Общинският съвет на София неотдавна упълномощи кметицата Фандъкова да купи 87,8 декара парцел до Софийски централни гробища, за да ги разшири. Сумата, предвидена за целта е 10.5 млн. евро (20, 5 млн. лева без ДДС). Тя ще бъде изплатена на съдия изпълнител, който продава имота в полза на СИБанк.

Предложението за тази сделка идва от Столична община, но е внесено в Общинския съвет от съветници от всички цветове – ГЕРБ, БСП, НДСВ и др. Фактите говорят, че тази сделка е прахосване на парите на софиянци в нечия полза, прикрито с манипулирани данни за погребенията в София.

Най-напред, цената на която общината купува парцела за гробове, излиза около 120 евро на кв. м. без ДДС. Бърза справка показва, че в момента има имоти в София по 100-ина дка, дори на по-представителни места, с лице към булеварди, които се продават за 30-70 евро на кв. метър. И дори на тази цена не могат да се продадат.
Защо тогава общината трябва да даде толкова пари за този парцел?
Който освен това се оказва, че е бил собственост на общината и по най-стария план на София е част от софийски Централни гробища. (В e-vestnik вече писахме как през 1992 г. започва поредица от няколкогодишни врътки, благодарение на които парцелът е продаден на частни лица за 523 хил. лева. - виж тук). Новите му собственици го препродават, а следващите го залагат за кредит от СИБанк в размер на 9,77 млн. евро, по времето, когато шеф там е Цветелина Бориславова. Кредитът не е погасен и сега банката продава имота, защо не обратно на общината? А общината представя сделката като грижа за разширяване на гробищата.

Съдия изпълнител

вече два пъти обявява този имот за продан,

първоначално за сума над 10,9 млн. евро без ДДС. Втората оферта е за 25,5 млн. лева с ДДС. Никой не ще да го купи за толкова пари. Само Столична община може да ги изръси от нашия джоб. За това са единодушни кметството и Общинският съвет. Общината представят пред съвета и обществото едни аритметики за липсата на гробни места и увеличен брой смъртни случаи в София, според които най-вероятно Фандъкова трябва да прави фокуси с покойници.

По информация на Столична община (СО), представена пред Общинския съвет: „Дългогодишната статистика показва, че среднодневния брой на смъртните случаи в София е около 60. При отчитане ползването на запазените за „вечни времена", местата за покой намаляват среднодневно с около петнадесет. Това определя проблема със свободните места в гробищните паркове в София като изключително тревожен и неотложен за решаване."
Според справка на общината към 09.12.2013 г. специализираното звено на СО разполага с 1005 нови гробни места.
Ако посочените числа са верни, то свободните места за покойни софиянци са изчерпани още в края на миналата година. Щом по общински данни гробните места са свършили, оттогава досега, вече четири месеца, с мъртвите в София какво се случва?
Да не би общината да е пристъпила към балирането на покойници?...

Възможните отговори не са много:
а) Всички са кремирани? – Отпада, крематориумът не е с такъв капацитет (ако се спазват правилата);
б) Съхраняват се в хладилни камери? – Няма толкова оборудване;
в) Оставени са непогребани? – Не е истина.

Гробищната дейност в София отдавна е за книгата за антирекордите на „Гинес", първо, с измислено „ноу-хау за кремиране" в „София крематориум" АД, което е невъзможно и го няма по света. Също и с фактическия, но необявен фалит на частното гробище в Бояна, появило се по силата на корпоротивния интерес.
Проблемът с недостига на гробни места в столицата витае от години. В документите представени в Общинския съвет информацията е подбрана целенасочено. Например, премълчан е точният дял на кремацията от общия брой на погребенията. Не се споменава приблизително колко от смъртните случаи подлежат на погребване не в столицата, а в друго населено място. Но затова пък спекулативно е подчертана необходимостта от нови гробни места.
По тези данни на общината, ако за 2005 г. в София са умрели 15 000 души, през 2013 г. (до декември) вече са 22 000. По данни на СО за 2005 г., 30% от тях са кремирани. Процентът на кремациите за 2013 г. може само да се предполага, че е същият. Защото всичко за крематориума, включително и статистическите данни, е строго пазена тайна. През 2001 г. общината всъщност хариза крематориума на частници, като делът на общината в дружеството се сви до 20 % от капитала.

Е къде са отишли толкова мъртъвци,

като свободните гробни места са били само малко над 1000? И къде ще отиват занапред, дори общината да купи тези 87 декара? На тях с алеи и др., могат да се съберат към 15-17 хил. гроба? За колко време ще стигнат? Нима не е по-добре с тези пари да се направи съвременно ново гробище извън София?

По данните на общината, изложени пред Общинския съвет, излиза че от 2005 г. до 2013 г. броят на смъртните случаи в София се е увеличил с 48.8 %. Известно е, че сме в челните редици по смъртност, но за чак такъв ръст няма данни от НСИ или ЕВРОСТАТ.

Защо Столична община предоставя неверни данни на Столичния общински съвет и защо той ги приема без възражения? Изключено е това да е от некомпетентност или неволна небрежност. Всичко е с умисъл, както и при други примери от практиката на местната управа (крематориума, частното гробище).
Поставената задача да бъде закупен имот, придобит от СИБанк, всъщност се свежда до

услуга на общината за банката

Така кметството изкупува паричното задължение към банката на хора, за които се знае, че са близки до бившия столичен кмет Борисов. Имена от кръга „Банкя" и „Монтерей" излизат зад фирмите собственици на имота (виж повече тук).

Поради това не е странно, че използваните средства включват манипулиране в полза на „крещяща нужда" от гробни места (по израза на общинския съветник и рали-състезател Орлин Алексиев). Щом е толкова голяма нуждата, от какъв зор и с какъв акъл общинарите дадоха на Министерство на културата последните незаети 5-7 дка от софийските Централни гробища безвъзмездно, за управление за 10 години (де юре, но де факто завинаги)?

Някой да не си помисли, че партийните различия са пречка?

Точно обратното. Общинските съветници, вносители на предложението до СОС са Орлин Алексиев (ГЕРБ), Любомир Дацов (НДСВ), Иван Таков (БСП) и Прошко Прошков (ДСБ, по-късно ДБГ). Предварително постигнатото единомислие мина в три от комисиите към СОС. Прошко Прошков привидя в напъна политически смисъл. Негово е прозрението: „Градът ни се оценява не само по това как се отнасяме с боклука, но и с отношението ни към мъртъвците". Двата проблема в един порядък... При такъв управленски подход нищо чудно да ни сполети балирането и на мъртъвци. Орлин Алексиев не прикри задоволството си. А адашът му Иванов дори помечта за нов крематориум недалеч от стария. Ами, ако може и по-близо, в центъра, на жълтите павета или на някоя незастроена зелена площ.
Преди окончателното гласуване на решението за посоченото наместване на повече от 25 млн. лв. от нашите пари няколко души напуснаха залата на СОС, не надвили съвестта си, може би. Един се въздържа. Своето „за" дадоха всички останали.
СОС е с „чиста съвест" – той е колективен орган и членовете му не носят наказателна отговорност за делата си, а за друга не се е чуло и видяло. След като решението е прието, на ход е кметът да го изпълни. Неверните данни са забравени, а чрез решението и изпрани. Кметът Фандъкова спазва реда и тя е „с чиста съвест". А по закон може да оспори решението. Без реакция е областният управител Росен Малинов (от БСП) – случило се било по празници – това го казва човек с 10 години стаж като общински съветник. Та и неговата съвест е чиста.
Чия майка да спомене човек? Кого да замери с камъне и дръве? На кой Бог да се помоли?...