Диетиламид на лизергиновата киселина – мощно психоактивно вещество, познато още като LSD, е известно като съединение, отключващо мощни духовни преживявания и халюцинации.
То е синтезирано за първи път на 16 ноември 1938 г. от химика Алберт Хофман, работещ за фармакологичните лаборатории Sandoz в Базел, Швейцария, от мораво рогче – гъбичен паразит по ръжта.
Откривателят му разбира за мощните психоактивни свойства на съединението по случайност през 1943 г., когато го докосва без ръкавици и то преминава през кожата му. През 60-те и 70-те години на миналия век науката започнала да обръща все по-силно внимание на невероятните свойства на LSD и приложението му в психологията и психиатрията, докато веществото не било забранено от закона като особено опасно, пристрастяващо и водещо до тежки здравословни последици.
Докато повечето психоактивни вещества се дозират в грамове, една доза LSD е близо 1/100 000 от грама (~0,00025 г). Попадайки в мозъка, LSD се свързва с множество мозъчни рецептори, като тези за допамин и глутамат, но се свързва най-силно със серотониновия рецептор 5H2TA. LSD буквално навлиза в рецептора, стимулирайки активността му за близо 10-12 часа.
Съвременните изследвания сочат, че приемът на LSD променя комуникационния режим на мозъка и засилва активността в част от мозъчната кора, пряко свързана със зрението, което обяснява някои от халюцинациите. Наблюдава се и промяна в кръвоснабдяването на мозъка, което според учените е пряко свързано с емоции и усещания за разграждане на съзнанието, мисловното его или Аз-ът, както и отпадането на множество илюзорни бариери, ограничаващи индивида както физически, така и емоционално и интелектуално.
В University of Cardiff през 2015 г. било проведено едно от първите модерни изследвания над невероятното съединение. По време на изследването 20 здрави доброволци получили 75 микрограма LSD разкрива, че 2 седмици след приема при тях се отбелязвали по-високи нива на оптимизъм, креативност и въображение, докато показателите им за депресия спаднали значително.
Това насърчило друга група учени да експериментират с хора, страдащи от непоносима тревожност и страхови неврози, свързани със смъртта или влошеното им здравословно състояние. Цели 12 месеца след еднократното третиране с LSD при тях все още се наблюдавала понижена тревожност и повишено общо качество на живот – LSD им помогнало да преобразят навиците, живота и мирогледа си.
Модерните научни разработки върху LSD заключват, че съединението не води до пристрастяване, сравнително безопасно е в контролирана среда и е по-безопасно от други психоактивни вещества като кокаина и алкохола.
Предизвикването на паник атаки, психози и самоубийствени мисли са често преписвани на LSD, но не същестува нито една научна публикация, сочеща към истинността на подобни твърдения – точно обратното: все повече западни университети (Бъркли, Харвард, Оксфорд) инициират програми, основани на LSD и други психоактивни субстанции, целящи трайно излекуване от зависимости както към тежки наркотици като хероина, така и към алкохол, фармакологични опиоиди, тютюн и други пристрастяващи, но легални и позволени от закона вещества.
