Кадри от разпита на тройния убиец от "Гео Милев" Димитър Кънчев през 1997 година бяха излъчени в предаването "Събуди се" по Нова телевизия. Репортер се срещна с Кънчев и в Централния софийски затвор, където той излежават присъдата си от 16 години.На кадрите от 3 март 1997 година, когато тогава 17-годишният Кънчев е разпитван за убийството на баща си, втората си майка и братчето си, той разказва хладнокръвно за случилото се. Решил да вземе пистолета на баща си заради кредит от 540 000 лв., който бил натрупал заради покер. Тийнейджърът сподели как си сложил ръкавици и стрелял по баща си, след това по мащехата. "Изпразних пълнителя в тях", казва той.

След това взел нож, влязъл в хола и заклал брат си, който гледал телевизия. На въпрос на следовател защо е тръгнал към него, Димитър отговаря: "Беше достатъчно голям и щеше да ме издаде". "Просто в момента не знаех какво правя", добавя той.

Кънчев разказва и как се опитал да инсценира, че се прибира вкъщи след убийството и намира роднините си убити. Излязъл навън, прибрал се вкъщи, намерил окървавения си брат и започнал да вика за помощ. Звъннал на съседите от етажа. "Почнах да играя, представих се като артист - да треперя, да се вайкам", казва той.

Както БЛИЦ съобщи, по-късно в хода на разследването Кънчев обяви, че е бил дрогиран докато е давал показания и отрече да е извършил убийствата. 



В наши от затвора възрастният вече Кънчев е категоричен, че е невинен. Доказателство за това бил фактът, че не е избягал. "Можех да избягам или да съм на друго място, не да дойда доброволно тук", заяви той.

Оказа се, че и в разследването има доста пропуски. Когато разследващите са събирали уликите в апартамента в "Гео Милев", те са приели, че Кънчев е единственият извършител и затова са бързали и не са внимавали. Това е и причината присъдата да дойде 17 години след престъплението.

Кънчев споделил още, че семейството му е погребано извън София. За 17 години той ходил само един път на гроба им да ги види къде са. Би отишъл пак, но някой трябва до заведе, защото той вече не можел да ги открие.

Текст: Валерия Минкина