На 14 юни в Иран ще се проведат президентски избори. Настоящият държавен глава Махмуд Ахмадинеджад не може да вземе участие в тях, защото няма право да заема президентския пост за повече от два пъти подред. Въпросът е не само какво ще бъде новото лице на иранската политика, но и дали елитът в ислямската република ще излезе от плаващите пясъци на политическите спорове и ще запази влиянието си в Близкия изток, коментира руският в. „Московские новости”.
В Иран президентът е само водач на изпълнителната власт, тъй като основните лостове за управление на държавата са концентрирани в ръцете на религиозния лидер, който от 1989 г. до днес е аятолах Али Хаменей.
Миналата седмица беше обявен списъкът с кандидатите за президент- от 686 души, които искаха да се състезават за поста, до участие в изборите бяха допуснати осем. Демократичното благоприличие беше формално изпълнено: в списъка има представители на двата основни политически лагера- петима консерватори и трима реформатори. Въпреки това, тъй като става дума за умерени реформатори и прагматични консерватори, е почти невъзможно те да се различат едни от други. Възгледите и на едните, и на другите са смесица от икономическа либерализация и ислямизация на обществото, като същевременно се поддържа твърда линия във външната политика.
Това кара анализаторите да се питат коя линия ще доминира в страната през следващите години? Голяма секуларизация и либерализация, или, напротив, връщане към ценностите на исляма.



















„Московские новости”