Доказано е отдавна, че делфините са едни от най-интелигентните животни на Земята. Те притежават едни от най-напредналите комуникационни способности и мозъкът им е по-голям от човешкия. Не е изненадващо, че изследователите от десетилетия изучават делфините, и най-вече тяхното поведение, спомени и способности за учене.

Някои изследователи обаче дори смятат, че ако се научим да общуваме с делфините, бихме могли да се научим да общуваме и с извънземните, пише vesti.bg, позовавайки се на Green Matters.

Извънземни ли са делфините?

Разбира се, че делфините не са извънземни. Въпреки това учени и философи от десетилетия смятат, че те биха могли да бъдат полезни за общуване с други светове - и под други светове се има предвид извънземни.

Според Аеон тази идея може да се проследи до 1961 г., когато лидерите в областта на извънземните изследвания се срещат в Западна Вирджиния в обсерваторията Грийн Банк, за да обсъдят перспективата за лов на извънземни. Сред тях бил и неврологът Джон Лили, който прекарал кариерата си в изучаване на междувидовата комуникация и в по-голямата си част - на комуникацията с делфини.

Разсъжденията на Лили стигали до извода, че щом хората не могат да изучат междувидовата комуникация на Земята, как се очаква да разговарят с извънземните.

Десетилетия след изследванията на Лили се появяват нови технологии, като например устройството за чуване и телеметрия на китоподобни (CHAT) - подводен компютър, който приема и произвежда звуци от делфини. През 1999 г. астрономът от Института за търсене на извънземен разум (SETI) Лаурънс Дойл предлага лингвистично изследване на звуците, издавани от бутилконоси делфини.

Дойл и колегите му използват работата на харвардския лингвист Джордж Зипф, който изучава закономерностите в езика. Зипф установил, че най-често срещаната дума в даден език се използва два пъти по-често от втората най-често срещана дума, три пъти по-често от третата най-често срещана дума и т.н. Тази езикова закономерност е известна като закон на Зипф. Когато се нанесе логаритмично, тази зависимост има наклон -1 на графиката, според Nautilus.

Дойл използва тази информация, за да изследва общуването между група делфини и да записва честотите. Резултатът е графика с наклон от -95, което предполага, че езикът на делфините може да включва синтаксис, което означава, че се доближава до сложността на човешката комуникация.

Когато същото изследване било повторено върху други интелигентни животни, като маймуните катерици, наклонът бил твърде малък, за да покаже нещо близко до тази сложност.

Изследването на Дойл и колегите му показва, че когато намерим начини да разградим звуците на видове като делфините, тогава ще можем да изградим повече лингвистични знания, които биха ни помогнали да разберем всеки извънземен шум.

Защо хората смятат, че делфините са извънземни?

Причините от една страна са, че океанът е твърде обширен и недостатъчно изследван, а познанията ни за морските видове са малко. Следвайки тази нишка, заключаваме, че океанът в известен смисъл е чужд свят за нас в по-голямата си част, според Popular Mechanics.

Знаем обаче, че делфините са се появили преди 50 милиона години и са ходили по сушата. Според проучване, публикувано в BioMed Central, в крайна сметка те са еволюирали, за да обитават само водата.

Това поставя въпросът: Щом делфините са били тук милиони години преди хората, тогава знаем ли изобщо откъде са дошли?

Уникалната еволюция на мозъка на делфините, която се различава от тази на другите животни, също може да е фактор. Според Природонаучния музей бозайниците са еволюирали към по-големи мозъци, което означава, че мозъците на животните преди милиони години са били доста малки. В случая с делфините обаче мозъците им винаги са били големи и с времето са намалявали по размер.

Предположението, че делфините са извънземни, е пресилено. Делфините винаги са предизвиквали недоумение у хората като вид, който може да съседства със социалната сложност, с която не можем да общуваме. Те обаче не са нищо повече от извънземни от морските дълбини, а не от космоса.