Независимо че френският лагер е разположен на удобно за отбраняване място със скали, Джордж Вашингтон не се колебае да атакува.
На 28 май 1754 г. отряд от британски колониални войници подкрепени от индианци-ирокези под командването на 22-годишния Джордж Вашингтон нападат френски лагер край Грейт Мидоуз и го разгромяват. Дребният инцидент става началото за мащабен колониален военен конфликт между Франция и Англия в Северна Америка, наричан Френската и индианската война.През 1753 г. напрежението по границата между колониалните владения на Англия и Франция в долината на река Охайо достига апогея си. Узнавайки за претенциите на англичаните над тези земи, крепящи се най-вече на правата на т.н. Охайска компания, френското командване предприема строителство на укрепления за защита от възможна военна заплаха.
След това, през март 1754 г., губернаторът на Вирджиния Робърт Динвиди предлага на майор Джордж Вашингтон да оглави отрядите в Охайо и да започне строителството на британски форт при вливането на река Охайо с Алъхъни.
На 23 май френското командване решава да притисне англичаните на тяхната територия, изпращайки отряд от 50 души под командването на Жозеф Кулон дьо Вил Жюмонвил срещу войската на Вашингтон. На 27 май обаче Вашингтон е предизвестен от ирокезите и рано сутринта атакува пръв лагера на противниците си. Битката продължава около 15 минути. Войската на французите загубва 10-12 души, сред ранените е и командирът им Жюмонвил, скоро убит от индианците. Последното предизвиква международен скандал.
Долината на река Охайо става арена на сериозен конфликт. Година по-късно британското правителство изпраща трихиляден експедиционен корпус от Канада под командването на ген. Едуард Брадък със задача да превземе френския форт Дюкен и други укрепления в долината на Охайо.
Британските войски наброяват 1300 души, но въпреки това на 9 юли 1755 г. са разбити край Мононгахела от 800 французи и техните индиански съюзници, като дават 500 убити, включително и ген. Брадък. Една последица от катастрофата е, че французите придобиват екземпляр от британските военни планове.
През 1756 г. войната се превръща като част от световния конфликт, известен като Седемгодишната война, и формира Северноамериканския театър на военните действия в тази война.
През 1758 г. британската редовна войска и опълчение наброяват 42 000 души, а френските по това време възлизат на 17 900 редовна войска и опълчение плюс 2200 индианци.
След катастрофалните британски походи от 1757 г. (довели до неуспешна експедиция срещу Луибург и обсадата на форт Уилям Хенри, която е последвана от индиански жестокости срещу британците) британското правителство пада и на власт идва Уилям Пит. Франция обаче няма желание да рискува големи военни конвои, за да помогне на ограничените сили, които има в Нова Франция. Историците оценяват колониалното английско население в Северна Америка през 1750 г. на 1 500 000, а френското едва на 75 000 г.
Пит значително увеличава британските военни ресурси в колониите и между 1758 и 1760 г. британските военни сили успешно проникват в сърцето на Нова Франция, като Монреал накрая се предава през септември 1760 г.
Крайният резултат е едно от най-значимите събития в едно столетие на англо-френски конфликти: На 10 февруари 1763 г. Великобритания,Франция и Испания сключват Парижки мирен договор. Великобритания получава Флорида в замяна на окупираната кубинска Хавана, Франция предава Френска Луизиана на запад от река Мисисипи на своя съюзник Испания като компенсация за загубата на Флорида, която става владение на британците. Колониалното присъствие на Франция на север от Карибско море е сведено до островите Сен Пиер и Микелон, затвърждавайки позицията на Британия като доминиращата колониална сила в източната част на Северна Америка.
Британия обаче печели пирова победа. Седемгодишната война почти удвоява британския национален дълг. В резултат на това Короната се опитва да наложи нови данъци на колониите си. Тези опити са посрещнати с все по-твърда съпротива и се налага изпращане на войски, така че представителите на кралската администрация безопасно да изпълняват задълженията си. Това в крайна сметка води до започването на Американската война за независимост
През 1776 г. американските заселници официално декларират своята независимост като Съединени американски щати, обявявайки се за нова суверенна държава и отхвърляйки господството на Британия.
