Ако съществува отвъден живот и нашите починали близки може да ни наблюдават някъде от небето, то във вечерта на 30 октомври Кирил Маричков би бил много щастлив и усмихнат от това, което се случи навръх рождения му ден в зала 1 на НДК. Красивата му музика обедини близо 4000 души от различни поколения, които почти два часа, станали на крака, пяха неговите песни. Това се случи по време на големия концерт на група „Фондацията”, част от която бе и Маричков.

Рок легендата почина, след като полетя от сцената на 11 октомври малко преди концерт на групата в оряховското село Селановци. Той трябваше да празнува юбилея си на сцената в НДК. По желание на семейството на Кирил Маричков "Фондацията" изнесе концерт, по време на който Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански и гост-изпълнителите Валди Тотев, Наско от Б.Т.Р. и Славин Славчев изпяха най-емблематичните песни на Кирил Маричков.

А достолепният рок музикант гледаше усмихнат от големи екрани на сцената. Това бе и една от неговите любими снимки - с черен костюм и червена риза, какъвто е дрескодът на "Фондацията". Столът на Щуреца, на който той сядаше отвреме навреме по време на концертите на групата, ще съпътства оттук нататък всички концерти на "Фондацията". Столът на Кирил Маричков винаги ще стои на сцената с нас, каза Славчо Николов.

Заедно с „Фондацията" на сцената бе и оркестърът на Пловдивската опера под диригентството на маестро Константин Добройков. Той заедно с композитора Владимир Джамбазов е направил нов аранжимент на песните, така че да бъдат изпълнени и от симфоничен оркестър. От сцената прозвуча мощен и енергичен рок, съчетан с нежната цигулка на Иван Лечев и виртуозните изпълнения на оркестъра на Опера Пловдив.

Всъщност песента на "Щурците" "Рок в минало време" вече може да звучи като "Рок в бъдеще време", защото поколението на Маричков предаде на по-младите поколения вкуса към хубавата музика и енергията на рокендрола. Възрастни почитатели на рока и малки дечица танцуваха между редовете и пяха като един "Две следи", "Вълшебен цвят", "Рок в минало време", "ХХ век", "Вкусът на времето", "Хамлет", "Моят свят", “Клетва”…

Хей, знай някой ден
всичко се обръща,
но тогава младостта,
само рок енд ролът връща,
нашата младост връща,
трудно, но я връща!

На няколко пъти бяха прожектирани снимки и видеа с изпълнения на Кирил Маричков и публиката ставаше на крака и бурно аплодираше големия Щурец. Разноцветните прожектори в червени, синьо, лилаво, жълто и зелено създадоха усещане за празничност, а не за тъга. Макар физически Кирил Маричков да го няма, се чувстваше неговото мощно обединяващо присъствие.

Още в началото на двучасовия концерт Иван Лечев и Славчо Николов споделиха, че този концертът няма да е тъжен, защото иначе Кирил Маричков би се разсърдил.

"Ние на неговите песни правихме първата си целувка, първата любов, създавахме деца. Това е една невидима нишка, която свързва много хора по целия свят. Тази невидима нишка съществува, независимо, че него го няма тук", каза Дони.

”Празнината, която Кирил Маричков остави в душите ни, може да бъде запълнена само с музикa”, добави Иван Лечев.

"Фондацията" учреди награда на името на Кирил Маричков, а статуетката, изработена от скулптора Камен Старчев, представлява китарата на рок музиканта. Призът ще бъде връчван на млади таланти.

Неин пръв носител стана младият певец Славин Славчев, когото Маричков много харесвал.

В рамките на година до следващия 30-и октомври членовете на супергрупата ще търсят млади талантливи музиканти, които да са достойни за тази награда.

В духа на песента "Клетва" музикантите от "Фондацията" се заклеха, че оттук нататък на всеки 30 октомври ще празнуват Деня на българската рок музика. От сцената на НДК групата обяви голям концерт под надслов „Вкусът на времето - денят на българската рок музика“, който ще се състои на 30 октомври 2025 г. в зала „Фестивална“, която днес носи името „Асикс Арена“.

Да почетат Кирил Маричков в НДК дойдоха двама президенти - Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, кметът на София Васил Терзиев, много рок музиканти и творци. Семейството на Кирил Маричков също присъства на концерта.

На финала на запис прозвуча песента "По пътя" и под нейните звуци публиката, изпълнена с обич и с уважение към Кирил Маричков, започна да напуска залата.

Рок концерта отшумя
Залата е вече празна.
Гасне всяка светлина
никой тук не е останал.
И пианото звучи
странно и така самотно
сякаш в него се таи
болка от далечен спомен.