Учените са открили, че микроорганизъм може да причинява храносмилателни проблеми при някои хора, което може да проправи пътя към по-добро лечение на запек.
Анализирайки данни от повече от 1500 души, изследователите от медицинския център Cedars-Sinai откриват, че участниците със свръхразвитие на археи в червата—вид микроорганизъм, който произвежда метан—са по-склонни да изпитват запек.
"Тези, които имат свръхрастеж на чревни метаногени (IMO)—твърде много археи в червата, биха могли да се възползват от персонализиран план за лечение, който да отстрани основната причина за симптомите им", заключават учените в ново проучване.
"Целта е да се премине към разработване на специфични терапии и персонализирано лечение за подгрупа хора, които изпитват запек заради археите," каза в изявление д-р Али Резаи, медицински директор на Програмата за моторика на стомашно-чревния тракт на Cedars-Sinai и един от авторите на изследването.
Констипацията е много разпространено състояние, като засяга около 16% от възрастните и трима от всеки 10 души над 60 години, според проучването. Симптомите включват подуване на корема, болки в корема и затруднено изхождане. Много неща могат да причинят запек, включително липса на фибри в диетата, заседнал начин на живот, странични ефекти от лекарства, нарушения на съня или стрес.
Дисбалансът на микроорганизмите в червата също може да доведе до симптоми като запек, както показва това проучване.
Чревният микробиом е общност от микроорганизми, включително бактерии и дрожди, които живеят в храносмилателната система и помагат на организма да смила храната и да усвоява хранителните вещества, наред с други функции.
Смята се, че здравословният чревен микробиом се характеризира с богатство и разнообразие от микроорганизми, но ако един щам стане доминиращ, този дисбаланс може да доведе до нарушено храносмилане и симптоми като запек или диария.
Запекът обикновено се лекува с лаксативи, но приемането на лаксативи може да раздвижи отново храносмилателната система, без да лекува основната причина за храносмилателните проблеми. В някои случаи лаксативите може да не повлияят или дори да влошат съпътстващи симптоми, като диария и подуване на корема. Но благодарение на това откритие в бъдеще може да има възможности за лечение на тези, чийто запек е свързан със свръхрастеж на археи в чревния микробиом.
"Нашето проучване установи, че пациентите с IMO по-често имат запек, особено тежък запек, и по-рядко имат непреодолима диария," каза Резаи. "Пациентите обаче съобщават и за няколко други симптома, свързани с червата, включително подуване на корема, диария, коремна болка и метеоризъм."
Конкретно, резултатите от систематичния преглед показват, че пациентите с IMO вероятно са изпитвали подуване на корема (78%), запек (51%), болки в корема (65%) и метеоризъм (56%). Някои от лицата са изпитвали и други симптоми, като диария и гадене, но те са били по-малко вероятни.
Състоянието може да бъде диагностицирано сравнително лесно, с помощта на прост дихателен тест за измерване на метана.
"Когато в червата ви има прекомерно количество археи, те произвеждат повече метан и част от този метан си проправя път към кръвния поток, след това към белите дробове и вие го издишвате, където може да се измери като диагностичен тест," каза Резаи.
Пациентите биха могли след това да следват план за лечение за потискане на растежа на археите в червата, с антибиотици и специализирана диета.
"Исторически погледнато, съществува оскъдна информация относно ролята на археите в здравето и болестите," д-р Питър Чен, временен ръководител на катедрата по медицина в Cedars-Sinai, заяви в изявление. "Уникалните модели на симптомите, свързани с IMO, трябва да се вземат предвид при измерването на резултатите, отчитани от пациентите, и трябва да бъдат допълнително проучени във връзка с микробиома."
Томас Идрис Маркуанд е учен в областта на земеделието в Университета в Кеймбридж, чиито изследвания са свързани с изследване на метана в дъха.
"Не изследвам свръхрастежа на метаногени, а само дали те присъстват," той заяви пред Newsweek. "Хора, които не съобщават за никакви стомашно-чревни симптоми, може и да имат повишено съдържание на метан в дъха, без дори да знаят. Всъщност изглежда, че около 20 до 40 процента от хората имат този допълнителен метан в дъха си, а някои нямат.
Можем да сме сигурни, че всичко това е свързано с чревния микробиом. Метаногените са археи (а не бактерии, което е често срещана грешка, която хората допускат), за които знаем, че присъстват в червата на някои хора, а на други не.
Вероятно е да придобием метаногените—или да не ги придобием, според случая—по същия начин, по който придобиваме останалата част от чревния микробиом—от нашите родители, храна и околна среда—и че метаногените в червата ще реагират на подобни стресови фактори като останалата част от чревния микробиом: лекарства, инфекции, имунен отговор, промени в храненето и т.н.
Понастоящем не разполагаме с категорични доказателства, които да свързват наличието или липсата на повишено съдържание на метан в дъха с фактори, свързани с храненето или начина на живот, но следете това място!"
Маркуанд също така заяви, че връзката, която тези изследователи са открили между запека и свръхрастежа на метаногени, е "убедителна" и "напълно логична", но разликите, които са открили между двете групи, са били "не много големи", така че ще трябва да се направят допълнителни изследвания, за да се потвърди връзката.
Този систематичен преглед включва 19 проучвания и е публикуван в научното списание Clinical Gastroenterology and Hepatology миналия месец.
