Още три непроучени досега мегалита в Средна гора край Брезово може да се окажат сред най-интересните скални съоръжения, които крият голям туристически и научен потенциал, подобно на описаните преди година в същия район.
Произходът и функциите на тези каменни съоръжения са все още предизвикателство за учените. Някои от изследователите им смятат, че това са чудовищни градежи, осъществени от цивилизация, много по-далечна във времето от тази на траките. Други предполагат, че в по-късен период прототраките или траките са ги използвали за своите духовни практики и култове. Така или иначе, те са магнит за краеведи, туристи и любители на загадки.
Част от тях са мегалитите Братята и Портала в с. Розовец и Плочата в с. Златосел, назовани така от техните откриватели.
Това съобщиха за „Марица“ д-р Мартин Константинов и Йордан Стайков, които в края на октомври 2023 г. описаха новите три обекта. Двамата са изследователи, които работят вече над 10 години на терен в района, и автори на научни публикации, включително на английски език, представени пред международни конференции.
Д-р Мартин Константинов и Йордан Стайков твърдят, че са открили и още над 10 мегалитни обекта, за които все още знаят само те. Някои от тези каменни исполини са също толкова интересни от научна и туристическа гледна точка, както Братята, Портала и Плочата. Комбинацията от нарастващия по целия свят интерес към подобни загадъчни обекти и даденостите на Брезово е златен шанс за тази малка община не просто за бурно развитие в областта на националния и международния туризъм, но и за добиването на международен престиж и известност, с всички бъдещи положителни последици за демографската структура на населението и икономическото развитие на района, смята д-р Мартин Константинов.
Двамата с Йордан Стайков са готови с цялостна концепция за експлоатацията на този огромен неоползотворен ресурс. Концепцията им е много амбициозна и включва научни събития, издаване на научна и научнопопулярна литература и проектна дейност, насочени към основната цел - поставянето на Брезово на световната културно-историческа карта.
Първият от описаните наскоро мегалити те наричат условно Плочата 2 заради сходството му с открития от тях през 2015 г. мегалит Плочата при село Златосел. Той представлява голяма елипсовидна плоча, заклещена в едно енигматично пространство - основата на скален масив с източно изложение, т.е. с видимост към мегалита Портала, открит от нас на 7 февруари 2021 г. и впоследствие наречен неправилно Кораба, разказва Мартин Константинов.
Характерен елемент за Плочата 2 е, че десният край на тази плоча лежи върху специално изсечена за целта и стърчаща от скалата триъгълна призма, подобно на езика на кантар. Така отворът на мегалитната конструкция е позициониран в югоизточна посока, към изгрева на зимното слънцестоене. Тази негова функция е маркирана и с изсечен отляво на скалата слънчев диск в позитив, от който днес са останали само очертанията. Именно наличието на триъгълната призма в конструкцията на мегалита свидетелства за неговия изкуствен произход.
Конструктивните особености на този мегалит са съвкупност от идейните фундаменти на мегалита Плочата при село Златосел и мегалита на Гърков камък край село Розовец. С добавката на триъгълната призма като структуроопределящ елемент, той кореспондира с мегалита Иши-но-Ходен в Япония, за който съществува митологична легенда за създаването му от боговете.
Другият описан наскоро мегалит двамата изследователи са нарекли Мерника. Той се открива, поглеждайки от Плочата надолу и в посоката към мегалита Портала. От тази позиция е на левия бряг на дерето и спрямо Портала и Плочата заема най-ниската позиция. Според изследователите тази визуална кореспонденция не е никак случайна. Въпросният мегалит представлява островърха стърчаща скала, върху която е съборена втора, значително по-малка, по начин, който образува триъгълен, островърх отвор, чието предназначение може да се види само когато се отиде до него. Ориентиран по оста изток-запад с леко отклонение на север, през отвора на тази конструкция се вижда само едно - мегалитът Плочата, сякаш от мушка или от мерник на пушка.
Освен своеобразен физически репер за Плочата, Мерника е ориентиран по равноденствието и визуалната връзка между двата мегалита е създадена с цел да подчертае пътя на Слънцето от есенното равноденствие към зимното слънцестоене - един духовно-мистичен път за древните. Важното, което трябва да се отбележи, е, че под него, съвсем близо до дерето, са налични руини на градежи от камъни без спойка - вероятен остатък от сграда и дълъг зид, с който е подзидано самото било под мегалита.
Възможно е тези градежи да са свързани със земеделската дейност, но вероятността да са свързани със самия мегалит е много голяма, тъй като обикновено равноденствието по света е свързано с градежи на съответните храмове на равноденствието. Тук обаче те са долу, в най-ниската точка, и връзката им с един подземен свят или подземен град е очевидна, смятат изследователите.
Третият мегалит, който те оповестяват сега, е бил открит още през 2015 г. край Розовец и е бил свързан с откритието на Братята, погрешно наречени Правите камъни. В края на октомври 2023 г. Константинов и Стайков го посещават отново. Според тях това е един от емблематичните и енигматични мегалити за района. Те припомнят, че отдавна има известен такъв мегалит край с. Турия, наречен от тамошните хора Пиростията. Константинов твърди, че подобен тип каменни съоръжения има почти по всички краища на света.
Фактът, че се срещат почти по цялото земно кълбо, изключва квалификацията природно образувание или феномен.
Уникалността на Рахманлийската пиростия, наречена така по старото име на Розовец - Рахманлий, е в начина на конструиране. При него откъм запад мегалитът изглежда като дискова скална плоча, елегантно докосвана или набодена на три скални върха. От тази посока композицията силно напомня на т.нар. летящи чинии (НЛО). И докато мегалитите тип „пиростия” по света са конструирани в повечето случаи на равнинен терен, „пиростиите” в община Брезово са изпълнени в един сложен и стръмен планински терен.
