На 1 октомври 1944 г. политическият кръг звено "Звено", саморазпуснал се на 30 май 1934 г., отново възобновява официално своята организационна дейност под името Народен съюз "Звено" и се включва в първите отечественофронтовски правителства.Политическият кръг "Звено" представлява обществено-политическа организация, създадена през април 1927 г. от група интелектуалци: сговористи, недоволни от Ляпчевата политика на демократизация, и социалдемократи, начело с Димо Казасов, Асен Цанков и д-р Петър Джидров, напуснали през 1926 г. БРСДП(об).

Отричайки разпадането на политическите партии, звенарите постепенно стигат до отричане на партийната и парламентарна система, идеята за надпартийна и дори безпартийна власт и взаимстват ред положения от източноевропейските авторитарни режими и от италианския фашизъм - най-вече корпоративната му теория. Звенарите са за "управление на компетентните", "управление на елита", което противопоставят на демокрацията.

Социалната база на "Звено" е елитарна, членовете ѝ достигат едва до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи). Първоначално членският му състав включва представители на всички политически партии и професионални организации (без комунисти), като членовете му си запазват партийната принадлежност.

Основателите на "Звено" си поставят задачата да възпрепятстват "групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера" и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. "Звено" се обявява и срещу действията на ВМРО - най-вече срещу липсата на достатъчно държавен контрол в Пиринска Македония и срещу братоубийствените борби в различните крила на организацията и честите убийства по улиците на българските градове.

През годините след основаването си "Звено" избистря идеологията си, която отрича традиционната парламентарна демокрация, почиваща на принципите на Търновската конституция и възхвалява силната надпартийна авторитарна власт. По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около "Звено" се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове.

През януари 1934 г. групата около Димо Казасов напуска "Звено" и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър Кимон Георгиев. С активното участие на армията привържениците на "Звено" извършват на 19 май 1934 г. държавен преврат и завземат властта.

Министър-председател в новия кабинет на деветнадесетомайците е Кимон Георгиев (до януари 1935 г.). След преврата Търновската конституция е отменена, Народното събрание е разпуснато, а парламентарното управление е ликвидирано. В страната се установява авторитарно безпартийно управление, а "Звено" се саморазпуска.

След отстраняване от власт на правителството на ген. Пенчо Златев през април 1935 г. и успеха на цар Борис III да изтласка от властта звенарите и републикански настроените лидери на Военния съюз, "Звено" минава изцяло в опозиция на монархическия режим. Отказва се от авторитаризма и приема някои идеи за парламентарна демокрация. Някои негови дейци стават привърженици на републиканските възгледи. "Звено" успява да привлече и някои бивши активисти на ВМРО от нейното протогеровистко крило.

След избухването на Втората световна война "Звено" се обявява против включването на България във военния конфликт. През 1941–1944 г. негови представители се включват в "Националния комитет" на Отечествения фронт (септември 1943 г.).

Политическият кръг "Звено" взема участие в подготовката и извършването на преврата на 9 септември 1944 г. Дошлото на власт на 9 септември 1944 г. правителство се оглавява от Кимон Георгиев - лидера на „Звено".

На 1 октомври 1944 г. "Звено" възобновява официално своята организационна дейност и се включва в първите отечественофронтовски правителства. В "Звено" се очертават 3 течения:
• десница, начело с Васил Юруков, която се обявява против БРП(к) и т.нар. народнодемократична власт,
• център, възглавяван от Кимон Георгиев, лоялен на отечественофронтовската власт, и
• левица, под водачеството на Т. Доброславски и Т. Трифонов, която се обявява против групата на В. Юруков и е контролирана от БРП(к).

През 1946 г. "Звено" възприема новата програма на ОФ и изграждането на социализма по сталински модел.

През февруари 1949 г. на своя конференция "Звено" взема решение да се саморазпусне. На членовете си препоръчва да се включат в ОФ. С този акт "Звено" престава да съществува като самостоятелна политическа организация.

Печатни органи на "Звено" са списание "Звено" (1928-1934), вестник "Изгрев" (1932-1934 и 1944-1949) и списание "Бразда"(1936-1942 и 1945-1948).