Десетки колеги и приятели на прочутия адвокат Марин Марковски се събраха в столичния храм „Света Троица” на 10 април, за да си вземат последно сбогом с легендата на правото и закона у нас. Въпреки лошото време сбогуването продължи повече от час, а трима свещеници опяха покойника, който отнесе куп държавни и обществени тайни в гроба. Съболезнования приемаха вдовицата на адвоката, двамата му синове, снахите и внучката.

Внезапната кончина миналия четвъртък разстрои софийската адвокатска гилдия, от която пристигнаха венци с траурни ленти и надпис, че  легендите никога не умират. Оттук насетне бизнес делата на славния защитник ще се поемат от малкия му син Димитър Марковски, който също е адвокат. Баща и син мечтаели да се явят в съдебна зала, но не да работят в тандем, а да се изправят един срещу друг, защитавайки воюващи страни. По стечение на обстоятелствата тази мечта не се сбъдна. Преди да си отиде от този свят, Марковски дал наставления на синовете си какво да правят, ако се случи непоправимото. Заръчал да не потъват в сълзи, ами да работят и да бъдат заедно.

Адвокатът не се оплаквал от здравословното си състояние, но имал своите възрастови болежки. Преди фаталния 7 април се чувствал добре и както винаги денят му минавал по дела и задачи. Бил ваксиниран с три дози срещу КОВИД-19. Наскоро сменил и колянна става. Какво точно е станало и каква е причината за смъртта му, остава неясно. Според заключението на медиците до фаталния край се е стигнало след остра сърдечна недостатъчност. Сърцето бе слабото място на колоритния юрист. Носеха се слухове, че има поставени стентове.

В едно от последните си интервюта за „Уикенд”  Марковски обаче заяви: „Здрав съм като бик, работлив съм като магаре. Нямам поставени стентове. Давам 5000 лева на този журналист, който публикува медицинските документи от ВМА, където уж ми били поставени. Аз винаги съм водил здравословен начин на живот. И ще ви разкаже за него, макар че обикновено говоря за делата си, за опита, който имам. Провокиран съм от слуховете в медиите, че Марковски е легенда, но вече бил умираща легенда. Е, легендите са живи и здрави.

През живота си не съм изпил нито една бира. Не употребявам алкохол. Това може да предизвиква усмивка в колегите, но е факт. Не пуша. Дори притеснено ви споделям, че съм вегетарианец, макар че адвокат от моя ранг би трябвало да е хищник. Не употребявам месо, защото живея здравословно. Една от причините е желанието ми за дълголетие, което всеки носи в себе си. Другата е, че професията ми изисква да съм здрав и физически, и психически. Към здравословния начин на живот прибавям и хобито си, което е малко особено. Моето хоби е да вдигам щанги и гирички.

Има един професор, Павел Добрев, занимава се със силовите упражнения във ВИФ на хората в средна и напреднала възраст. Притежава огромен фитнес салон във Виена. Доказал е, че силата на организма може да бъде развита и поддържана независимо от възрастта. Затова възрастни хора вдигат по 120-140 килограма. Не мога да се похваля с някакви олимпийски постижения, но тренирам четири път седмично. Правя си серии с петдесетки. Старя се да бъда много силен”.

За цяла България адвокат Марковски остава легенда, която едва ли някога ще бъде забравена, като се имат предвид знаковите дела, които поемаше и умението му да носи „две дини под една мишница”. Той беше в занаята близо половин век! Практикува от далечната 1975 г. и доказва уменията си в областта на наказателното право. През ръцете му са минали най-тежките наказателни дела в страната – престъпления против личността, длъжностни присвоявания, дела, свързани с европейски фондове, контрабанда, данъчни престъпления, безстопанственост.

Казвал е: „Водещият принцип на кантората ни е: „Ние знаем, че всяко едно дело е съдба на хората, които търсят нашата помощ. Аз съм защитавал престъпници, които са непоносими като хора. Виждал съм очите на майката на жертвата, знам болката от престъплението, виждал съм я. Ако се остави правосъдието в ръцете на пострадалите, те ще кажат: „Искаме да го одерат жив”. Правосъдие от хора, които изживяват мъката, не може да се получи”.
Марковски обичаше да се шегува, че кантората му я знаят от истанбулските затвори до килиите в Амстердам. Дейността й била описана в книгата на журналист, озаглавена „Кой уби Максуел?”. Адвокатът се срещнал с автора, докато течало делото за покушението срещу Андрей Луканов.

Емблематично е делото, по което адвокат Марковски се явява като защитник на украинския гражданин Александър Русов, обвинен за убийство на бившия премиер Андрей Луканов. Следват цяла серия от интересни дела, които българското общество следи със затаен дъх - убийството на журналиста Иво Пашалийски, смъртта на седемте деца пред столичната дискотека „Индиго”, жестокото убийството на сестрите Белнейски.

Пред съда Марин Марковски защитава бившия директор на „Топлофикация” София Валентин Димитров, Райчо Стойнев от  бандата „Килърите” и много други знайни и незнайни криминални босове. Той е адвокатът на бившия премиер Бойко Борисов по делото с евродепутата Елена Йончева. Защитавал е бившата кметица на „Младост” Десислава Иванчева, но след това отстъпва мястото си на адвокат Николай Хаджигенов.

„Съдебната палата не е публичен дом, от който всички да излизат доволни”, обобщавал е дейността си Марковски, който има и загубени дела, подведен от клиентите си, укрили от самия него интересни факти. 

Приживе враговете му, които никак не са малко, го наричаха адвокат на дявола, слуга на нечистата сила, милионер, забогатял от човешкото нещастие, че дори и престъпник. Въпреки това кантората му в центъра на столицата гъмжи от клиенти, а в интернет се срещат форуми, където загазили търсят спешно мобилният му номер. Успехът в кариерата и големият професионализъм определено дразнеха мнозина.

„Баща ми Филип Марковски - известен адвокат, си отиде неразбран. На погребението му почти нямаше хора от софийската адвокатска колегия. Не очаквам и мен да ме обичат, зная, че имам доста врагове, които пускат различни слухове по адрес на мен и моето семейство. Но какво да правя - нека говорят, стига да не пречат”, категоричен бе Марин Марковски.

Близки на фамилията споделят, че една от най-големите радости в живота на адвоката  било раждането на внука му Марин Филипов Марковски през ноември 2021 г. Щастливият дядо тогава сияел от щастие и се надявал един ден пеленачето да го наследи в правния занаят. Наследникът се появи от страна на големия му син Филип, който е бизнесмен. От малкия си син има внучка, кръстена Марина.

Опипват бюста на Лили Иванова в името на истината
Преди 20 години Лили Иванова бе опипана в съдебната зала, за да се удостовери дали има силикон в бюста, по настояване на адвокат Марин Марковски. Естрадната икона го ангажира да води дело за клевета срещу журналист, написал книга за нея. В изданието се твърдяло, че певицата е със силикон, което по думите й не било вярно. Марковски настоял за експертиза и се наложило вещо лице да опипа гърдите на Лили, за да се удостовери истината.
„Тя ми каза буквално така: „Г-н Марковски, за мен е написано, че коля петли и им пия кръвта, за да правя магии. Всичко са писали, но сега стилът е много обиден, защото засяга родителите ми, занимава се с клюки и интриги, има безобразно много лъжи”, споделяше адвокатът. В крайна сметка, съдът присъжда по-малка сума, а изнервената Лили решава да смени Марковски на следващата инстанция.

За да спаси клиент, избродирал петел на турско знаме
В края на 80-те години на миналия век Марин Марковски поема защитата на турци, „вървели” против българската държава. И така стартира кариерата си на топ адвокат. Ангажирал го е лично тарторът на бандата, обвинена в подривна дейност. Пред съда Марковски обяснява, че клиентът му е силно вярващ в Аллах, миролюбив и хрисим човек. Като такъв не би могъл да участва в заговори, терористични организации и зулуми. За да докаже правотата на думите си, вади в залата турски флаг и обяснява, че клиентът му е избродирал мършав петел върху знамето вместо горд орел – символ на някогашната империя. Присъдата на „атентатора” била смекчена.

Тайният дневник на Мила Гешева проваля защитата
10 юли 1988 г. В София би трябвало да е извършено жестоко изнасилване над младо момиче. В тогавашните вестници обаче не излиза нито ред, полицейските хроники също запазват мълчание. Причината – един от извършителите е Тодор Славков, внук на Тодор Живков, кормчия на българската социалистическа държава. Пострадалата девойка е само на 16 години.

Казва се Мила Гешева и бърза по коридорите на „Съдебна медицина” да си направи експертиза при известния столичен патоанатом доц. Йордан Калчев. На по-късен етап това медицинско свидетелство е послужило както за първоначалното прекратяване на делото, така и за неговото възобновяване. За адвокат е цанен Марин Марковски, който смело приема предизвикателството да опонира на клана Живкови.

В документа пише, че младата другарка има „контузия на ципата” - тя била „оточна и зачервена”, охлузвания на дясната китка, от двете страни на половия й орган личали пресни следи от нокти – доказателство за „брутален” коитус”.  Мила твърди, че Орлин Ножаров й държал ръцете отзад зад тила при половия акт, а Малък Тошко хем я биел, хем обладавал. Тримата веселяци и приятели Жолт Хайду, Тодор и Орлин еякулирали върху корема й и на чаршафа... Проверката обаче не установява наличие на семенен материал.

Интересен факт е, че медицинското свидетелство на девойката е от 9 юли, макар тя да твърди, че изнасилването е станало 24 часа по-късно. И още – някогашната красавица си водела таен дневник, където стриктно записвала къде какво върши и с кого. За периода 28 юни – 16 юли 1988 г. в шарената тетрадка имало снимка, на която се виждало, че Тодор Славков е с гипсиран крак до слабините. Въпреки това делото върви драматично и приключва едва след 12 години. За неуспеха си Марковски обвинява вестниците, които нападали Мила Гешева и я обявили за шарлатанка. Това настроило съда срещу нея.