Константин Илиев е имал наследствен имот, който решил да предостави на строителна фирма. С „помощта" на съда обаче не само го изгубва, но е осъден да заплати 70 000 лева! До ден-днешен мъжът брои по 100 лева месечно за лихви на съдия- изпълнител. Как се стига до абсурда, научаваме от гражданска инициатива „За честно правосъдие и правова държава". Историята започва през 1999 година, когато 32-годишният Константин Илиев решава да реализира наследствен имот в центъра на Русе. Има всички необходими документи и го дава на строителна фирма „Систех-Стефан Стефанов" срещу преотстъпено право на строеж и придобиване на собственост до ключ в бъдещата новопостроена сграда. През 2000 година обаче строежът е прекратен, неизграден до никъде. Константин Илиев осъжда строителя и Русенският съд прекратява отстъпеното право на строеж поради виновно неизпълнение на предприемача, като постановява да заплати всички неустойки. Усетил, че положението не е добро, по време на самото дело предприемачът продава с нотариални актове два апартамента от сградата.
Действието е неправомерно, защото, съгласно разваления от съда нотариален акт, продажба на части от имота може да се извършва само от собственика му – Константин Илиев, и то - след завършването на сградата „до ключ", с издадени акт 15 и акт 16. Такива в момента на продажбата от предприемача няма. Нотариус Жанета Георгиева обаче изповядва сделките по продажбата. По-късна проверка на прокуратурата доказва, че не е бил представен валиден документ за самоличност на продавача и дори се появява съмнение, че той изобщо не се е вясвал в нотариалната кантора.
Любопитен въпрос е как продавачът е успял да получи от Данъчна служба-Русе данъчна оценка за продажба на имот, който де юре не съществува?! Разследване на прокурор от Апелативна прокуратура Велико Търново установява, че Стефан Стефанов не е подавал молби до ТДД-Русе за издаване на удостоверения за данъчни оценки за имотите, и е констатирал, че молбата е неистинска и подадена в данъчната служба от неизвестно лице /?!?/. Въпреки това разследването не стига по-надалеч и не потърсва отговорност и от нотариус Георгиева. Ощетеният Илиев разказва, че сделката с продавач- „фантом" е осъществена от известния в Русе адвокат Каталин Бояджиев, който на няколко пъти вече споменаваме в различни публикации на „ШОУ" като замесен в абсурдни казуси.
След проверка на сдружението „За честно правосъдие..." се оказва, че служителката от данъчната служба, издала фалшивия документ, е майка на служителка от... Висшия съдебен съвет. Основателна причина случаят да се потули с обяснението, че е имало преструктуриране на архива на службата, а прокуратурата на Русе не считала за „редно" да провери кое от лицата, имащи полза от сделката – адвокат Каталин Бояджиев, или купувачите Ексапет Вълчева и Георги Бонев, е фалшифицирало молбите за данъчни оценки. Не се осъществява и най-елементарната проверка - кое от изброените лица е получило срещу подпис документа.
След като измамата с продажбите лъсва,
измамниците преминават към план "Б"
Предприемачът Стефанов, въпреки че е осъден да заплати на Константин Илиев неустойки в размер на 8 долара за всеки просрочен ден, прехвърля с договор за цесия своите вземания безвъзмездно на единия купувач - Ексапет Вълчева. В договора е записано, че прехвърля и вземането си, което Илиев му дължи от извършените подобрения – стойността на строежа до съответното ниво.
След като Ексапет Вълчева се заявява като собственичка, Илиев предявява иск за собственост срещу нея – предвид горното, тя се явява неправомерен купувач на част от негов имот. Но именно така русенецът попада в капана. Вълчева не отрича, че Илиев е собственик на имота, но иска да й плати подобренията, равняващи се на стойността на строежа.
При поисканите експертизи вещите лица застават на нейна страна. Според тях сградата била завършена до "груб строеж", нищо че няма и никога не е имала протокол от общинската комисия дори за акт 14. Вещо лице пише, че строежът имал покрив и го оценява на сумата от 62 000 лева. По време на делото Илиев и Стефанов се споразумяват, че подобренията, дължими на Стефанов, изключват половината от построеното в сградата, но съдиите от Русенски окръжен съд Искра Блъскова, Аглика Гавраилова и Росица Басарболиева не се съобразяват с нотариално завереното споразумение и присъждат на Ексапет Вълчева цялата сума. Отсъждат, че тя има право да задържи имота, докато Илиев й се разплати. И понеже той няма средства да направи това, съдия-изпълнител му отнема цялата сграда, заедно със земята под нея!!!
След приключване на делата Константин завежда жалба в Окръжна прокуратура срещу действията на продавача, купувачите, вещото лице, данъчната служителка и съдиите, издали решението. В продължение на 2 години прокурорите се правят на ударени, защото са подчинени на окръжен прокурор Огнян Басарболиев,
а неговата съпруга има участие във финалното съдебно решение!...
„Прокурор Огнян Басарболиев укри получаването на постановлението на своя началник. Цели 3 месеца в Окръжна прокуратура не се работи по постановлението на завеждащия досъдебното производство прокурор от Върховна касационна прокуратура Арсов, който е наредил разследване на действията на съдиите, сред които е и съпругата на Басарболиев – Росица.
Когато 3 месеца по-късно отидох в прокуратурата, за да разбера как се води преписката по постановлението, се оказа, че в Окръжна прокуратура-Русе... няма такова постановление! Наложи се... аз да им дам препис!?! И ако това не е абсурд, здраве му кажи! Окръжен прокурор укрива получаването на постановление от свой началник, не изисква получаването му по служебен път и прикрива нарушенията на своите подчинени! Огнян Басарболиев беше кандидат при последния избор на членове на ВСС, но на сайта на ВСС не беше публикувано, че срещу него има подадена жалба за конфликт на интереси, а именно - че съпругата му е съдия", разкрива пред наш репортер пилият една студена вода Константин Илиев.
