Всяка година в Москва се вият дълги опашки по Червения площад пред Мавзолея на Ленин.

Милиони хора желаят поне за няколко минути да зърнат бившия лидер Владимир Илич, който несъмнено е личност от световен мащаб. За някои – със знак плюс, за други – обратното. И макар отдавна да е мъртъв, неговият Мавзолей е едно от най-посещаваните места в Русия, а сградата крие много тайни, пише "Труд". 

Ленин умира на 21 януари 1924 г. Още преди смъртта му, когато той е много болен и трагичният изход изглежда неизбежен, се събира специална комисия, която обсъжда какво да прави с лидера, след като той си отиде.

Първоначално е решено тялото му да се балсамира и да се изложи в Колонната зала на Дома на профсъюзите за период от 20 дни. За целта е поканен професор Абрикосов, който извършва стандартната процедура по балсамиране, без никакви тайни. Единствената разлика е дозата от препарата, но методът не предполага дълъг период на „излагане“.

Дните минават, а потокът от желаещи да се сбогуват с вожда не намалява - дори напротив. Хората идват да се поклонят пред тленните останки на Ленин дори от най-отдалечените краища на великия СССР.

Съпругата му, вече вдовица, Надежда Крупская се съгласява да удължи сбогуването с Владимир Илич с един месец. Въпреки че тя, като най-близък роднина на Ленин, е противник на балсамирането, настоява за бързо погребение, без излишно парадиране.

Временен саркофаг

Когато времето вече изтича и прилаганите препарати престават да действат, същата тази специална комисия трябва спешно да реши въпроса дали да се погребе или да се балсамира тялото на вожда. Биологът-биохимик Борис Збарски и патологът Владимир Воробьов са привлечени като професионалисти в тази област.

Збарски е автор на един от експерименталните методи за балсамиране. Времето го притиска, така че той извършва цялата работа във временен саркофаг, който е направен от дърво и по форма прилича на сегашния.

Естествено, в сутерена на временния мавзолей е оборудвана специална лаборатория за извършване на процеса по балсамиране.

Между другото, малко по-късно синът на Збарски, Иля Збарски, бъдещ известен академик, се присъединява към екипа и разказва на съвременните учени много от засекретените тогава подробности за процеса на балсамиране. Те са тайни не само защото тялото на самия лидер е подложено на балсамиране, но и защото учените измислят и внедряват много нови методи в процеса на работа.

Години по-късно те са използвани като основа от други водещи световни учени. Дори е измислен начин, чрез който съдържанието на калций в костите постоянно се попълва.

Първоначално в това мазе, а после премествайки се в отделна сграда, възниква и т.нар. мозъчна лаборатория. В нея е изследван мозъка на самия Ленин, а по-късно и на други видни руски граждани.

Всичко е реално

По време на процеса на балсамиране е използван специален разтвор от глицерин, вода и калиев ацетат. Четири месеца по-късно специална комисия намира резултата от работата за задоволителен и саркофагът с Ленин е изложен пред обществото. Вождът, който виждаме днес, е реален отвън, а не гумена кукла или нещо подобно.

Освен това мнозина вероятно се чудят защо той, дори след толкова години, изглежда идеално запазен, няма бръчки или други дефекти?

Благодарение на самия разтвор, който се използва за балсамиране, с годините бръчките започват да се изглаждат. Между другото, този разтвор се използва и до днес, като веднъж на всеки седем години тялото на лидера се поставя в специална баня за един месец. През този период Мавзолеят е затворен за посетители.

Балсамираното тяло на Ленин е изложено на показ от един век.

Постоянно се провеждат експерименти за запазване на тъканите при третиране с определени съставки и разтвори. По време на процеса на балсамиране на Ленин в тази област са направени няколко открития, които тогава нямат аналози в света, руските учени са първите, които ги „изобретяват“.

Благодарение на същата лаборатория и усилията на Збарски и неговите научни методи, ставите на Ленин остават еластични и до днес, вратът му се извива, ръцете и краката му се огъват. Учените дори успяват да запазят

Специално помещение

През 1929 г. Ленин се „премества“ в нов мавзолей, по-обширен, който се строи наблизо. Естествено, по време на строителството вземат предвид пространство за лабораторията, защото е необходимо постоянно да се следи състоянието на лидера - температура на въздуха, влажност, осветление.

Дори най-дребните детайли играят важна роля. Но все още има много легенди и слухове за същността на самата лаборатория. Едно е сигурно - документите по този въпрос са засекретени. Точно както архивите за процеса на балсамиране.

Със сигурност се знае, че под Мавзолея има недостъпна за простолюдието лаборатория. Източници твърдят, че дори е на няколко етажа. Други са убедени, че има подземен коридор под Мавзолея, който води до Кремъл.

Но това не е новина, логично е. Казват, че има специална стая, като музей, в която се съхраняват всички дарове, които някога са били донесени в Мавзолея.

Като цяло слуховете са много, а някои гидове дори се шегуват, че освен лаборатория, вече има и фитнес за служителите.

Но е ясно и друго - за да се съхрани Ленин в това състояние завинаги, е необходимо специално помещение, но то е „скрито зад седем ключалки“ ,а тайните, които крие, няма да бъдат разгадани скоро.