Създадена преди повече от пет хилядолетия, роклята от Тархан е не само изключителен артефакт от древен Египет, но и най-старото известно ушито и структурирано облекло в света. Изработена от ръчно тъкан лен, тази находка бележи началото на историята на модата в истинския смисъл на думата — като продукт на умения, форма и вкус, а не просто покривало.
Открита през 1913 г. от британския археолог сър Флиндерс Питри в гробницата на мастаба в некропола Тархан, южно от Кайро, роклята била част от небрежно захвърлена купчина платове, останала почти незабелязана цели шест десетилетия. Едва през 1977 г., при консервационна работа в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон, специалисти осъзнали, че сред ленените късове се крие изключително запазено облекло от времето около 3500–3100 г. пр.н.е. — точно на границата на възникването на първата египетска династия.
Изработена от три парчета фино тъкан лен, роклята впечатлява със семпла V-образна яка, деликатна плетеница от тесни плисета по ръкавите и горната част на тялото и прецизна конструкция, предполагаща умело кроене и шиене. Според експертите от Музея по египтология на University College London, където днес се съхранява артефактът, липсващата долна част на дрехата не позволява с абсолютна сигурност да бъде определена като риза, туника или рокля. Въпреки това, пропорциите ѝ сочат, че вероятно е била носена от млада, стройна жена от висшето общество.
Най-ценната характеристика на роклята от Тархан не е само нейната възраст, а фактът, че представлява първото известно изделие от текстил, което е не само тъкано, но и шито, оформено и носено — далеч надхвърлящо понятието за драпирана тъкан или просто покривало за тялото.
„Оцеляването на толкова нетраен материал като текстил в археологически контекст е само по себе си рядкост, но оцеляването на почти цялостна дреха е изключително събитие“, отбелязва проф. Алис Стивънсън от UCL в свое проучване от 2016 г. Съвместно с изотопния химик д-р Майкъл Ди от Университета в Гронинген, тя потвърждава чрез радиовъглеродно датиране, че дрехата произхожда от началото на I династия на Древен Египет — времето, когато страната се обединява под властта на първите фараони.
Интересен детайл от анализа е, че роклята показва следи от реална употреба, което опровергава тезата, че е създадена специално за погребение. Вместо това, археолозите смятат, че дрехата е била носена приживе от елитен член на обществото и едва по-късно е положена в гробницата — вероятно като част от погребалния инвентар.
Роклята от Тархан не само разкрива уменията на древноегипетските тъкачи и шивачи, но и хвърля светлина върху социалния контекст, в който текстилът се е развивал като културен и икономически ресурс. Тя показва, че още в зората на египетската цивилизация съществува ясна концепция за дрехата като форма на идентичност и статус, а не просто утилитарна необходимост.
Днес тази скромна, но елегантна ленена дреха продължава да вълнува учени, историци на модата и широката публика. Съхранена въпреки вековете и пустинния прах, роклята от Тархан е жива връзка с началото на цивилизацията — и първият шев в дългата история на модата.
