Телескопите не спират да откриват "потенциално обитаеми" екзопланети /извън слънчевата система/. Но как да сме сигурни, че това наистина е така? Учени направиха още една крачка към възможностите за далечни открития.

Астрономи разработиха нови техники, за да търсят при наблюдения от Земята, следи от вода и други жизнено важни молекули.
От началото на 90 –те години на XX век са открити близо 900 планети, които обикалят около звезди, различни от нашата – Слънцето – според данните на НАСА.
Статистиката вече определя присъствието на планети около звездите във Вселената по-скоро като правило, отколкото като изключение. Така техният вероятен брой е много милиарди.
Повечето екзопланети, открити досега, са по-големи от Земята. Някои от тях са скалисти и се намират в области, считани потенциално необитаеми - прекалено близо или прекалено далече от тяхната звезда. Казано по друг начин, трябва да не е нито твърде горещо, нито твърде студено, за да може евентуалната налична вода да бъде в течно състояние. Това е необходимо, но не достатъчно условие за съществуването на форми на живот.
"Потенциално обитаема" не означава "населена" и сегашните средства за наблюдение са все още недостатъчни, за да се анализира наличието на вода или други сложни молекулярни съединения, които са отдалечени на светлинни години от нас.
Може би тази невъзможност няма да продължи още дълго време ако се вярва на изследванията, представени в петък по време на годишната конференция на Британското кралско астрономическо дружество в Сейнт Андрюс /Шотландия/.
Екип, ръководен от учени от Лайденския университет в Холандия, успя да открие следа, оставяна в спектъра на светлината от молекулите на водата, без да е необходимо да се използват свръхмощните телескопи в открития космос.
Обикновено астрономите "изваждат" екзопланетите от "укритието им" край далечните звезди, измервайки влиянието на гравитацията им върху звездата, около която обикалят.
Лайденският екип обръща процеса като проследява гравитационното влияние на звездата върху нейната планета.
Благодарение на спектрографа с висока резолюция (CRIRES), прибавен към "Много големия телескоп" /VLT/ на Европейската южна обсерватория /ESO/, те са в състояние да разчетат и съвсем малките следи от вода в атмосферата на екзопланета /HD 189733b , намираща се на 63 светлинни години от нас, с повърхност с температура над 1000 градуса/.
Тази техника наскоро позволи и откриване на молекули въглероден окис /СО/ върху екзопланетата, но не и по-сложни молекули или съединения.
"Знаехме, че това ще работи за простите молекули с по-къси дължини на вълната, но за да бъдем в състояние да открием следи от водата, трябваше да проучим и по-големи дължини на вълните, спирани от земната атмосфера", обяснява в доклада астрофизичката Джейн Бъркби /Jayne Birkby/, която ръководи изследването.
"Не бяхме сигурни, че ще намерим нещо. И бяхме щастливи, когато сигналът се появи! Това означава, че все още можем да направим много повече с тази техника", казва тя.
Ако може да се идентифицира водата, учените смятат, че това отваря пътя за проследяване и на други елементи и молекули, тясно свързани с живота, като например на кислорода и метана, особено когато заработи гигантският телескоп на южната европейска обсерватория, разположена в пустинята Атакама в Чили през 2020 година.
"През следващото десетилетие, нашето изследване ще помогне на астрономите да усъвършенстват търсенето на планети, подобни на Земята, а може би и с наличие на живот. Планети, които обикалят около звезди, различни от нашата", обобщава Джейн Бъркби.
















НАСА