„Не пея и не мога да поддържам гласа си във форма. Най-голямата ми трагедия е сега, когато чуя някой запис. Пял съм много хубаво, а сега не мога. Друго е. Сцената ми липсва много. Мъчно ми е! Сега съм стар пенсионер и имам само инвалидната си пенсия. Хората сега не ме познават. За младите съм никой… Вярвах, че всичко ще се нареди добре. Вярвах в България, а сега е трагедия. Няма живот. Само лежа. Аз загивам. Семейството ми – също...”, сподели през сълзи наскоро големият певец Борис Гуджунов.Бившата попикона живее в апартамента си в „Люлин”, където са го обирали 7 пъти. В момента големият певец прави опит да се изправи отново – от тоталния срив, в който е изпаднал. 

За тъжната съдба на големия певец, но и за силата на духа му, разказва неговата колежка и добра приятелка Мими Иванова.

- Мими, това, което се случва с колегата ти Борис Гуджунов, всъщност е един от многото такива примери в държавата ни… Разбрах, че ще правите с други естрадни легенди благотворителен концерт в негова подкрепа!
- Решихме да не правим концерт, а само да съберем парички за него, защото самият концерт също изисква определено финансиране. Маргарита Хранова със сигурност ще се включи, за Любо Киров чух, открита е и фондация на негово име…

- Защо трябва да се стига до такова дъно, за да се пробуди някаква реакция?
- Ужасно е това просто!… Това е унижение! Страшно е да се чака човек до такава степен да изпадне в беда, та тогава да се сетят, да хукнат, да помагат. Ние и преди този момент сме правили концерти – за да му помогнем финансово, но какво от това… То е невъзможно нещо да се промени, да се оправи само заради един период на подкрепа. 

И ти си права, действително не е само той. Това са толкова актьори, всякакви хора. Възрастни хора не трябва да бедстват!

- А, доколкото знам, Борис Гуджунов е един много горд човек!…
- Да, горд и достоен човек. Той сигурно 

умира от срам в момента

Боре е един много горд човек наистина, това му е характерно, но вярвам, че ще усети по друг начин подкрепата сега. 

- Животът на Борис Гуджунов се преобръща за миг след жестоката самолетна катастрофа през 1971 г., в която загиват над 30 български артисти, а самият той оцелява като по чудо…
- Вероятно е късмет неговото оцеляване, наистина. Само че ако така трябва човек да изживее живота си, не знам дали е късмет. Но действително това е такава ужасна травма, която никой и нищо май не го е компенсирал. Трудно се възстановява човек след такъв ужас… Спомням си, че и Мацето (Мария Нейкова, б.а.) също имаше този проблем. Кракът й не се възстанови напълно… а и самият факт, че не можеха да летят със самолет… много е страшно!... 

- Като че ли Гуджунов се затвори в себе си от един момент нататък, сякаш се разочарова твърде много от всичко случващо се…
- Има го вероятно този момент… Той и не обича много да говори. Всъщност се е случвало, когато пътуваме в колата, в редките случаи, когато сме имали общи участия. Защото той в началото поработваше малко, след това зрението му започна да намалява, да се разваля, гласът му започна да се променя. Говоря за това време, когато дуетът ни „Хора и улици” беше започнал да става интересен на хората. 

Защото истината е, че песента не винаги се е радвала на този интерес. Ние си я записвахме за филма и тя така си остана. И доста по-късно, след промените, при демокрацията, започнахме да я пеем. Тогава и пътувахме от време на време заедно. В началото беше много добре той – Борето е един прекрасен изпълнител, с един от онези разпознаваеми гласове, красив, докоснат отгоре. Беше голяма звезда! Голяма, голяма звезда… когато беше млад и работеше активно. После обаче, лека полека, започна да ни отказва, защото наистина не се чувстваше добре. Гласът му отслабна, а и този диабет, който има, си каза думата. Но въпреки всичко продължаваше – където има възможност, за малко нещо да направи. Последното, което направи досега, е да изпее песен в тази „Музикална академия” по-миналата година. Някак доби някакво желание… Преди това все отказваше, отказваше, дори интервюта.

- Защо? Кое го е спирало?
- Чувстваше се 

самотен, унизен, неразбран

Страх го беше да прави каквото и да е… Поне аз така го почувствах, но то и какво бъдеще можеш да си представяш, при положение че живееш в мизерии и болки?! Но се намираха и добри хора, които от време на време спорадично помагаха. Но, знаеш ли, това не беше начинът… беше някак много недостойно за него. Унизително е…

- В началото на декември Борис Гуджунов споделя: „Аз съм загубил всякаква надежда, въпреки че така пеех в песента „Надежда”…
- Не мога и да си представя какво е било в душата му до момента, в който всички да разберат какво му е в действителност… Защото през цялото това време ние всички знаехме, че той не е добре, но и че не е само той в това положение. И ежедневието ти с цялата му забързаност е такова, че се оказва, че ти остава много малко време да се спреш, да помислиш, да усетиш някои неща… И като го направиш, си казваш – какво бих могъл да направя, ще вдигна поне един телефон, да се обадя, да го чуя как е… Но ето, че дойде и друг момент – по-страшен, защото изведнъж се видя, че Борето просто е потъвал, потъвал, потъвал… Аз направо се стресирах, като го видях наскоро! Защото преди това просто си мислех, че е както преди, кара го някак, обаче аз този път го видях в едно състояние, от което се надявам да излезе скоро… Това е истински кризисен момент за него! 

- Съвсем наскоро в едно кратко телевизионно интервю, на въпроси „Хората познават ли те?”, той отговаря – „Не!”, „За тях кой си?”, – „Никой не съм”, „Липсва ли ви сцената?”, „Много. Аз загивам, това е”...
- Много, много страшно! Настръхвам! И понеже никой не се интересува, дори и до този момент, освен в моментите, като този, в които просто някой не изохка, както се казва… както го прави сега Борето, преди това го направи Гого от „Тоника”… какво да говорим, ами при актьорите колко примери има… Бедствено положение! Тогава от немай къде нещо се прави за конкретния човек и така до следващия, който ще стигне до това положение. И това е много тъжно. Голяма сбърканящина е в държавата ни, има нещо много тъжно и безнадеждно за възрастните хора… Ние с Развигор, да сме живи и здрави, но добре, че все още продължаваме да работим. Ако престанем, готовите пари… те, колкото и да са, бързо се свършват. И всички са на този хал. Ако трябва да изживея това, което изживява Боре сега, сигурно… просто не ми се мисли, не искам да казвам някакви фатални неща…

- Кога Борис Гуджунов стана специален човек в живота ти?
- О, още в самото начало! Той вече беше утвърдена звезда, когато аз отидох и започнах да пея в оркестър „София”. Там поработихме около две години и половина, след което непрекъснато бяхме някъде заедно. А след това станахме и близки приятели. Развигор дори направи аранжимента на неговата емблематична песен „Надежда”. Изпитвам някакво много топло чувство към него, защото ние 

не сме останали много от това време … 

Данчето (Йорданка Христова, б.а.), Стефка Берова, той, а после и следващото поколение – Маргото (Маргарита Хранова, б.а.), Кичка (Бодурова, б.а.), но те са 8-9 години след нас. 

Борето все едно ми е като брат. Знаеш ли, Боре е един много интелигентен човек, много работеше, много му се работеше… И ето, тази фатална случка в живота му колко обърна нещата! Животът е много странен… един ден имаш много, сякаш си се докоснал до звездите, а в следващия момент става нещо… И това не се отнася само за определени хора, а за всички. Никой не знае във всеки един момент какво може да се случи. По-добре да сме хора, да си помагаме, защото не се знае на нас кога ще ни се наложи да ни помагат. 

- В публичното пространство се появи информация, според която Лили Иванова е поела лечението на Борис Гуджунов…
- Може би да, може би го е направила. Но аз чух и за екипа на „Шоуто на Слави”, дори присъствах на „Гласът на България”, където обявиха тази помощ. В какво ще се изразява тя обаче, не знам… Но аз пак казвам – колко време ще трае тази помощ? То не може да е до края на живота му, защото и хората, които помагат, също си имат своите проблеми. Това не е работа!

- Имаше обещание от Вежди Рашидов пенсията на Борис Гуджунов да стане 700 лв…
- Отдавна ги говорят тези неща, все се коментира за тези законови промени

но аз вече не вярвам

То и не би трябвало да бъде заради някакви си заслуги, защото ние реално сме си работили, имаме това време на труд, просто сме живели в един друг строй, в който по всякакъв начин са изчезнали и документи, и архиви. Нещо се е случвало, което сега е ощетило този човек – Боре, както и всички останали хора като него. Как не можеш сега да докажеш, че си живял в една държава, в която просто нямаше начин да няма документи?! Та там всичко се описваше… и изведнъж изчезна! 

- Отново ще цитирам тук Борис Гуджунов, защото отговорите му са изчерпателни и показателни за дълго пазената в него болка… На въпрос „Срам ли те е?”, той отвръща: „ Да, срам ме е. Като ме питат колко ти е пенсията, срам ме е. Защото някои си мислят, той е обиколил света, той е пял и изведнъж с мижавите 220 лв. Смешна работа! Искам да погледа сина си в очите, истински – в неговите очи съм една плюнка”...
- Ужасно е!… Чух го, когато го каза, и знам, че е така. Затова говоря за това унижение, страшно е човек да говори по този начин! Защо хората, от които зависи това нещо, не се интересуват? Защо не знаят, примерно, че един актьор бедства; че една баба на село бедства?! Толкова ли сме заети?!… А знаеш ли, че ние всъщност много отдавна пишем и говорим за Боре, който е поредният. Преди това беше Боян Иванов, сега е и Борислав Грънчаров, но при него вероятно близките му са по-организирани, чисто финансово, отколкото е положението при Боре. Той разчита само на себе си! Той няма към кого да се обърне. А и не е редно – този човек, който е работил толкова, на старини да не може да си позволи да си плати лекарствата! Дори мисля, че преди време беше осъден за парно – затова, че не е плащал! А сега болен човек да стои да мръзне, да не се топли… не знам… нямам думи! 

Нямам думи!!!

- Репликата, отправена към детето му обаче, звучи драстично! Дори не мисля, че синът му гледа така на баща си…
- О, Крис е едно много достойно момче. Обича много баща си, но аз знам защо Боре така се е изразил… Защото въпреки всичко такъв баща не може да бъде герой. Не може… Не трябва да се допуска подобно унижение! 

- Всъщност емблематичният образ, с който е запомнен и до днес Борис Гуджунов, въпреки сегашната му ситуация, е на лорд със задължителните фрак и папионка…
- Да, точно така. И е тъжно, като се казва, че такъв ще остане образът му… още по-тъжно е дори това, че много от младите хора не го познават, не знаят какво е претърпял, а не е минало чак толкова много време. Представи си в каква държава живеем?! Колко е изпъдено това поколение…

Колко хубави песни има и не се знаят, освен ако някой не ги потърси за конкурс по някаква професионална линия. По-голямата част от младите хора изобщо не знаят кой е този човек, не знаят песните му и това е една забрава, която нищо хубаво не вещае. И дори не говоря само за музиката – много факти не се знаят и умишлено не се помнят от онова време. А пък то си е било време, върху което човек трябва да стъпи, за да върви напред. Но младите хора не са виновни, че не знаят кой е този човек. Нас медиите ни изоставиха много дълги години. Борето нямаше работа много дълго време. Никой не го канеше. Просто нямаше работа и лека-полека 

потъна, отчая се и се затвори...