Моржуване в Осъм - коледният хит в Ловеч отпреди век

Моржуване в Осъм - коледният хит в Ловеч отпреди век

Виртуална изложба представя коледния дух и новогодишно настроение в реклами, картички и фотографии от Ловеч през 20-и век. Тя е подготвена от Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев”, в партньорство с Регионален исторически музей – Ловеч, каза за БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“ в библиотеката. 

 

 

В презентацията са показани снимки на зимен Ловеч, стари коледни картички с пожелания, публикации и реклами от вестник „Стремление“, излизал 1901-1944 г., фотоси от вестник „Заря на комунизма“ на фотожурналиста Радослав Димитров в периода от 60-те до 80-те години. „Фотографиите от този период пресъздават традиции, неподправени сцени от социалния, културния живот в Ловеч по време на зимните празници.

В презентацията сме включили и любопитни снимки от 1973 г., които показват смелчаци в ледените води на река Осъм - почитатели на моржуването. По писмени спомени на ловчалии, които съхраняваме във отдел „Краезнание“, ледената вода на река Осъм на 1 януари 1973 г. е била толкова замръзнала, че е разбивана с брадва. Надпис в началото на алеята „Баш бунар“ гласял: „Беснейте, вийте, болести ненаситни, на моржовете не ще разбийте гърдите гранитни“, разказа Петрова. 

 

 

 

Снимките и спомените от моржуването през 1973 г. са предоставени на библиотеката от Илия Цонев, правнук на Христо Цонев – Латинеца. 

Във виртуалната изложба са включени и поздравителни картички и снимки. Голяма част от тях са предоставени от частна колекция, чиито сканирани копия ще влязат в дигиталния фонд на библиотеката.  

Картички с изгледи на Ловеч или снимки на ловчалии, ученици на железния мост показват традицията за размяна на коледни и новогодишни поздрави до 20-те и 30-те години. Сред тях е и една честитка за Рождество Христово с изгорелия покрит мост от 1930 г. 

На друга надпис гласи: „Честито Рождество Христово! Вземи Марчето и се окъпете на „Трай Дянко“, но полека да не се охлузите в леда“. 

Друго интересно в презентацията са рекламите и какво са рекламирали по празниците ловчалии. 

„Ловчалията е много предприемчив и надарен, с изтънчен вкус. От рекламните послания научаваме каква е модата, какви са предпочитанията за вината, за стоките, които се продават. Оживяват някогашни ателиета, парфюмерии, бръснарници, които са с много интересни имена: „Розова долина“, „Дядо мраз“, „Снежанка“ , „Неопол“, магазин „Виена“.

От самите реклами замирисва на скъпи парфюми, помади, пудри, червила, също на подправки, доставени от различни страни. Ресторанти, кафета, сладкарници приканват най-капризните клиенти и мераклии за забавления, развлечения. Също така тези броеве на вестниците – декември и януари, са изпълнени с обявления за лотарии, предимно с благотворителна цел“, разказа Светлана Петрова. 

По думите й от страниците на вестника се вижда как е кипял живот в града, с много магазинчета, фирми, търговци, хората били отворени и за благотворителност. 

Елена Георгиева от Регионалния исторически музей в Ловеч посочи, че поредица от снимки на коледарската група от Радювене през 1987 г. показва, че по това време коледните обичаи по селата са били живи. 

По думите й, след прекъсване от 30-40 години, когато не се е празнувала Коледа, през 70-те години започва възстановяване на всички традиционни празници и на коледуването. 

„В ловешките села е имало много коледарски групи, които са обикаляли в съответното време на годината, така са събирали и информация. Говорили са с останалите живи хора, които са изпълнявали обичая. В Ловешко почти всяко село и читалище има група за автентичен фолклор. В много от читалищата продължават да се събират и днес, да изпълняват различни традиционни обичаи, включително и Коледа“, разказа Георгиева. 

В презентацията от музея са включили и снимки от обичая „Джамал“ в село Александрово през 1966 г. Това е характерен празник за района. Групата от Александрово продължава да го изпълнява и към момента. 

„Постарахме са да покажем духа на града в миналото. Това са много топли и уютни семейни празници. Дали е било преди 150 години, или днес, всеки се стреми да създаде уютна атмосфера, да посрещнат близките си с богата трапеза и всъщност това е смисълът на празниците от открай време и до днес. Не се променя фактът, че хората празнуват и се опитват покрай празниците да си отпуснат душичките, да забравят грижите, да направят ретроспекция за миналата година и да си пожелаят хубави неща с надежда за следващата“, каза още Елена Георгиева.

Станете почитател на Класа