Нова немска книга разкрива дейтално как Адолф Хитлер се друсал и буквално не бил на себе си от хероинов тип дрога, докато неговите блицкриг войски воювали под зависимостта на наркотик, наречен первитин – вещество, предшестващо метамфетамина, съобщава "Дейли Мейл".„Големият щурм. Наркотиците в Третия Райх" от Норман Олер разголва истината за режима, който прокламирал здравословен начин на живот и интелектуално превъзходство над другите, докато лидерите на същия този режим и техните подчинени били на стимуланти.
И докато отдавна се знаеше, че немското главно командване е одобрило первитина за въоръжените си сили, разкриването на степента, до която наркотикът се е употребявал и това, че Фюрерът е бил почти наркозависим към края на войната, дава повод на историка Ханс Момсен да заяви: „Тази книга ще промени представата ни за историята на войната."
Олер се позовава на списъка от фирми в архивите на нацисткото командване, които произвеждали стимулантите за войската и на личния архив на д-р Теодор Морел – лекарят шарлатанин на Хитлер.
А войниците приемали первитин – и то редовно, защото така успявали да маршируват в строй доста повече и да не усещат умора. Всичко това, докато пропагандата на Райха подчертавала необходимостта от здраво тяло, въздържане от алкохол и тютюн, за да се поддържа арийската раса силна и чиста.
Олер твърди, че когато Третият Райх окупира Франция през май 1940 г., 35 милиона войници и чиновници гълтали хапчета, за да изкарат деня.
Благодарение на достъпа си до архивите на нацистите и до някои документи във Вашингтон авторът показва връзката между дрогираните поданици на Райха и един дрогиран лидер.
По времето на инвазията в Съветския съюз през 1941 г. например стотици хиляди нацистки войници се биели под въздействито на наркотици. Записи от Вермахта показват, че 200 милиона хапчета первитин са били раздадени на войската между 1939 и 1945 г.
Съвременни изследвания сочат, че нацистите са разработили и стимулант на основата на кокаина за бойците си на първа линия, който бил тестван върху затворниците в концентрационните лагери.
Според писмени сведения на затворниците в концентрационния лагер Заксенхаузен край Берлин бил даден наркотикът с кодово име Д-ІХ и затова те марширували близо 100 км без почивка.
Олер, който правил проучванията за книгата си повече от три години, заключава, че Берлин е бил нещо като кухня за наркотици за нацистите и Хитлер. Наркотичните вещества били съвсем достъпни. Имало е дори шоколади с метамфетамин, с които домакините понасяли по-лесно всекдиневието. Даже успехът на блицкрига може да бъде обяснен с това, че никой не спял заради наркотика. Освен това первитинът бил свободна продажба като лекарство до 1939 г. В Берлин бил нещо обичайно – като да си купиш кафе, за да се ободриш.
Документи от армията показват ефекта на первитина върху войниците. През януари 1942 г. на Източния фронт 500 войници били заобиколени от Червената армия при минус 30 градуса. Тогава докторът на отряда решава да им даде первитин: „Реших да им дам лекарството, когато започнаха да лягат в снега и искаха да умрат. Половин час по-късно те започваха съвсем спонтанно да се чувстват по-добре! После започнаха да маршируват в строен марш, повдигна се духът им и бяха по-внимателни."
И докато войниците на Райха били постоянно дрогирани, Олер твърди, че това е нищо в сравнение с онова, което Хитлер е изпитвал.
Д-р Морел, макар и смятан за шарлатанин сред висшите ешелони на нацитката власт, бил медицинското лице, на което Хитлер разчитал по време на войната. Според Олер през 1944 г. Морел започнал да инжектира на Хитлер тестостерон. Също така го помпал евкодал – „братовчед" на хероина. Това лекарство се харесвало на Фюрера, правело го еуфоричен, особено през есента на 1944 г., когато военната ситуация съвсем не била добра. Генералите му говорели: „Трябва да сменим тактиката си. Ще изгубим войната...", но той не искал да ги чуе. Д-р Морел му давал наркотиците, които го карали да се чувства неуязвим и владеещ положението. От записите на доктора става ясно, че Хитлер, който е бил в състояние да предизвика смъртта на огромни групи от хора, се страхувал от хапчета и затова д-р Морел му инжектирал повечето от дозите.
В книгата още се разкрива, че Морел давал на Хитлер малки дози первитин, глюкоза, интравенозни инжекции от метамфетамин, барбитурати, опиати и други дози наркотични вещества. В един етап на войната Фюрерът приемал по 28 наркотични вещества дневно.
Към деня на самоубийството си на 30 април 1945 г. Хитлер вече бил наркозависима развалина.
Любимият му лекар също не живее много по-дълго. Заловен от американците, той умира през 1948 г. от туберкулоза.
Д-р Питър Мастерсън, американски историк, проучил след войната Морел по поръчка на американското правителство, казва: „Уместен край за човек, предал етиката в медицината... Но по един любопитен начин съюзниците би трябало да са му благодарни, че е превърнал Адолф Хитлер в наркозависима развалина, в същество абсолютно неспособно да продължи войната", завършва Олер разказа си за Третия Райх.
Превод: БЛИЦ
