През 2002 г. Лидия Феърчайлд кандидатства за помощи след развода си.

Във Вашингтон стандартната процедура в такива случаи е да се направи ДНК тест, за да се изключи възможността за измама.

Лидия и бившият ѝ съпруг Джейми (човек се изкушава да добави Ланистър) преминали тестовете съвестно. И тогава започва една детективска история, на която не бих повярвал, ако я бях гледал във филм или чел в книга.

Тестът показва, че Лидия не е майка на трите си деца. Джейми е бащата, а Лидия не е майката. Жената си спомня това в интервю с треперещ глас. Казват, че при такъв резултат децата ми можеха да бъдат отнети от мен. Всяка сутрин мислено се сбогувах с тях.

Няколко седмици по-късно, както се очаквало, тя била извикана при прокурора. Който започна да задава странни, но логични въпроси. Коя си всъщност. Откъде ги взехте тези деца? Къде е истинската майка на децата?

Лидия нямала отговори, които да задоволят прокурора. Делото отивало в съда. Ситуацията била абсурдно странна и плашеща. Има милион доказателства, че жената е родила тези деца, живяла е с тях и т.н. Но основното доказателство на обвинението е ДНК тестът.

По щастливо стечение на обстоятелствата по това време Лидия е бременна с четвъртото си дете. По нейни спомени адвокатът е убедил прокурора да изчака раждането и да направи ДНК тест. Затова в стаята, където е родила, е имало специален представител или от социалните служби, или от полицията, който е трябвало лично да се увери, че тя е родила дете и че са взети ДНК проби от това дете. И така те го направили. И се оказа, че и това дете не е нейно. Проблемът моментално ескалирал.

Преди това били едни важни, но незначителни в национален мащаб разправии, а сега... Сега това е прецедент, който поставя под съмнение всички присъди, постановени по ДНК експертизи. Включително смъртни присъди. Представяте ли си на какво миришело? Спешно трябвало да се разбере - проблем с тестовете ли има или с Лидия? Но няма нито една ясна версия. Ако тази нещастна жена няма портал в себе си, от който се появяват случайни деца, тогава дори не знам.

Но тогава адвокатът отново спасил всичко. Той изровил подобен, но по-малко забележителен случай.

Жена от Нова Англия се нуждаела от бъбречна трансплантация. Трите ѝ деца се съгласили да бъдат донори. А две от тях се оказаха не нейни деца.

Тук учените се втурнали да анализират и сканират Лидия отгоре до долу. Оказа се, че тя е химера. Мога да си представя как са ѝ казали за това. Първо децата не са твои, после ти не си съвсем ти.

Какво е химера? Създание, чието тяло първоначално съдържа тъкани с различни геноми.

Но в случая с Лидия нещата се оказали още по-сложни. ДНК-то на децата ѝ доказвало само връзката им с баба им, майката на Лидия. Разследването успяло да го разбере само благодарение на серия от анализи на тъкани от различни части на тялото.

Оказало се, че кожата и косата на Лидия съдържат един геном, а шията ѝ съдържа друг, съответстващ на майчиния геном на нейните деца.

Това се нарича тетрагаметичен химеризъм. Образува се в ранен стадий на бременността, когато две яйцеклетки се оплождат от два сперматозоида и от две зиготи се образува един организъм.

Тоест, казано по-просто, Лидия можела да има сестра близначка. Но по някаква причина не се получило. По-точно обратното. Получило се. Грубо казано, яйчниците на Лидия са от нейната потенциална сестра, която не се е развила като отделен плод, а е била абсорбирана в ранен стадий и е станала част от тялото на Лидия.

Автор: Рахим Джафаров