Асеновата крепост се намира над Бачковския манастир, който в миналото е разчитал на нейната защита и покровителство. Траките я изграждат като непристъпна скала в началото на прохода, свързващ Тракия с Беломорието.

Римският император Юстиниан използва крепостта за защита на империята от нахлуващите славянски племена.

През IX век тя е преустроена от Византия, за да охранява Беломорския проход и да осигури византийската граница в този район, разказва вестник Стандарт.

През Средновековието крепостта се превръща в укрепен град с цитадела (замък), в която е живеел управител, назначаван от владетелите и на България, и на Византия.

Най-значителен разцвет бележи по времето на цар Иван-Асен II, който изгражда и допълнителна  защитна стена. В знак на уважение към делото му, по-късно тя е преименувана на Асенова крепост, а град Станимака - на Асеновград.

Разкрити са основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква, две водохранилища и крепостна кула. Под замъка се намира двор с добре запазената двуетажна църква "Света Богородица Петричка" - шедьовър на християнската средновековна архитектура.

Твърди се, че западната й кула е пристроена по-късно от кръстоносците Крепостта е унищожена и опожарена през XV век от синовете на султан Баязид.

Легендата

На Бъдни вечер един странник се приютил до черквата при крепостта. Той видял тайнствени светлини да струят от храма и богомолци, облечени в одежди от отминали векове, да припяват химни във възхвала на Христос. А когато се чуло последното "Амин", светлините угаснали.

Преданието през вековете е, че това е била последната служба на отец Антимос, който попаднал под Господния гняв, тъй като съкратил литургията и седнал на празнична трапеза в нарушение на поста. След като прекалил с ястията, сърцето му се пръснало, а Бог го наказал в продължение на 500 г да служи същата литургия, но по каноните на вярата.