Стойне Христов е бивш служител на МВР. Работил е в някои задгранични мисии, лежал е в затвора и е автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата "Билети за ада" за българските медици в Либия, в плана за спасението на които е взел дейно участие. В сайта си temidaidai.com ексченгето-затворник публикува материали за сблъсъка си със съдебната система.
Само пред "ШОУ" Стойне Христов, обвинен несправедливо в източването на Първа частна банка и на Държавния резерв, разкрива скандални подробности за приятелството си от затвора в Бобов дол с Жоро Илиев и за сензационните си срещи по време на секретна дипломатическа мисия "под прикритие" зад граница!

- Вие сте били близки с героя от ъндърграунда Жоро Илиев - как се сприятелихте?
- В затвора в Бобов дол. Брат му Васил, който по това време е офицер в Държавна сигурност, му беше уредил да не влиза в рудника, а да работи на лавката на затвора. Той обичаше да чете и да играе футбол, мечтаеше да се върне към борбата. Беше много будно момче. Виждахме се вечер, след 6 часа. Беше осъден за изнасилване на дъщерята на шведския посланик във Варна. Казвал ми е, че не е имало изнасилване. Просто момичето тръгнало с един от тях. Всичко е било тихо и мирно, докато не разбрали майка й и баща й...

- След затвора продължихте ли да се виждате?
- Да, след като и той излезе от затвора през 1991 г., се видяхме в хотел "Родина" в София. Още нямаше ВИС и СИК. Жоро ми каза, че има фирма и офис на ул. "Оборище" 9. След една седмица отидох при него. Уредих му да внесе от арабските страни два тира с уиски и той беше много доволен.

След две-три години срещу офиса на "Оборище" 9 направиха офис и СИК, конкурентите им. Говорихме си с Жоро тогава какво правят политиците с тях. Казах му: "Те ви разиграват както някога са разигравали гладиаторите, които са били роби. Разиграват ви да се избивате помежду си за тяхно удоволствие и облаги". Жоро ми призна: "Имаш право, ние наистина сме като гладиаторите!"

- Кога Жоро те запознава и с брат си Васил?
- Скоро след това, в една сладкарница срещу НДК. Беше с дълга коса, но Жоро беше по-красив. После му казах: „Вие не си приличате?!" Тогава той ми отговори: „Май не си приличаме, не знам защо...". Обаче обичаше Васко много!

Един път ми разказа интересна случка: Полковник Кирил Никодимов, завеждащ отдел "Военен" в Окръжния комитет на БКП в Кюстендил, беше от моето село. Брат му ходил при него да го моли да му помогне в затвора. Той го изгонил: "За престъпници не ходатайствам!". И каква пародия - след като Васил създава ВИС-1, същият Кирил Никодимов станал представител на групировката в Кюстендил! Васко го направил и му плащал пари, просто така –

за удоволствие, да го унижи, че е опрял до престъпниците!

Помагал съм на Васко. Дадох му координатите на един сериозен износител на горива от Русия и ВИС реализира сделки, не съм го питал колко е спечелил.

А Жоро имах като свой син. И той ми е споделял доста интимни неща - че се притеснява от факта, че нямат собствени деца с Мая, че тя също страдала от това. Беше голямо удоволствие за него да осиновява.

- Да се върнем по-назад във вашия изключително интересен живот. Вие твърдите, че по време на дипломатическата ви мисия "под прикритие" в Брюксел, където сте изпратен от ДС, сте срещнали... топполицая Гешев! Това е шокиращо и скандално!
- През есента на 1972 година в хотел „Хилтън" в Брюксел се провеждаше отчетна конференция на федерацията по конен спорт. Председател на Българския олимпийски комитет по това време е ген. Владимир Стойчев. Той е и председател на същата федерация в Олимпийския комитет. Членовете и ръководството са все отбрани хора с титли и звания.

Но куфарът му с няколко парадни генералски униформи вместо да пристигне с него, беше заминал за Париж. Тогава посланикът ни Георги Чанков ми нареди: "На нашия генерал мундирите са му изпратени в Париж, а след два дни ще му трябват! Настанен е в хотел „Хилтън". Свържи се с представителите на „Балкан" и уредете този въпрос!". С помощта на Владо Цонев - представителя на „Балкан" в Брюксел, куфарът бе доставен.

Някъде след 21 часа аз отидох в „Хилтън". Администрацията на хотела ме очакваше. Качихме се на шестия етаж, който беше определен за гости на федерацията. Генерал Стойчев се появи цивилен, малко прегърбен, и първото, което ми каза, беше: "Зап'ейте!".

Първоначално се учудих, но после разбрах, че това означавало „Заповядайте". Той ми благодари и помоли да го изчакам малко да си поговорим. Донесоха ми кафе и натурален сок. Във фоайето на етажа имаше маса и кожени кресла.

На едно от тях седеше мъж на около 50-60 години. Пиеше водка и тоник.

В първия момент помислих, че е нашият артист

Георги Георгиев-Гец - приличаше ми на него

След като стояхме мълчаливи няколко минути, той ме заговори на български с лек английски акцент: „Приятно ми е и е удоволствие, че българин е на такава почетна длъжност! Има още много такива достойни българи! Жалко е, че някои вече не са живи!...". Той въздъхна и протегна ръка към чашата. Имаше широка длан. После продължи: „Доколкото знам, и вие сте на това мнение. Казаха ми, че сте написали една книга за друг такъв българин. Това е похвално! Браво! Аз вероятно няма да съм жив, но го приемете като молба - когато дойде време, издайте тази книга и направете всичко възможно да бъде реабилитиран, защото беше един достоен българин! България трябва да се гордее с такива като него!".

В това време ген. Владимир Стойчев излезе и ме покани в кабинета си. Говорихме си малко. Той ми даде покани за посолството и лично за мен за мероприятията. „Спасихте ме, като ми доставихте униформите! В такива тържествени случаи за мен те са задължителни!".

Когато излязох, онзи човек го нямаше. Тръгнах си. Цяла нощ не мигнах. На следващия ден написах подробна информация за тази среща и предадох записката на Райчо Харалампиев, който беше завеждащ консулската служба при посолството, а също така на Гаврил Сертов, който пък беше представител на друга служба. Не съм коментирал с тях. Казаха ми, че материалите са изпратени по секретната поща. Двамата не знаеха, че аз съм дал една и съща записка и на двамата. Просто спазвах правилата.

През лятото на 1973 година, по време на годишния си отпуск, се срещнах с генерал Минчо Агайн, който беше министър на вътрешните работи, в неговия кабинет. По време на разговора той извади от касата си една снимка и ми я показа: „Познаваш ли този човек?". Аз се вгледах в старата снимка. Трябва да си призная, аз съм слаб физиономист, но видях познати черти. Отговорих: „Май съм го виждал...". А Агайн продължи: "Не си ли разговарял с него в хотел „Хилтън?". Тогава се сетих. "Знаеш ли кой е този?" - ме запита генералът. „Не" - отвърнах аз.

„Това е Гешев!". Бях изумен: „Но нали е убит?!". Очевидно, само във филмите...

Тогава разбрах за кого ми е говорил човекът в "Хилтън" - за Иван-Асен Христов Георгиев - неговия агент №1, и за моя роман „Несбъднати мечти", посветен на него. Вече нещата се навързаха! Изведнъж изпитах една несигурност, макар да бях в сградата на Министерството на вътрешните работи...

- Разкажете по-подробно за секретната си мисия в българското посолство в Брюксел, където сте изпратен лично от зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов?
- Заминаването ми за Брюксел щеше коренно да промени живота ми. Синът ми Росен нямаше и две години, а, докато бях в Чехословакия, не го видях как прохожда. Беше ми тежко. Вече имахме белгийски визи със съпругата ми. От служебния вход на министерството ми се обадиха да сляза. Беше секретарката на Минчо Агайн. Каза ми в 18 часа да отида на мястото, където се срещахме с генерала. Така и направих. Той направо мина на темата: „Безпокои ме твоето изпращане в Брюксел! Говорих с Григор /ставаше въпрос за Григор Шопов/ и със Стоян Савов. През тях нищо не е минавало за тебе. Всичко урежда Мирчо Спасов. Ти да не си направил някаква сделка, без да си ми казал?!". Разказах му всичко, въпреки че бях подписал декларация с никого да не споделям какви задачи са ми били възложени. Предадох му дословно думите на Мирчо Спасов: "Поставяме ти нова задача! Ще отидеш в Брюксел, ще работиш в нашето посолство! Там е посланик Георги Чанков, първи заместник на посланика е Стефан Стайков - син на Енчо Стайков, там работи като търговски представител Младен Грозев, брат му е Геро Грозев - постоянен представител на България в ООН, там е Димитър Пеев и Гаврил Сертов - бивши партизани от средногорския отряд. Там работи и един земеделец - Богомил Зафиров и се среща с Ценко Барев - враг №1 на България! Трябва да разберем говорят ли нещо за Тодор Живков!

Това го иска една мъжка секретарка – Милко Балев!"

Генерал Агайн известно време мълча, после тревожно каза: „Кой ли знае какво сега е намислил нашият Мирчо?! Едва ли Милко Балев му е възложил тази задача, но всичко може да се очаква! Внимавай и бъди нащрек, никак няма да ти е лесно! И трябва да знаеш - тези хора са честни, преценявай какво ще пишеш за тях... Знаеш, че тези сведения не са като да напишеш една книга! Все пак, ако изпаднеш в беда, знаеш как да ме потърсиш!".

Една ноемврийска събота вече летяхме със съпругата ми за Брюксел. В белгийската столица ни посрещна Богомил Зафиров - един от хората, които бяха мой "обект на разработване".

След като се настанихме, от резиденцията на посланика пристигна Савка - съпругата на посланика Георги Чанков. Тя изглеждаше нервна и притеснена. Моето изпращане не било съгласувано с Чанков, каквито бяха изискванията...

- Трябвало е да шпионирате посланика...
- Георги Чанков нямаше представа с каква задача съм изпратен. Но се съмняваше, че работя за службите. От разговорите, които съм имал, той имаше доверие на Мирчо Спасов. Когато съм пристигнал в Брюксел, се свързал с него да пита за мен - та нали Мирчо Спасов беше първи заместник-министър на вътрешните работи и отговаряше за кадрите на министерството...
Предварителната информация, която имах, беше, че Георги Чанков е дребнав и сприхав. Може и да е така, но нали той дълги години е бил в нелегалност... Бил е заместник министър-председател и един от най-доверените лица на Георги Димитров. Дори е в състава на делегацията, която прибира тленните останки на Димитров от Москва. После Тодор Живков го изважда от състава на Политбюро и изпада в немилост.

В Брюксел ми беше даден специален пропуск, с който да влизам чак в самолетите на БГА "Балкан", които кацаха на летището. А посланикът Георги Чанков ми даде един от двата служебни мерцедеса на посолството да го използвам, още помня номера СД 72.

Не бяха изминали и няколко месеца, и аз изпаднах в депресия. Не знаех какво да правя, нямаше и кого да питам. От София негодуваха за хвалебствията, които изпращах,

но им пишех самата истина

Написах молба да бъда отзован от Брюксел. Посланикът я скъса и след няколко дена ме покани в резиденцията. Беше сам, защото съпругата му беше заминала за България. На дълго и на широко си говорихме. И той не пиеше алкохол, пихме бира. Разказах му за предателството, след което е била убита първата му съпруга Йорданка Чанкова. Той остана изненадан, че знам такива подробности, които той не знаеше. Разбира се, не казах, че предателят е Мирчо Спасов - той толкова му вярваше!...

Чанков с мъка разказваше: "Този правешки хитрец /Тодор Живков/ ме наказа не само партийно, но промени площада от „Йорданка Чанкова" на „Йорданка Николова", а аз оттам минавам всеки ден с трамвая... Права беше Цола /Цола Драгойчева/, като казваше: „Тодор ходеше все с един и същи костюм и ние от ЦК искахме да съберем пари да му купим нов костюм, а той ни стана началник!"...

- Гаврил Сертов - бащата на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, също е сред обектите, които сте разработвали...?
- Гаврил Сертов беше заместник търговски представител, също от една от българските служби. Имаше дълбок и замечтан поглед, черна къдрава, но вече побеляла коса. И много пушеше! Двамата му синове си бяха в България и идваха в Брюксел по време на ваканциите. Съпругата му беше интелигентна и общителна жена. Гаврил Сертов беше професионалист. При една наша среща той каза нещо показателно: "Съдбата на ръководителите на тези ведомства понякога не е много благосклонна. Практиката в другите държави показва това". Когато разбрах, че ген. Кашев се е самоубил, се сетих за тези думи на Гаврил Сертов. А самият той почина веднага след 1990 г. –

не можа да понесе промените

- В Брюксел сте се срещали и със сестрата и зетя на Андрей Луканов?...
- През есента на 1973 година в Брюксел пристигна професор Гергин Гергинов - съпруг на Гертруда Луканова, сестра на Андрей Луканов. Той остана в Брюксел три месеца, като подготвяше някаква световна асамблея на философите, която щеше да се състои във Варна. Гергин Гергинов беше изключително контактна личност. За Новата година от България пристигна и Гертруда. В посолството се събрахме три семейства. Изкарахме добре.

Някъде около два часа след полунощ Гергин излезе от посолството - тогава не се охраняваше толкова много. След като дълго време не се върна, аз излязох да го търся. Но в двора го нямаше. Тогава излязоха и останалите. Наистина се изплаших много - макар да нямах пряка отговорност за него, ако се случеше нещо, щях да си имам големи неприятности и много, много обяснения. Накрая го открихме, скрит зад един храст. А той се смееше от сърце, че толкова време не сме го открили...

- Доволни ли бяха в София от това, че вие изпращате само позитивна информация за своите обекти на разработване?
- Мирчо Спасов явно не беше доволен. Изпрати една жена, която направо ми се накара, че не върша никаква работа. Явно не това е очаквал той. Мислел е, че ще тръгна да правя кариера за сметка на съдбата на тези хора.

След това по време на първата ми отпуска през август 1972 година аз на няколко пъти се срещах с човека, с когото осъществявахме връзката с генерал Мирчо Спасов, и той ми каза, че не съм изпратил нито едно ценно сведение. Срещнах се веднъж и със Спасов. Той ми каза, че ще ми дадат още един месец отпуск. Каза ми също, че ще сменят представителя на Комитета по туризма и ще изпратят още един бивш партизанин от този край, Гумлеров. Така и стана.

- След промените вие сте търсили в службите вашите информации от Брюксел, но не сте успели да ги намерите...?
- Когато се завърнах, съм питал няколко пъти Минчо Агайн къде са моите информации от Брюксел, а той ми отговори: "Това да ти каже Мирчо Спасов!".

Когато Петко Сертов стана шеф на ДАНС, аз исках да се срещна с него, защото той имаше власт да види какво съм писал за баща му Гаврил Сертов, Георги Чанков, Геро и Младен Грозеви, за Димитър Пеев и Гумлеров, но така и не проведохме срещата. В писмен вид не пожелах да изложа фактите, защото не знаех какво ще стане с тях и как ще бъдат използвани.

- Когато сте били в Централния софийски затвор, сте имали "специални" отношения и с главния прокурор Татарчев. С какво го заинтригувахте?
- На 30 юли 1996 г., точно в 10.30 часа, ме заведоха в кабинета на главния прокурор Иван Татарчев. Поиска нещо много по-важно. Той добре знаеше, че аз разполагам с копие от цялото досие на агента от Държавна сигурност с псевдоним Нахалникът. Ставаше въпрос за прокурора Милко /Михаил – б. а./ Дойчев! Искаше да знае срещу кого е писал и всичко останало, за да е наясно с дейността на своя сегашен подчинен... Та нали с Татарчев ме запозна именно той! Питал съм впоследствие главния прокурор: "Защо назначи Милко Дойчев?". А той ми отговори: "Единственият човек, който може да направи обвинителен акт на Тодор Живков, е Дойчев!". Дойчев беше по едно време и в Следствието на "Развигор"1 и ръководеше специализираното звено по корупцията към Главна прокуратура, разпитваше Андрей Луканов...

На тази среща Татарчев ми поиска и копие от досието на една съдийка от Върховния съд, известна с псевдонимите Мръсницата и Палавницата. Няма да спомена името й, защото е още жива. Чрез тези досиета той искаше да разкрие

тайни, свързани с тези и други още действащи магистрати

Категорично му отказах.

- А вие откъде имахте досиетата на въпросните магистрати?
- Милко Дойчев е бил вербуван от бившия оперативен работник по ДС Стоян Митов - един свестен и честен човек и офицер от сигурността, а по-късно и директор на областната полиция в Перник. Той го е вербувал на базата на една корупционна схема, в която Милко Дойчев е укривал извършители на разни престъпления! А и аз имах отношения с него и той ми бе голям длъжник - нещо, което не се купува с пари! От него имах досието на прокурора Дойчев.

А за Мръсницата и Палавницата го имах от водещия офицер на Държавна сигурност, който е обслужвал съда и прокуратурата до 1990 г. Друго не мога да кажа, защото същата жена е жива и най-вероятно пак е сътрудник и сигурно има друг псевдоним...