Лекари от спешна помощ в Канада объркаха симптомите на смъртоносна болест със силен стрес и запек и изпратиха 21-годишна студентка вкъщи. На историята на Джой Спенс гласност даде CBC News.
Младата жена твърди, че през май тази година за първи път е отишла в болницата, оплаквайки се от слабост и силна болка от дясната страна на корема.
Лекарите й направили кръвни изследвания, ултразвук и компютърна томография. След изследванията, които не показали никакви опасни патологии, пациентката била изпратена у дома.
Болките, които изпитвала, обаче били толкова силни, че се наложило отново да се върне в болницата. За съжаление, оплакванията й отново били игнорирани.
"Докато гледах лекарите и сестрите да минават, изкрещях: "Ако някой не ми помогне, ще умра". В един момент старшата сестра ми каза безразлично: "Не зная какво очакваш от мен, ти си здраво 21-годишно момиче", спомня си тя.
Джой добавя, че е ходила в спешното отделение 10 пъти, а съветите, които получила, били да танцува или да прави йога, за да лекува това, което лекарите смятали за мудност на червата или прекомерно безпокойство, след което отново я връщали у дома.
Момичето посетило и семейния си лекар, който я посъветвал да потърси хирургична помощ.
Състоянието на Спенс се влошило толкова много, че заради силните болки не можела да стои на краката си и често губела съзнание. Медиците приели оплакванията й сериозно, едва след като започнала да повръща в коридора на болницата.
Съдържанието на стомаха й било зелено и черно. Виждайки го, един възрастен лекар веднага разбрал, че проблемът се дължи на апендицит. Студентката била вкарана по спешност в операционната, където апендиксът, който по това време бил достигнал гангренозен стадий, бил отстранен.
По-късно станало ясно, че ако нещата били забавени още малко, всичко можело да приключи фатално.
Сега здравето на Спенс не е застрашено, но тя все още опитва да се възстанови от преживяното. Заради психологическата травма тя е отслабнала много и е изгубила доста коса.
Момичето често се събужда посред нощ с пристъпи на задушаване и не може да спре да плаче, спомняйки преживяното.
