На днешната дата - 17 февруари, но през далечната 1852 г., разтваря врати за публиката Ермитажът. Всъщност, той е създаден през 1764 г. като частна колекция на Екатерина II, след като тя купува от берлинския търговец И. Гоцковски колекция от 225 творби на холандски и фламандски художници. Отначало повечето картини били разположени в тихи и усамотени помещения в двореца, получили френското название „Ермитаж" (място за уединение).
На 17 февруари 1852 г. се състояло тържественото откриване на Новия Ермитаж, една от петте свързани една с друга сгради в Санкт-Петербург, построени по проект на баварския архитект Лео фон Кленце (1784-1864). По този случай в Ермитажа се състояли театрално представление и вечеря за 600 души. Към това време там били представени едни от най-богатите колекции от паметници на древноизточната, древноегипетската, античната и средновековната култура, изкуството на Западна и Източна Европа, археологически и художествени паметници от Азия, руската култура от 8-19 век.
Важен източник за попълване на фондовете на галерията през втората половина на столетието станали даренията и изкупуването на произведения от руски колекционери. Към началото на 19-ти век в музея се съхранявали вече хиляди произведения. Сред тях имало много ценни творби, като световноизвестната картина на Рембранд „Завръщането на блудния син", създадена в Холандия през 17 век.
През 1956 г. е открит трети етаж на Ермитажа, на който са представени произведения на импресионисти. Същата есен там била показана изложба на Пикасо.
Днес Ермитажът е разположен в шест величествени сгради по течението на река Нева в центъра на Санкт Петербург. Центърът на Ермитажа е Зимният дворец. В галерията е събрана една от най-мащабните колекции в света, състояща се от около три милиона произведения на изкуството и паметници на световната култура от каменната ера до наши дни. А интериорът на музея се е запазил практически непроменен.