Завръща се в ЦСКА през 1998 година след Световното първенство във Франция, но изиграва едва 4 мача и заради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов, той напуска. Следват два екзотични престоя, първо в Саудитска Арабия в отбора на Ал Насър, а след това в Япония в Кашива Рейсол. През 2000 година заминава за САЩ, където играе четири години и в 72 мача вкарва 33 гола с отборите на Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед. Там завършва и клубната си кариера.

В допълнение на гореспоменатите трофеи, Камата също така е печелил пет пъти наградата "Футболист на годината", "Спортист на годината", "Спортист на Балканите" и други. През 2004 година е включен от покойния вече Пеле във ФИФА 100 - списъкът на 125-те най-велики живи футболисти.

За нас, българите, е изключителна гордост фактът, че Христо Стоичков е наш сънародник. Той е лидер на златното българско поколение футболисти от края на 80-те години, като изиграва 83 мача и вкарва 37 гола за националния отбор на България. Участва в две световни и едно европейско първенство, но най-големият, най-важният, най-значимият момент за отбора ни идва през лятото на 1994 година на Световното първенство по футбол в САЩ.

 

 

Българският отбор не е сред фаворитите и въпреки тежката първоначална загуба от Нигерия, нашите шокират света и завършват на престижното четвърто място. Камата отбелязва 6 гола и става голмайстор на първенството заедно с Олег Саленко. Жертви на левия му крак са отборите на Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, като по време на цялото първенство той играе с болки и е на обезболяващи инжекции.

В края на невероятната 1994 година, Стоичков е удостоен с най-престижната индивидуална награда – "Златната топка". Той е и единственият българин награден с нея. Камата участва още в Европейското първенство в Англия през 1996 година, на което отбелязва три гола, по един във всеки мач и на Световното първенство във Франция през 1998 година. Последния мач за националния отбор изиграва на 9 юни 1999 година срещу Англия.

Христо Стоичков безспорно е един от най-добрите играчи не само в нашата футболна история, но и в световната.

Най-сигурното доказателство за величието на един спортист не са отличията, а уважението, което е спечелил и като доказателство, за финал са думите на Чики Бегиристайн за съотборника си Стоичков в Барселона: "В историята на футбола има различни типове големи състезатели и всеки е оставил собствена диря. Но никога не са се събирали в едно толкова талант с такъв характер".

 

 

Честит рожден ден, Ицо!