„Почина великият Маркес", изтече новина в "Туитър" преди две години, от името на Умберто Еко. Новината гръмна по целия свят, информационни сайтове, блогове, Фейсбук прегряха от снимки и публикации на прощално писмо на Маркес, популярно от няколко години. А писателят беше отрекъл авторството си върху него.
Тогава колумбийското радио и фондацията на 85-годишния писател с 5 часа закъснение обявиха, че той е жив.
Някой предизвести смъртта му, обяви го за мъртъв преждевременно.
И ето, снощи новината се оказа вярна. Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо, един от малкото наистина прочути Нобелови лауреати за литература в последните десетилетия, почина и този път никой не опроверга новината.
Авторът на "100 години самота", "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха", "Хроника на една предизвестена смърт" и др. без преувеличение можеше да бъде наречен най-големият съвременен писател. Всяка от книгите му в последните години се превръщаше в събитие. Веднага след публикуването й започваха да се печатат криминални пиратски копия и преводи на различни езици. Нямаше друг подобен автор в съвременния свят, по който да се прехласват и изтънчени сноби, и и масовият читател.
Магическият реализъм на Маркес омагьоса хората по всички континенти. За неговия роман "100 години самота" , с издадени официално над 30 млн. копия, са изписани десетки книги-изследвания.
Редките интервюта на Маркес се превръщаха в събитие сред читателите.
При такива скръбни новини обикновено медиите се изпълват със заглавия "Светът се раздели", "Голяма загуба" и т. н. Не, светът не се е разделил, няма и загуба. Маркес продължава да е жив. Той живя дълги 87 години и остави множество романи и разкази, които са част от богатството на света, ще бъдат и занапред. Рядко се случва един писател да твори толкова дълго и пълноценно. При това, пишейки толкова бавно и прецизно. Маркес е перфекционист, който търси изказа, думата, подобно на Хемингуей. Самият той признава, че не търпи дори една буквена грешка и когато пишел на пишещата си машина навремето, ако сбърка, преписвал цялата страница. В началото на 90-те синовете му го научили да ползва компютър и Маркес признава ,че благодарение на това написал още два романа.
След като се разчу, че писателят е болен, през 2000 г. беше разпространено негово "прощално писмо" (публикувано най-напред в мексикански вестник), което моментално изпълни медиите и интернет, преведено на различни езици. След време самият писател в едно интервю отрече да е писал такова писмо.
Но то се разпространява отново и отново и предизвиква възхищение у почитателите му. Дори да не е негово, сега, при новината за смъртта му то тръгва отново из мрежата.
Ето текста, за който ще остане загадка кой е неговият автор. Дали действително не е на писателя магически реалист, въпреки че един мексиканец призна авторството на това "прощално писмо"?
Около Маркес се случват мистерии, като с герой от неговия роман "100 години самота".
Следва митичното прощално писмо, а най-отдолу са няколко сентенции на Маркес за живота:
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук:
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават...
Щях да спя по-малко и да мечтая повече. Защото за всяка минута, когато затваряме очите си, ние губим 60 секунди светлина...
Бих продължил, когато другите спираха. Бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха. И колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта...
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата...
Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане...
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам "Обичам те!" и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш...
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва. Но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя!...
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес! Защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание...
Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях. Обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш "извинявай", "прости ми", "моля те", "благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш...
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.
Покажи на хората, които обичаш, какво означават те за теб...
Няколко проникновения на Маркес за живота:
Не си давай много-много зор... Най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Не плачи, когато всичко свърши...Усмихни се, че нещо ти се е случило.
Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.
Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно... откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея.
За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целият свят.
Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него...
Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб... За да бъдеш наясно със себе си.
Никой не заслужава да проливаш сълзи за него... а този, който заслужава това, никога няма да те разплаче.
Само защото някой не те обича както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
