Откритието на два оловни саркофага, заровени под кораба в катедралата Нотр Дам, което беше описано като „изключителна и емоционална" находка, започна да разкрива своите тайни, съобщиха френски учени.
Първият съдържа останките на първосвещеник, починал през 1710 г. , който според експертите е водил заседнал живот. Вторият все още не е идентифициран – и може никога да не бъде – но се смята, че е млад, богат и привилегирован благородник, живял още през 14 век.
Гробниците бяха открити като част от скривалище от статуи, скулптури и фрагменти от оригиналния параван на катедралата от 13-ти век, заровено под пода в сърцето на катедралата, която беше опустошен от пожар през април 2019 г.
Местата за погребение бяха описани като със „забележителна научна стойност" и бяха открити след превантивно копаене под пода, където трябваше да бъде издигнато тежко скеле за монтиране на новия шпил на катедралата.
Докато повечето от съкровищата бяха открити едва на 20 см под пода на катедралата, оловен саркофаг с форма на тяло беше заровен на един метър дълбочина.
След като беше отворен от специалисти в Тулуза, беше установено, че съдържа останките от мъж, вероятно на около 30 години, когото изследователите нарекоха „Льо Кавалер", тъй като тазовите му кости предполагат, че е бил опитен конник.
Учените продължават да изследват фрагментите от плат и растителен материал, намерени в ковчега, и казват, че той е бил балсамиран – рядка практика през Средновековието – и изглежда, че е бил погребан с корона от цветя.
Месингова плоча върху втория оловен саркофаг, също изложен на проникване на въздух и вода от историческото наводнение на Сена през 1910 г., потвърди, че съдържа останките на Антоан дьо ла Порте, каноник на катедралата Нотр Дам, починал на 83 години на Бъдни вечер 1710.
Ерик Крубези, професор по биологична антропология в Университета на Тулуза III, който ръководи разрязването на ковчезите, каза, че двамата мъже са били важни в съответните епохи, за да бъдат погребани в толкова престижни гробници в сърцето на катедралата.
Доминик Гарсия, президент на Inrap, заяви „Човешките останки не са археологически обекти и ще бъдат третирани с уважение от началото до края на изследването, преди да бъдат върнати в Париж, за да може министерството на културата да реши какво ще се случи с тях".