решенията на Съвета по образование е да бъдет възпитани деца, които не поставят света под въпрос".
Направените до момента предложения на Съвета представляват препоръка към турското министерство на образованието. И въвеждането им на практика зависи от неговото решение. Кемал Киличдароглу се надява министерството да ги отхвърли, което обаче изглежда малко вероятно. "Решенията на Съвета по образование засягат проекти, по които ние така и така вече работим", обясни министърът на образованието Наби Авчи.
DW