„Когато се омъжвах, се чувствах така, сякаш присъствам на собственото си погребение. А когато подписах брака – все едно подписвам смъртната си присъда.“ С тези думи започва уникалното и болезнено свидетелство на уйгурката Гул, която разказва как китайският режим я е принудил да се омъжи за мъж, когото ненавижда – само за да освободи майка си от лагер за превъзпитание.
Изнасилена със счупени нос и челюст
След като я принудили да сключи брак с пиян и агресивен мъж от етническото мнозинство – хан китайци, Гул станала жертва на изнасилване и физическо насилие, докато лежала безпомощна със счупен нос и челюст. Тя описва преживяването като „най-бруталната форма на унижение и страдание“.
„Когато отказвах да спя с него, ме изнасилваше. Колкото повече се дърпах, толкова повече това му харесваше“, казва тя през сълзи, цитира сръбският Блик.
„Да се омъжа – или майка ми ще остане в лагера“
През 2018 г., след като се връща в родния Синдзян, Гул е подложена на нарастващ натиск от китайските власти. Един полицай ѝ предлага „мирно бъдеще“, ако приеме да се омъжи за китаец. Когато отказва, майка ѝ бива изпратена в лагер. Това се превръща в лост за принуда – бракът се оказва цената на свободата на майка ѝ.
Системен геноцид и репресии над уйгурите
Гул е една от първите уйгурки, които публично свидетелстват за принудителен брак с представител на хан китайците – политика, която Пекин представя под формата на „етническо единство“. Зад тази фасада стои държавна репресия, включваща:
лагери за превъзпитание;
принудителен труд;
групови изнасилвания;
масова стерилизация на жени;
унищожаване на джамии и културно наследство;
пълен цифров контрол над личния живот на уйгурите.
„Всички знаехме какво се случва с онези, които казват ‘не’. Виждахме хората, които изчезваха – дори 90-годишният ми съсед.“
Бягство в Швейцария – и нова надежда
През май миналата година, след години мъчение, Гул успява да избяга от Китай заедно с петгодишната си дъщеря, благодарение на контакт с уйгурски активист в САЩ. Чрез брак получава паспорт, а с помощта на мрежа от съмишленици, преминава през Дубай към Европа.
Избира Швейцария, вдъхновена от спомена за детския филм „Хайди“, който гледала с дядо си.
„Сега знам каква е историята ни. Имали сме своя земя, своя култура. Знам какво ни беше отнето.“